вторник, 12 февруари 2013 г.

Урсула в кръг



y una vez más se estremeció con la comprobación de que el tiempo no pasaba, como ella lo acababa de admitir, sino que daba vueltas en redondo..

и още веднъж потръпна, защото се увери, че времето не отминава, както току-що се бе съгласила, а се върти в кръг..

Ако и вие нямате от соц изданията на Маркес, под кодовото 100 godini svoboda можете да намерите 100 години самота ето тук (а на испански - тук). Намерих я случайно и се замислих: кой ли би писал за сто години свобода, ако наистина разполагаше с тях. Кой би седнал да прави нещо различно от това да им се наслаждава. Свободните хора не могат да стават велики писатели, защото нямат време.

А от друга страна: нечия индивидуална субективна ощастливяваща свобода не е толкова интересна, колкото самотата, за да заслужава вниманието на изкуството. Заложено е да завиждаме, понеже се страхуваме от бъдещето. Затова чуждото щастие е строго лично и само с нещастието успяваме да се асоциираме. (И понеже е така, никога не разбрах защо "всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему." - мисля, че вярно е тъкмо обратното.)

Въобще... Много е досаден този свят с цялата си абсурдност и наличието на толкова много неща, които могат да бъдат също толкова верни, колкото и неверни. Само това за кръга е абсолютно.

Няма коментари: