Томас Ердбринк е човекът на Ню Йорк Таймс в Техеран. Тук можете да намерите и другите му кратки филмчета за живота на хората в Иран.
Показват се публикациите с етикет Иран - Афганистан. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Иран - Афганистан. Показване на всички публикации
вторник, 2 юни 2015 г.
Човекът на Ню Йорк Таймс в Техеран
Томас Ердбринк е човекът на Ню Йорк Таймс в Техеран. Тук можете да намерите и другите му кратки филмчета за живота на хората в Иран.
вторник, 12 август 2014 г.
вторник, 29 юли 2014 г.
Persian Language Online
Страхотен сайт за учене на фарси.
Повечето секции са все още under construction, но частта за начинаещи е готова. Има 20 страници въведение в персийския език/фарси/дари. Основната част са кратки диалози във видео (например тук) и в аудио формат, могат да бъдат свалени, надолу следват разбивки, написани с арабски букви, транслитерирани на латиница и преведени на английски, речник с новите думи, упражнения, отделни думи...
петък, 25 юли 2014 г.
сряда, 18 юни 2014 г.
Магарета и демокрацията в Афганистан
Докато четох за президентските избори в Афганистан, първото демократично предаване на властта в страната, вниманието ми беше привлечено от магаретата. Афганистан е красива, много висока страна, в която някои селища са практически недостижими за моторни превозни средства. Вариантът за пренасянето на всичко за изборите - бюлетини, урни, маси, подръчни материали, са магаретата. Нищо чудно, че изборите бяха миналата седмица, а първите резултати от тях се очакват в началото на юли...
Mагаренце транспортира урните към недостижими за превозни средства села в Афганистан, провинция Панджшир (или пет лъва, или пет млека) при парламентарните избори в Афганистан през 2010 г. Снимка: Гардиън.
Сега, положението е било горе долу същото:
Снимка: Yahoo.
вторник, 17 юни 2014 г.
Ирак и ИДИС
Много полезни карта и текст към нея за случващото се в Ирак, изготвена от Клуб "Военна История":
"Ситуацията в Ирак към момента - Настъплението на ИДИС (Ислямска държава в Ирак и Сирия) заплашва директно столицата Багдад. САЩ изпратиха своя най-нов самолетоносач - "Джордж Буш" в Персийския залив. ИДИС е особена организация, която набра сили след 2008г. През последните месеци дори Ал Кайда ги заклеймиха като "прекалено крайни". Целта им - една ислямска държава от Средиземно море до Иран, обединяваща (за сега) Ливан, Сирия и Ирак. Към момента правителствените сили не показват особен успех в опитите си да възпрат вражеските части. На всичкото отгоре сунити от доминираната от шиитите иракска армия започват да дезертират на страната на ИДИС. Ислямистите са успели да се докопат до големи оръжейни складове в Мосул, натъпкани догоре с американска техника (случайно оставена там?), както и да "усвоят" над 400 000 000 от Мосулската банка. Една част от парите и техниката вече са внедрени в Сирия, където ИДИС ги използва в борбата си с правителството и Опозицията, но по-голямата част от техниката и ресурсите остават в Ирак и се използват по предназначение докато четете тези редове. Този пост няма за цел да всява паника, да заклеймява и да сочи с пръст. просто смятаме, че е редно да се говори повече за това, което става в Ирак."
На мен лично особено интересен ми е възходът на Кюрдската автономия в Северен Ирак (видео). Ако и вие следите събитията в Ирак и групировката ИДИС, препоръчвам ви блога Интидар на български.
"Ситуацията в Ирак към момента - Настъплението на ИДИС (Ислямска държава в Ирак и Сирия) заплашва директно столицата Багдад. САЩ изпратиха своя най-нов самолетоносач - "Джордж Буш" в Персийския залив. ИДИС е особена организация, която набра сили след 2008г. През последните месеци дори Ал Кайда ги заклеймиха като "прекалено крайни". Целта им - една ислямска държава от Средиземно море до Иран, обединяваща (за сега) Ливан, Сирия и Ирак. Към момента правителствените сили не показват особен успех в опитите си да възпрат вражеските части. На всичкото отгоре сунити от доминираната от шиитите иракска армия започват да дезертират на страната на ИДИС. Ислямистите са успели да се докопат до големи оръжейни складове в Мосул, натъпкани догоре с американска техника (случайно оставена там?), както и да "усвоят" над 400 000 000 от Мосулската банка. Една част от парите и техниката вече са внедрени в Сирия, където ИДИС ги използва в борбата си с правителството и Опозицията, но по-голямата част от техниката и ресурсите остават в Ирак и се използват по предназначение докато четете тези редове. Този пост няма за цел да всява паника, да заклеймява и да сочи с пръст. просто смятаме, че е редно да се говори повече за това, което става в Ирак."
На мен лично особено интересен ми е възходът на Кюрдската автономия в Северен Ирак (видео). Ако и вие следите събитията в Ирак и групировката ИДИС, препоръчвам ви блога Интидар на български.
събота, 17 май 2014 г.
Жената за хиджаба. Иран
На тази фейсбук страница (набрала 300 000 човека за няколко дни) иранки постват свои снимки с тайно свалени хиджаби! Например:
Носенето на хиджаб в Иран е задължително. Да, хиджабите на свободомислещите момичета са шарени, хлабаво завързани и откриват част от косата им. Не е като в Саудитска Арабия. Но все пак шаловете трябва да са там. И спазването на правилото се следи освен от обикновена, така и от морална полиция. Самият факт, че много от тези жени ползват социалната мрежа и излизат с лицата си срещу държавата, която им налага нетърпими правила и се бърка в най-личната им сфера, означава, че хората днес не могат да бъдат напълно подчинявани до безкрай. Това е.
Да не говорим, че на тези шалове им отива повече да летят, отколкото да стоят усукани около главата..
Носенето на хиджаб в Иран е задължително. Да, хиджабите на свободомислещите момичета са шарени, хлабаво завързани и откриват част от косата им. Не е като в Саудитска Арабия. Но все пак шаловете трябва да са там. И спазването на правилото се следи освен от обикновена, така и от морална полиция. Самият факт, че много от тези жени ползват социалната мрежа и излизат с лицата си срещу държавата, която им налага нетърпими правила и се бърка в най-личната им сфера, означава, че хората днес не могат да бъдат напълно подчинявани до безкрай. Това е.
Да не говорим, че на тези шалове им отива повече да летят, отколкото да стоят усукани около главата..
четвъртък, 24 април 2014 г.
Филмите на МЕНАР онлайн
Иначе, всяка година през януари - и на кино.
понеделник, 7 април 2014 г.
Афганистан. Денят след изборите
Превеждам текста на Aarya Nijat, публикуван в сайта The Asia Society, защото ми се стори интересен и написан много откровено. Авторката е афганка, а статията е от 2-ри април. Историческите избори за нов президент бяха проведени на 5-ти април с над 50% избирателна активност.
След няколко дни афганистанците ще упражнят правото си на глас в избори, считани за най-значимите в новата история на страната. За първи път след падането на режима на талибаните човек, различен от Хамид Карзай, ще заеме президентския кабинет в Кабул.
Не подценявам значението на изборите, но вярвам, че те са само средство към целта - един стабилен, мирен и проспериращ Афганистан.
Денят след изборите е онзи ден, в който започваме да работим върху онова, което ни предстои, върху това как да помогнем и да засилим новата администрация, за да може да се справи с критичните нерешени въпроси, като например подписването на двустранното споразумение за сигурност (BSA), договорът между Кабул и Вашингтон, който регулира присъствието на международни сили в Афганистан след 2014 г. До този момент президентът Карзай отказваше да подпише BSA.
Изборите не са последният ни шанс; по-скоро, са предпоследният. Последният ни шанс лежи в способността ни да дефинираме националния интерес на Афганистан, на фона на коренно различни племенни обвързаности и конкуриращи се приоритети. Да закачим всички надежди само върху тези избори, без адекватно да помислим върху по-големите проблеми, свързани с управлението, включването, сигурността и без ясно да определим стратегическите си национални интереси, свързани с нашите съседи, с региона и със световната общност, е признак на късогледство. Бъдещият президент и кабинетът му ще трябва да се съсредоточат върху спешната необходимост от осигуряване на добро управление, засилване на отчетността, както и създаване на приобщаващ политически климат.
Основната грижа в ума на всеки афганистанец тези дни е "Ще се закрепи ли държавата след изборите?" и, също толкова настойчиво, "Ще успее ли Афганистан да съгласува действията си и да продължи напред с BSA, преди да е станало твърде късно?"
Висящият BSA е показател за неспособността ни да разберем, колективно да дефинираме и защитим националните си интереси, когато става въпрос за изграждане на регионални и международни съюзи. Не можем да си позволим да продължаваме да пренебрегваме липсата на консенсус за разширяването и засилването на международното присъствие на Афганистан. Не можем да си позволим да пренебрегнем нашата география, история, както и значението на поддържането на топли отношения с непосредствените, както и с далечните ни съседи.
Веднага след дългоочакваните избори, ние, афганистанците, ще трябва да се възползваме от уникалната възможност да променим хода на историята си. Това е момент, в който поставяме бъдещето на Афганистан пред индивидуалните си етнически и племенни обвързаности.
Само когато се издигнем над личните си пристрастия, Афганистан ще престане да бъде описван като "окупирана нация", по думите на иранския президент Рухани, казани по време на тазгодишните чествания на Ноуруз в Кабул.
За изказвания като това можем да обвиняваме само нашата собствена липса на яснота и слабата си политическа воля. Но от 6-ти април нататък, това трябва да се промени.
Въпреки силния дъжд в Кабул, жени масово се редят пред урните, за да пуснат гласа си. Снимка: Intidar
Да, изборите в Афганистан са важни - Но такъв е и Денят след тях
Не подценявам значението на изборите, но вярвам, че те са само средство към целта - един стабилен, мирен и проспериращ Афганистан.
Денят след изборите е онзи ден, в който започваме да работим върху онова, което ни предстои, върху това как да помогнем и да засилим новата администрация, за да може да се справи с критичните нерешени въпроси, като например подписването на двустранното споразумение за сигурност (BSA), договорът между Кабул и Вашингтон, който регулира присъствието на международни сили в Афганистан след 2014 г. До този момент президентът Карзай отказваше да подпише BSA.
Изборите не са последният ни шанс; по-скоро, са предпоследният. Последният ни шанс лежи в способността ни да дефинираме националния интерес на Афганистан, на фона на коренно различни племенни обвързаности и конкуриращи се приоритети. Да закачим всички надежди само върху тези избори, без адекватно да помислим върху по-големите проблеми, свързани с управлението, включването, сигурността и без ясно да определим стратегическите си национални интереси, свързани с нашите съседи, с региона и със световната общност, е признак на късогледство. Бъдещият президент и кабинетът му ще трябва да се съсредоточат върху спешната необходимост от осигуряване на добро управление, засилване на отчетността, както и създаване на приобщаващ политически климат.
Основната грижа в ума на всеки афганистанец тези дни е "Ще се закрепи ли държавата след изборите?" и, също толкова настойчиво, "Ще успее ли Афганистан да съгласува действията си и да продължи напред с BSA, преди да е станало твърде късно?"
Висящият BSA е показател за неспособността ни да разберем, колективно да дефинираме и защитим националните си интереси, когато става въпрос за изграждане на регионални и международни съюзи. Не можем да си позволим да продължаваме да пренебрегваме липсата на консенсус за разширяването и засилването на международното присъствие на Афганистан. Не можем да си позволим да пренебрегнем нашата география, история, както и значението на поддържането на топли отношения с непосредствените, както и с далечните ни съседи.
Веднага след дългоочакваните избори, ние, афганистанците, ще трябва да се възползваме от уникалната възможност да променим хода на историята си. Това е момент, в който поставяме бъдещето на Афганистан пред индивидуалните си етнически и племенни обвързаности.
Само когато се издигнем над личните си пристрастия, Афганистан ще престане да бъде описван като "окупирана нация", по думите на иранския президент Рухани, казани по време на тазгодишните чествания на Ноуруз в Кабул.
За изказвания като това можем да обвиняваме само нашата собствена липса на яснота и слабата си политическа воля. Но от 6-ти април нататък, това трябва да се промени.
Afghans like to say:
Life goes on,
unmindful
of beginning,
end,
kamyab, nah-kam,
crisis or catharsis,
moving forward like a
slow, dusty caravan
of kochis.
петък, 4 април 2014 г.
Аня Нидрингхаус /АП
Германската фоторепортерка Аня Нидрингхаус е загинала днес в афганистанския град Хост. Простреляна от полицай.
