Относно протестиращите и балоните

Бойко Борисов е популист. Обича да бъде обичан и затова обещава неща, които не може да изпълни. Популизмът е балон. Балонът на Бойко се спука. Така става обикновено. Но той успя да избяга преди да падне. Сега се опитва да си надуе нов. Пазете се! Следващия път може да се сгромоляса върху вас.

С някакви такива мисли се прибирам към вкъщи вчера следобед, вървя срещу тълпите в центъра и ми е притеснено. Още от самото им начало съм уплашена от тези стряскащи протести в София, почти колкото от онези около случая в Катуница. Хора, които не са чели Конституцията, искат да я заменят с нова. Не знаят какво да включва, но фрагментираните им виждания съвпадат с тези от времето на Народния съд в България, на дивия, опасен комунизъм, на хитлеристка Германия, на Крумовите закони. Неслучайно, в едно предложение за нова Конституция на хора от Враца са вмъкнати цитати от хан Крум, в нея са заложени наказания, най-често смърт и строг тъмничен затвор. Грубият, популистки, неграмотен текст показва абсолютното непознаване не само на основни правни принципи, но и изобщо на морала, върху който се гради модерното общество. Изпълнен с омраза, желание за мъст срещу богатите и различните, този текст не решава проблеми, той показва истинското им лице. Особено ме плаши това, че виждам учебниците си по история отразени в него, виждам сензационните заглавия в медиите. Не се ражда гражданско общество тук този февруари. Не. По улиците виждам хора, които са част от проблема.

В едната ръка със знаме, в другата - с бутилка. Пиянството на един народ?

Постоянно някой се оплаква, че медиите извеждат на преден план като "лица" на протестите неправилните хора. Но няма как да бъде иначе. Защото има само един начин човек да се утвърди и легитимира като "лице", изразяващо политическите виждания на група от хора. И това са демократичните избори.

Не знам докъде ще стигнем. Но поне ми прави впечатление, че сякаш възникна консенсус между някои разумни анализатори, да се опитат да се държат нормално и да върнат нещата в някакви приемливи граници. Споделям няколко:

• Иван Бакалов: "Българската традиция показва, че евтиното винаги излиза по-скъпо. Демокрацията е скъпо нещо, от нея икономии не трябва да се правят. Защото може да доведе до някакви други режими." и "Много читатели ще си кажат – ами то така няма да има никаква промяна. Не. Промяната са изборите – това е демократичната система."
• БХК: "Извън изборния процес и експертно-консултативните форми на гражданско участие, самоназначили се за носители на обществения интерес лица нямат място във властта." 
• Александър Кашъмов: "Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото. Искаме ли България да не е република с парламентарно управление /чл.1/, да не е правова държава /чл.4/, да няма равенство на всички пред закона /чл.6/, да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди /чл.7/, да няма политически плурализъм /чл.11/, да не се гарантират основните права на гражданите /глава втора/ и т.н.?"
• Георги Господинов: "Вярвам, че четенето развива вкус, а човекът с вкус по-трудно става идиот. Вкусът може да те спаси от кича да си националист, а в това има много кич."
• Комитата: "Голямата вина на българската политическа класа се намира в това, че от 2001 г. насам, партиите са демонизирани от всеки нов играч на политическата сцена, който основава „широко народно движение“..."
• Tweet of the week - "Местният магазинер, който продава без касова бележка цигари без бандерол, и той протестира. Питам го защо? "Аман от мошеници", ми вика..."
• cuteater
• Полина Паунова: "Искания за Народен съд, гражданска власт, не политическа, възможност за отзоваване, бой на депутати, служебен министър-председател Яне Янев, а министри - оглавяващите протестите, кръгли маси за смяна на конституционния модел и прочие дивотии, от хора, които не са прочели един текст под снимка, да не говорим за основния закон на страната, може да доведе до нещо по-страшно от Бойко Борисов, а имено Бойко Борисов, или Цветан Цветанов със законово обоснован липсващ парламент..."
• Калина Дренска: "Ако още някой от иначе интелигентните ми приятели реши, че ще става исландец, че е възможен паралел между страна с 300 000 население, при това почти винаги в топ 20 на класациите на PISA за качество на образованието, със страна със 7 милиона и 40% функционално неграмотни сред учениците, нека напише и произнесе 100 пъти името на вулкана Ейяфятлайокутъл, та барем после стъпи на земята."

Да, тези изказвания не предлагат радикална промяна и вечно щастие. Но има няколко акцента. Проблемът е не политическата система, а неуважението към нея, както от страна на политиците, така и от страна на гражданите и върху това трябва да се работи. Конституцията ни е добра, да бъде променена, ако има обществен консенсус, но защо и изцяло изхвърлена? Трябва да се чете - книги, закони, история. Национализмът е опасен. И да се гласува трябва. 'Партия' не е мръсна дума и поставянето й в подобни рамки от страна на самите политици е вредно. Демокрацията, знаете, не е най-доброто, но е най-доброто измислено досега. И се съмнявам, че момчетата с бутилките биха могли да предложат нещо по-добро.

Малко натрапчиво ще споделя и една приказка. Казва се Съветника. И разказва за подмяната на ценности чрез едно всеобщо институционализирано легитимирано толерирано непрестанно Мрънкане.

Бар Maze

Спомняте ли си онзи "Бар на края на вселената"? Добре, била съм веднъж-два пъти. Ама като всички такива места (има ги много в София, но особено често са в провинцията и Студентски град) ме потискаше с настоятелното си упорство да комбинира твърде много неща, за да се хареса на всички.

На всички или поне на онези бледи изморени хора със сенки под очите, които се чувстват длъжни да се забавляват в петък вечер, облечени в работните си костюми, докато дават ненужно много пари в отчаян опит да изглеждат красиви, щастливи и богати, в интериор, който задължително трябва да изглежда скъп, макар всъщност да крещи: "аз съм евтин, евтин, такъв съм, но поне съм лъскав" и това докато слушат някаква смесица от диско и ретро, от YMCA, David Guetta, Кейти Пери, Eye Of The Tiger, The Final Countdown, Big in Japan.. и всякакви такива ужаси, разбира се, комбинирани с Pink Floyd и Queen, за да бъде още по-болезнена цялата тази работа.

Хората сериозно трябва да спрат да ходят на такива места. Не бива да се оставят заведенията да правят компромиси с тях, докато угаждат на всички взети заедно. Тоталната липса на концепция толкова размива атмосферата, че я превръща в пълен буламач и, ходейки там, човек забравя кой е и какво изобщо харесва.

Това встъпление стана твърде дълго, но се ядосах. Та, мисълта ми е - затворили са "Бар на края на вселената".

... и на негово място са отворили нов. Казва се Maze. Написала съм го на латиница, за да се чудите и вие като мен това сега "мазе" ли е, "мейз" ли е, да не се изложим нещо..

Снощи минах от там и хората вътре изглеждаха особено симпатични (барманът, например, е поразително позитивен). В момента били заети да се отървават от стария интериор и клиенти, като казаха, че музиката доста им помага за последното (основно джаз снощи, а иначе и рок). Имат сервитьорки, но имат и Пиринско за 2.50, имат мента, имат и парти, посветено само на Хърби Хенкок с музика на живо, имат една голяма диско топка и още се чудят какво да я правят. Нямат много хора, така че отидете да го напълните. Предполагам, че няма да съжалявате.

Изгрев над София, 5 декември 2012 г.

Изгревът тази сутрин беше като от друг свят. Макар че те (изгревите) винаги са такива. Но тази сутрин особено.

София, август 2012

Sofia is getting more and more photogenic lately.

Снимка: Александър Сандев

София, юли 2012

Вчера беше модерно да се споделя тази снимка из мрежата. Обаче ми се струва, че сравненията между Ню Йорк и София са излишни. А и все пак тук се върши нещо. Например новата спирка на метрото, намираща се под Лъвов мост. Имитира стара ж.п. гара и много ми харесва, особено с лампите си. Мерси на Столична община (и европейските програми). 

снимка: Дневник

Много ми харесва и проектът на Трансформатори, където се рисува по трафопостовете. Вижте го това супер видео по темата. 


Театър на улицата / Street theater @ Rakovski street in Sofia from Transformatori.net on Vimeo.

