сряда, 29 май 2013 г.

Застрашеният, Борхес




Es el amor. Tendré que cultarme o que huir
Crecen los muros de su cárcel, como en un sueño atroz.
La hermosa máscara ha cambiado, pero como siempre es la única.
¿De qué me servirán mis talismanes: el ejercicio de las letras,
la vaga erudición, el aprendizaje de las palabras que usó el áspero Norte para cantar sus mares y sus espadas,
la serena amistad, las galerías de la biblioteca, las cosas comunes,
los hábitos, el joven amor de mi madre, la sombra militar de mis muertos, la noche intemporal, el sabor del sueño?

Estar contigo o no estar contigo es la medida de mi tiempo.

Ya el cántaro se quiebra sobre la fuente,
ya el hombre se levanta a la voz del ave,
ya se han oscurecido los que miran por las ventanas,
pero la sombra no ha traído la paz.

Es, ya lo sé, el amor: la ansiedad y el alivio de oír tu voz,
la espera y la memoria, el horror de vivir en lo sucesivo.
Es el amor con sus mitologías, con sus pequeñas magias inútiles.
Hay una esquina por la que no me atrevo a pasar.
Ya los ejércitos me cercan, las hordas.
(Esta habitación es irreal; ella no la ha visto.)
El nombre de una mujer me delata.
Me duele una mujer en todo el cuerpo.
Застрашеният

Любовта това е. Ще трябва да се крия или да бягам.
Растат стените на затвора й, като в кошмар.
Красивата маска се е сменила, но, както винаги, остава само тя.
С какво ще ми помогнат моите талисмани: заниманието с литература,
смътната начетеност, изучаването на думите, с които си е служил
суровият Север, за да възпява своите морета и своите мечове,
тихото приятелство, галериите на библиотеката, обикновените неща,
привичките, наивната любов на майка ми, настойчивата сянка на моите мъртъвци, извънвременната нощ, вкусът на съня?

Да бъда с теб или да не бъда с теб е мярката на моето време.

Вече се чупи стомната във извора,
вече се надига човекът при крясъка на птицата,
вече са помръкнали онези, които гледат през прозорците,
ала мракът не донесе покой.

Вече знам, любовта това е: тревогата и облекчението да чуя гласа ти,
очакването и споменът, ужасът от живота по-нататък.
Любовта това е, със своите митологии, с малките си магии безполезни.
Има един ъгъл, покрай който не смея да мина.
Вече ме обкръжават армиите, ордите.
(Тази стая е нереална; тя не я е видяла.)
Името на една жена ме издава.
Боли ме една жена в цялото тяло.

[5:57:55 PM] Diana: me duele una mujer por todo el cuerpo
[5:58:04 PM] Diana: she go procheta i cqloto
[5:58:18 PM] Diana: no tova sum go chuvala i mn mi haresva
[5:58:55 PM] Diana: chuvala sum daje bg variant, mai ot egoist, qvno sa go kopirali: "boli me edna jena pod lujichkata"
[5:59:03 PM] Diana: tva ot ligaviq noisy
[5:59:07 PM] Diana: ili taka si mislq
[5:59:17 PM] Mirela: мислиш ли, че той по онези времена е чел борхес
[5:59:35 PM] Diana: mi, tva e mn specifichine izkaz
[5:59:37 PM] Diana: ama ne znam
[5:59:52 PM] Diana: moje borges ot nqkude da go e kradnal
[5:59:59 PM] Diana: i li mujete romantici da sa banalni
[6:00:01 PM] Mirela: а къде е лъжичката?

Още латино поезия: Марио Бенедети от Уругвай и Оливерио Хирондо от Аржентина.

И проза на Льоса от Перу и на Маркес от Колумбия, и на Боланьо от Чили, и на Кортасар от Аржентина.

И самият Борхес още: Aлефа и Кръглите развалини.

Няма коментари: