Instantes
Si
pudiera vivir nuevamente mi vida,
en
la próxima trataría de cometer más errores.
No
intentaría ser tan perfecto, me relajaría más.
Sería
más tonto de lo que he sido,
de
hecho tomaría muy pocas cosas con seriedad.
Sería
menos higiénico.
Correría
más riesgos,
haría
más viajes,
contemplaría
más atardeceres,
subiría
más montañas, nadaría más ríos.
Iría
a más lugares adonde nunca he ido,
comería
más helados y menos habas,
tendría
más problemas reales y menos imaginarios.
Yo
fui una de esas personas que vivió sensata
y
prolíficamente cada minuto de su vida;
claro
que tuve momentos de alegría.
Pero
si pudiera volver atrás trataría
de
tener solamente buenos momentos.
Por
si no lo saben, de eso está hecha la vida,
sólo
de momentos; no te pierdas el ahora.
Yo
era uno de esos que nunca
iban
a ninguna parte sin un termómetro,
una
bolsa de agua caliente,
un
paraguas y un paracaídas;
si
pudiera volver a vivir, viajaría más liviano.
Si
pudiera volver a vivir
comenzaría
a andar descalzo a principios
de
la primavera
y
seguiría descalzo hasta concluir el otoño.
Daría
más vueltas en calesita,
contemplaría
más amaneceres,
y
jugaría con más niños,
si
tuviera otra vez vida por delante.
Pero
ya ven, tengo 85 años...
y sé que me estoy muriendo. |
Моменти
Ако можех да изживея живота си отново,
Следващия път бих пробвал да правя повече грешки,
Нямаше да се старая да бъда така перфектен, щях да се отпускам повече.
Щях да бъда по-глупав, отколкото бях.
Всъщност щях да взимам насериозно по-малко неща.
Щях да се занимавам по-малко с хигиена.
Щях да поемам повече рискове,
Щях да предприемам повече пътувания,
Щях да съзерцавам повече залези,
Щях да изкачвам повече планини, да преплувам повече реки.
Щях да ида на повече места, на които никога не съм бил,
Щях да ям повече сладолед и по-малко боб,
Щях да имам повече реални проблеми и по-малко въображаеми.
Бях един от тези хора, които живяха разумно
И здравомислещо през всяка минута от живота;
Разбира се, имах моменти на щастие.
Но ако можех да се върна назад, щях да опитам
Да имам само красиви моменти.
В случай че не знаеш, от това е направен животът,
Само от моменти; не пропускай „сега“.
Бях един от онези, които никога
Не отиваха някъде без термометър,
Чанта с топла вода,
Чадър, парашут;
Ако можех пак да живея, бих пътувал по-лекомислено.
Ако можех пак да живея,
Щях да започвам да ходя бос от началото
На пролетта
И бих продължавал, докато свърши есента.
Щях да се въртя на повече въртележки,
Щях да съзерцавам повече изгреви,
И щях да си играя с повече деца,
Ако имах още един живот напред.
Но вече виждате, на 85 години съм…
И знам, че умирам. |
|
Es el amor. Tendré que cultarme o que huir
Crecen los muros de su cárcel, como en un sueño atroz.
La hermosa máscara ha cambiado, pero como siempre es la única.
¿De qué me servirán mis talismanes: el ejercicio de las letras,
la vaga erudición, el aprendizaje de las palabras que usó el áspero
Norte para cantar sus mares y sus espadas,
la serena amistad, las galerías de la biblioteca, las cosas comunes,
los hábitos, el joven amor de mi madre, la sombra militar de mis
muertos, la noche intemporal, el sabor del sueño?
Estar contigo o no estar contigo es la medida de mi tiempo.
Ya el cántaro se quiebra sobre la fuente,
ya el hombre se levanta a la voz del ave,
ya se han oscurecido los que miran por las ventanas,
pero la sombra no ha traído la paz.
Es, ya lo sé, el amor: la ansiedad y el alivio de oír tu voz,
la espera y la memoria, el horror de vivir en lo sucesivo.
Es el amor con sus mitologías, con sus pequeñas magias inútiles.
Hay una esquina por la que no me atrevo a pasar.
Ya los ejércitos me cercan, las hordas.
(Esta habitación es irreal; ella no la ha visto.)
El nombre de una mujer me delata.
Me duele una mujer en todo el cuerpo.
|
Застрашеният
Любовта това е. Ще трябва да се крия или да бягам.
Растат стените на затвора й, като в кошмар.
Красивата маска се е сменила, но, както
винаги, остава само тя.
С какво ще ми помогнат моите
талисмани: заниманието с литература,
смътната начетеност, изучаването на
думите, с които си е служил
суровият Север, за да възпява своите
морета и своите мечове,
тихото приятелство, галериите на
библиотеката, обикновените неща,
привичките, наивната любов на майка
ми, настойчивата сянка на моите мъртъвци, извънвременната нощ, вкусът на съня?
Да бъда с теб или да не бъда с теб е
мярката на моето време.
Вече се чупи стомната във извора,
вече се надига човекът при крясъка на
птицата,
вече са помръкнали онези, които гледат
през прозорците,
ала мракът не донесе покой.
Вече знам, любовта това е: тревогата и
облекчението да чуя гласа ти,
очакването и споменът, ужасът от
живота по-нататък.
Любовта това е, със своите митологии,
с малките си магии безполезни.
Има един ъгъл, покрай който не смея да
мина.
Вече ме обкръжават армиите, ордите.
(Тази стая е нереална; тя не я е
видяла.)
Името на една жена ме издава. Боли ме една жена в цялото тяло. |
.jpg)
.jpg)