Първо ми направи впечатление този проект, понеже Ева рисуваше за него.

снимка: Обединени идеи за България

После фотографът Илиян Ружин направи голям албум и с другите произведения. Като например тези: 

Снимки: от сайта на радио програма "Фалшименто"

Сега с видеото обаче се поразрових и изобщо тези трансформатори са точно това, от което София има нужда. Целта им е освежаване на градската среда, с която толкова сме свикнали, че ни е доскучала напълно. Като рисуват нагоре надолу по улиците не са извън закона, а гледат да си взаимодействат с държавните институции и фирмите. Официално екипът на сдружението се състои от 11 архитекти, но за проектите си търсят разни студенти и бъдещи архитекти, инженери, дизайнери, фотографи, социолози, изкуствоведи и т.н. 

PS: Още хубава София през 2011 и през 2010. 

-20°

Излизам. Отварям вратата и поемам въздух. Дъхът ми спира някъде в средата на пътя си. Въздухът е по-силен от ментова дъвка в тъмно синьо. Изкашлям се. Навлизам по-дълбоко в шала си и продължавам. Така или иначе нямам избор. Трябва да стигна до работа. В началото проблемът е само въздухът. Другото е усещане за свежест. Гали бузите ми, пощипва ги. Само те и носът са незакрити. Започва да ги дращи. Вървя. Пъпли надолу. Носът ми почва да тече съвсем неочаквано. Усещам се заскрежена. Продължава да шава върху мен и навлиза и в долните слоеве. Овладява цялото ми тяло. Купувам си баница. Вече не съм заскрежена, направо съм дървена. Махам си ръкавиците и търся стотинки. Блокират. Спират да се движат. Слагам си ръкавиците обратно. Болка. Махам ги пак. И почвам да духам. Навсякъде е, но пръстите вече ги няма. Стига до мозъка дори. Подтичвам, тичам. Подскачам. Духам си в пръстите. Виждам супермаркет в далечината. Втурвам се към него. Влизам и разглеждам всичко вътре педантична към детайла. Солница. Зелена салата. Брашно. Вафла. Разтопявам се малко. И излизам. Но пак ме обгръща. Сега много по-бързо. Като че ли въздухът е много по-гъст от обикновено. Едва се придвижвам през него. И ми пречи да мисля. Пред офиса съм. Опитвам се да отключа. Не става. Ядосвам се. Иде ми да се откажа от всичко. Но съм безсилна дори това да направя. Опитвам и опитвам, и не става. Ключовете са други. Къде съм?

Мания Макс, Дружба

8.20 ч., сряда, ж.к. Дружба, ул. Илия Бешков № 12, 10 минути преди отварянето на магазина. Закъснeли сме. Вече са се натрупали хора отпред. Напрежението расте с всяка изминала минута. Лицата на хората са се изопнали. Телата им трепват при всяко мръдване от другата страна на вратата. Никой не говори. Тишината е заразяваща. Зазяпвам се в заобикалящите ме. Тук има всякакви - бедни на вид хорица, собственици на арт секънд хенд магазинчета из центъра, дружбенски мадами, обичайните хипстъри, ние... За пръв път идвам тук и не обръщам внимание на момента, в който вратите се отварят. Шльоооопп. Тълпата те поглъща. Всички се опитват да минат едновременно през тесните врати. Отвътре се чува дрънчене на количките, докопани от първите проникнали. След секунди и ние сме вътре. Хващаме една количка и се понасяме към дългите редове с дрехи.

Това е Мания Макс, най-големият магазин на марката за дрехи втора ръка. Новите стоки в него се зареждат в сряда. И заради това тогава и интересът е толкова голям.

Хората се хвърлят към закачалките и взимат всичко, което привлича погледа им. Аз още се чудя в коя посока са мъжките и в коя женските дрехи, когато вече половината от тях са разпределени по количките на пазаруващите. След малко и аз се шмугвам и почвам да правя същото - дънки, пуловери, якета, палта, ризи, шалове, шапки, пердета, хавлии... всичко има, само да си го намериш. Нямам време за преценки - цвят, материя, големина - опп, и е в количката. Когато тя става толкова препълнена, че не може да се движи, отиваме да пробваме. Има много пробни и хората са учтиви. Харесваме си разни неща и се задвижваме с тях към касите. Над 10 килограма цената (28 лв./кг.) е намалена с 35%! "Цената на килограм е различна, взависимост от деня. Всеки ден пада прогресивно до вторник, после сряда пак е максимум и пак започва да пада следващите дни, цената е право пропорционална на количеството качествени стоки и е функция от търсенето, предлаганото качество и нужните разходи за обезщетяване на телесните повреди от телосблъсъците на входа", казва Жоро. Той и Иван са спретнати, модно облечени момчета от централните части - изявен юрист и фотограф-икономист. Знам това със сигурност, но ми е трудно да го повярвам, когато след минута разсейване в кошницата с шаловете, се завръщам към тях и ги заварвам с по един калкулатор в ръка, заобиколени от жени с големи пликове дрехи, мерещи на кантар дрехите им, взимащи парите им и изчисляващи нещо с напрегнати лица. Всичките тези пликове преминават в техните ръце, а жените изчакват зад касата. Ние минаваме, удряме десет кила, хващаме намалението, плащаме, а после те разпределят пликовете. Ама че работа!

И така - значи така правели онези мои приятели - с разни такива червени роклички, дебели суичъри, пухкави жилетки... Все неща, за които като ги попитам ми се отговаря небрежно с лекичко перчене в гласа - "ми, това е от едно килце". Досега никога не си бях купувала нищо секънд хенд в България, някакси нищо не мога да си харесам, мирише ми странно и дрехите все ми се струват раздърпани. А може би това е проява на истински вкус - когато умееш да подбираш наистина готини дрехи, без те да са ти представени в най-хубавата светлина, съчетани с другите, върху строен манекен, в комбинация с готина музика и приветливи пробни.

От Мания излизам с един суичър, един огромен шал, ръкавици и пижама. Сега ме чакат вкъщи. Сушат се от прането. Общо струват 20 лв. И... въпрос на време е да разбера дали наистина се харесваме или всичко ще остане просто приятен спомен от вчера.

И малко статистика от сайта на Gaia Movement:

By donating unused clothes you contribute to the good health of our planet. Production of new cotton as well as other textile fibers puts a strain on the environment:
To produce 1 lb. of clothes -that is 1 pair of trousers - requires on average:
10,000 lb. of water
0.5 lb. of fertilizers
0.4 oz. of pesticides
and results in emissions of:
6 lb. of greenhouse gases

Обучение по Пъстрота

Преди



По време



Докато се движех по Левски, закъсняваща за София прайд, мисля, че разбрах как се чувства човек по време на война. Празни дълги улици, стотици полицаи, облечени почти като космонавти, в огромни ванове, гледащи те втренчено, никакви хора, освен разни случайно проблясващи лица по прозорците и тишина... тишина. Представях си как парадът няма да се състои изобщо и някъде нагоре по улицата е станал бой между скинари и гейове. Чудех се защо не чувам нищичко. И точно в момента, в който реших, че съм объркала часа, деня, града и тръгнах да завивам по Фритьоф Нансен ги чух, а след малко и видях. Беше яко парти. Силна музика, комерсиална музика - Мадона, Кайли Миноуг, Лейди Гага и около хиляда танцуващи по улицата хора. Много хомосексуални, много хетеросексуални хора. Все тая. Всички изглеждаха щастливи и определено забавляващи се. Хората, които се занимаваха с организацията, казаха, че очаквали повече хора. Но за мен си беше прилично и наистина забавно.

Парадът свърши пред Паметника на Съветската армия, където чакаше супермен:



Сега, аз мисля, че не е българин. Но това не променя факта, че нещо толкова свежо се е случило в София. После продължих към "София диша" на Шишман, който беше пешеходен и пълен с артисти:





И накрая - зелената Борисова.





И така - вчера беше голям ден за пъстротата в един град, който в момента се учи да живее шарено. И ние не можем да не се радваме, че сме свидетели на този процес на опъстротяване. :)

Последвай лидера си

Из улиците на София, откраднато от Благой.

Румба де София

Изложба пред Александър Невски
Гарибалди
Бенковски
Раковски

Канала и Най-Тъжното Куче
Гурко - пластмасови цветя

Снимките са от днес сутринта. Дали е просто вътрешно усещане, или е обективно - обаче София днес ми се стори много хубава.

Тези дни

Какво беше учудването ми в неделя, когато влязох в грозния, самотен и почтен неизползван подлез на спирка "Александър Жендов" преди Плиска! Изчистен от счупените стъкла, осветен с плътна светлина, включително и в тунелчето за колела и колички, без изкъртените дупки, в които се заклещват гумите и с чисто нов таван. Много благодаря на Столична община, че вече не ме е страх да минавам оттам. Сега чакаме реклами, Старбъкс и книжарница!

А в понеделник се натъкнах на това в Борисовата градина. Бас държа, че е писано от някой заклет националист, който в момента се жалва по форумите на тема умиращата българска нация, погълната от нахални малцинства. Днес тези двама чичковци изхвърлиха страхотен фотьойл. Вероятно все още може да бъде намерен край една кофа в близост до пресечката на Левски и Дондуков. Гледка, все едно излязла от някоя барселонска улица. И накрая, пак от днес - "Леки" явно става на 7 години, давайки 7% отстъпка на кренвирши, забучени в шоколадова торта! Бързайте, да бързаме, ще вземат да свършат!

Разходка...

...в петък вечер в София по време на току що пристигнала пролет е повече от любопитна. Особено ако дълго не успяваш да намериш своето място и обикаляш нагоре надолу. Минаваш Витошка и слизаш в подлеза, разделящ ЦУМ от Шератон, виждаш сянката на стария храм "Св. Петка Самарджийска" /проверих в гугъл, да/ и докато го гледаш, едва не се препъваш в самотна тоалетна чиния по средата на подлеза.

Продължаваш надолу посока Банята и... припаднал билборд с все булфонските телефони до него, а наоколо полицаи го снимат и се смеят.

Като казах "Баня". Много хубава е станала. Ако ги нямаше паркираните отпред автомобили, гледката би била идеална. По осветление конкурира Народния и е пълно с пейки. Което е сигурен знак, че съвсем скоро и там вечер няма да можеш да се разминеш от хора.

Народния театър.

Пред Народния театър. Изглежда напълно спокойна вечер. Стотици пият, пушат, цапат, пеят, свирят на китара и т.н.

Но всъщност не е. Пред фонтана е адски прашно. Чува се шум от машини. Трактори, камиони, багери вдигат пясък, огромни плоскости. Зимата е свършила. И ледената пързалка бавно изчезва пред очите на хората. Само дето на никого не му пука.

И... пак обратно към Халите. Изпаднала бележка се мъдри на тротоара пред...

...магазин със скъпи грозни рокли

Скоро вече е светло. В квартал Изток... Квартал на богати, които освен че също плачат, очевидно имат нужда да имат някой и друг кон с каруца подръка. За всеки случай.

Както и от мед.


И жълти вестници. Които впрочем вече са десетки. Вероятно се купуват.

Улична революция

Нещо се случва в София, казвам ти. Може да е от времето, може да е от местата, на които ходя, но... ми харесва. Да, моят град ми харесва. Улиците му оживяват. И говори, каквото си искаш, знам какъв си негативист, обаче не ми пука за плаващите плочки.

1) Хората в метрото не се зяпат втренчено.
2) Усещат се опити на по-бързите да избутват бавните вдясно на ескалатора.
3) Потокът от хора по улиците не спира, дори в дъжд. Те се движат право напред, почти без да си пречат. Намират се и такива, които не просто ходят право напред в дъжда. Четат и книга.
3) Появяват се жени с неприлично къси поли и ярки чорапогащници, без да са чалга.
4) Появяват се все повече хора със скандален вид и все по-малко хора ги забелязват.
5) Музикалните събития, на които ме викаха за последните 6-7 седмици, през които не исках да ходя на музикални събития, бяха повече от тези за последната година. То не беше джаз, не беше техно, трип хоп, цигански партита, ска, реге, суинг, фюжън. Въпреки че по законите на Мърфи вероятно през март всичко ще замре.
6) Започва София филм фест с много обещаващи заглавия.
7) Уайърлес има почти навсякъде.
8) ОК е да учиш 3 часа в кафе, без някой от персонала да ти нервничи наоколо.
9) Днес засякох колоездачи в Борисовата - при сняг, киша и локви. Представям си след един месец какво ще бъде.

Докато ходех по улицата, стигнах поне до 29, ама сега ми изскочиха от главата.

Та думата ми е, че градът ми бавно се променя. Чрез хората в него. Особено по отношение на незабелязването на другите. Ще кажеш, че хората се отчуждават един от друг. Но аз всъщност нямам нищо против да се отчуждя от всички постоянно-раздаващи-съвети и цъкащи с език хора из София. Тълпата трябва да бъде оставена да се движи бързо напред в какъвто вид си иска. И ще станем европейци накрая. Гаранция. А репликата: "Айде да се поразкараме из центъра" ще умре! Заедно с нямащите работата. В смисъл, че ще си намерят работа, бе. Ти пък.

Книжарница в Спартакус

Обругаха "Спартакус"! Не можете да си представите какво беше учудването ми, когато, току що излязла от метрото вчера, минах през подлеза под Ялта...

Едно време там се помещаваше клубът, символ на България след 89-та. Може да ви се стори смешно, но наистина смятам, че беше някакъв пример за настъпилите промени и за свободата в мисленето на младите. След 50 години тотален тоталитаризъм и изравняване на мозъци, изведнъж в центъра на София цъфва /тоя пост не бих могла да си го прочета на глас/ клуб, където се събират предимно хомосексуални, слушат електронна музика, друсат се примерно и изобщо правят всякакви такива немислими неща. Не че всичко, което се е случвало там, е било достойно за похвала, но все пак е било различно, ново, модерно.. Аз съм била малка в най-силния му период и през ум не ми е минавало да ходя там, но съм слушала ужасно много всякакви истории. Отидох само веднъж, примерно половин година преди да го затворят, на нетипично за мястото транс парти и барманката беше някаква приятелка на един приятел и ни обясняваше какво става през обичайните нощи, което ми се струваше като приказка.. някаква особено извратена приказка. После се пусна слух, че ще строят метро. И почнаха да затварят обектите в подлеза лека полека - фото-студиото си замина май първо, затвориха изходите, пешеходците трябваше да минават отгоре, затвориха солариума, затвориха и Спартакус, но пък отвориха Ялта и фейсконтролката се качи по стълбите на новото си работно място и... повече не се и върна. Но все си мислех, че това все някога ще се промени, ще построят метрото и ще отворят пак старите места, включително и Спартакус. Някакси не си представях, че той никога вече няма да работи. И така минаха няколко години, може би 5-6. Метрото тръгна. В подлеза вече построиха Била, магазин за козметика и почти МакДоналдс, а около стария клуб някакви хора се суетяха и ремонтираха, но не ми беше ясно какво.

До вчера. Когато минавах през подлеза. И какво да видя. "КНИЖАРНИЦА". Книжарница на Софийския университет. Голямата табела се мъдреше там надуто все едно не й беше пръв ден. И ми стана едно такова.. странно. Освен че времето на протестите мина, май мина и времето на Спартакус. Ако през 90-те се ценяха крайните постъпки, наркотиците, свободата до неприлични граници, през 00-те нещата се промениха. Вече всички ходят на йога, пият зелен чай, спряха цигарите, интересуват се от световната политика и строят книжарници. Ох, докато пишех последните две изречения, се сетих за 5 милиарда изключения, които напълно ги опровергават. Но говоря условно.

Всъщност нямам нищо против бедната книжарница. Тя за нищо не е виновна в крайна сметка. СУ има нужда от книжарници и библиотеки, и от умни спокойни хора, които да ги посещават. И се надявам, че това ще е истинска университетска голяма книжарница с приятни продавачи, където да можеш да седнеш да почетеш, да има тиха музика и удобни мебели. Би трябвало да е така.

Просто на човек му става носталгично винаги, когато разбере, че времето на нещо е минало?

Welcome to НСС

Преди 2 дни бях на практика в следствието в София. Имаше някаква безумна лекция на зам. директора, която беше нещо като "10 лесни стъпки към пълна политическа некоректност". Примерно "едно време гледахме да не назначаваме жени, защото като се окаже на нощно дежурство, току виж сме пропуснали някое убийство - хъ-хъ-хъ".

Заведоха ни и в ареста. На един от етажите се правел ремонт и там нямаше задържани, така че спокойно можехме.. да потънем в атмосферата. Полицаят, който ни пазеше, заяви, че това, което виждаме било лукс в сравнение със ситуацията по другите етажи. Само да отбележа - банята и мивката са в същата стая, в която са и трите легла. Одеала рядко има. Ако има пък, не мисля, че някой би искал да ги пипне. Прозорци има, но стъклата са замазани и не се вижда абсолютно нищо. Има някаква стая, която явно се ползва за готвене, а върху огромната тава, която беше зарязана там, личаха следи от последните 20 манджи, готвени в нея. Няма да продължавам. Ще пропусна и онази гняс между решетката и прозореца.






Та въпросът ми е как като престоиш дори една нощ там /получиш и бонус - недоброжелатени съкилийници и пазители на реда/ няма да ти се прииска още на другия ден да извършиш ново престъпление. Ей така - просто, за да прее*** системата. Да не говорим за варианта да носиш нещо нередно в чантата си, което примерно някой приятел ти е дал заедно с носните кърпички и телефона си. И да се озовеш там. В БГ презумпцията за невинност рядко се зачита, но дори и виновността да е напълно доказана, никой не заслужава подобно отношение.

След две седмици сме в затворите. Чудя се какво ли е положението там.

Софийските подлези

Вчера ми обясняваха защо в малките подлезчета из София вече няма охрана от "Егида", но аз така и не разбрах. Били се разбрали със Столична община да охраняват, ама срещу това да получат правата върху всички рекламни билборди около подлезите, после дошъл Бойко Борисов и нещо не се доразбрали и т.н. подробности. Това, което ми е ясно е, че от около 2 години подлезите пак са заприличали на това, което си спомням от детството си през смутните мутренски времена в началото на 90-те. Не знам какъв е проблемът на "Егида" и "Столична община", но по-добре да го разрешат по някакъв начин, защото дори и някой възрастен чичко да си седи кротко в кабинката, пак създава някакво усещане за спокойствие. А когато и него го няма, няма и осветление, нито покритие, а подлезът продължава да е пълен с всякакви тунелчета и вратички, в които всеки може да се прикрие успешно, преминаването е доста неприятно. И все пак - когато най-близкият цивилизован подлез е на 10 минути, обикновено все пак избирам 30 секунди дискомфорт.

Тикви

Pumpkins on sale
Originally uploaded by aremac

След повече от месец почти плътно отсъствие от София, свързано с учене за извънредна сесия и последвано от старта на позакъснялото ми лято, най-сетне съм тук за дълго.
През цялото време бях постоянно обливана от вдъхновение за писане, но наоколо нямах бели листа и резултатът е напълно празен "септември 2009". Промяната е, че имам нова работа, която вече не е свързана с новини и нон стоп висене пред компютър, така че блогът може би ще позападне или просто ще се промени. Трябва да отбележа, че до вчера например не знаех кои са кандидатите за кмет на София, че Соломон Паси няма да става шеф на НАТО и че Обама сериозно е взел Нобелова награда за мир, а не е просто опит за сензация от 1-ва страница на 24 часа.
Затова пък днес открих, че на мойта улица вече има мекичарница, а голямата купчина дини на кварталния пазар е заменена от тикви. Което като се замисля е един от хубавите признаци на есента. Има нещо симпатично в тиквите!

Няколко софийски детайла

Всъщност три. Три клишета.

Първо - няма лоша реклама. /Има разсеяни дюнер-босове/.





Второ - хората започват да оценяват наистина хубавите неща, когато ги загубят. /До преди това ги зарязват по тротоарите и не си представят колко ще им липсват през есента, като лятната еуфория отмине/.


Трето - времето е пари. /Особено неприятно е, когато ти се налага да чакаш нещо, което дори не фигурира в плановете на Столичен автотранспорт/.