Или поне от човек, който в момента заема тази роля. Когато в такива държави се провеждат избори, какъвто е случаят с Афганистан (утре има президентски избори), масово се търсят желаещи граждани да пазят реда и им се раздават униформи без кой знае какви проверки. Затова и може да не е било "журналистка убита от афганистански полицай", а от предрешен като полицай талибан. Понеже не са всички там талибани, нали. Та така, поне на мен ми се стори нечестно - сякаш всява усещането, че държавата Афганистан и нейната машина стреля по европейските журналисти нарочно и по дифолт. А май не е така, май точно в момента те се опитват да тръгнат по разумен път, да бъдат отслабени позициите на талибаните още... примерно, скоро се учудих, че имат разни риалити шоута дори.
Затова посъбрах снимка на Аня Нидрингхаус. Сигурна съм, че е знаела какво прави и какви са рисковете. Искала е да остави следа.
И го е постигнала:
Работата на Аня Нидрингхаус е била красива и важна. Защото какво друго освен снимките могат да вразумяват такива коментатори:
|
|
Оценка
-11 +34 |
сряда, 26 февруари 2014 г.
Едно канадско семейство в Иран
Любопитно видео, показващо Иран в периода 1971-1973 г., по време на управлението на шаха и преди ислямската революция от 1979 г. Изградено е само върху снимките на Кен Р., канадец, който се мести заедно със семейството си там, за да работи за местна хидроелектрическа компания. Освен живота им в Техеран, снимките на Кен и семейството му показват и много други места, по които са пътували заедно - Шираз, например. Самият Кен разказва впечатленията си във видеото, оставяйки у зрителя впечатлението, че се намира на гости на дядо си, например. Акомпанирано е с иранска класическа музика, която имала спорен авторитет сред иранците, каза ми една приятелка. С инструментите сантур и
каманче.
Филмът излезе вчера в персийската секция на Дойче веле. Станаха ми интересни коментарите за него сред самите иранци. От една страна, се радват на тази уникална по своята изчерпателност колекция от снимки на чужденец и то от период, в който Иран е изглеждал съвсем различно от сега. От друга, филмът се бил фокусирал твърде много върху разликите - етнически и културни, върху снимки на древна архитектура, на селяни с техните животни, на забулени жени и изобщо пренебрегвал модерната визия на Иран през тези години. На мен ми хареса обаче и го препоръчвам.
каманче.
Филмът излезе вчера в персийската секция на Дойче веле. Станаха ми интересни коментарите за него сред самите иранци. От една страна, се радват на тази уникална по своята изчерпателност колекция от снимки на чужденец и то от период, в който Иран е изглеждал съвсем различно от сега. От друга, филмът се бил фокусирал твърде много върху разликите - етнически и културни, върху снимки на древна архитектура, на селяни с техните животни, на забулени жени и изобщо пренебрегвал модерната визия на Иран през тези години. На мен ми хареса обаче и го препоръчвам.
понеделник, 17 февруари 2014 г.
بهشت - Behesht
Бехешт, или Рай, така се нарича новата песен на иранската певица Гугуш. Писала съм и преди за нея. Гугуш изненада света на 14 февруари, когато пусна във фейсбук страницата си това видео (изгледайте го докрай)!
В държава, която предвижда затвор, физически наказания, а в някои случаи - дори смъртно наказание за гейовете, излиза песен и видео, посветена на две лесбийски и изобщо - на правата на нехетеросексуалните хора! Местни активисти определят това като грандиозна стъпка и абсолютен прецедент в историята на Иран (макар че имаше един филм наскоро, Circumstance, посветен на две лесбийки, но не ми хареса особено).
Пее се "знам, че това чувство не би трябвало да съществува, но то съществува", "може би раят не е създаден по нашата мярка."
Ето и целият текст на английски, преведен на Фейсбук страницата на International Day Against Homophobia and Transphobia:
I afraid of this doubt astray, this deadlock
I afraid of the feeling that's still between us
The end of this way is not clear, I know as you know
Do not tell me that we should cut off this love, you can't as I can't
We can't come back and we can't cross from this deadlock
I know that these feel shouldn't have existed, but it exist...
I have been scaring of the dream that we both dreamt
I have been scaring of that we both turned opposite of KABA (the God Holy shrine for Muslims which is in Masjed Alharam at Makka that Moslim should turn around it for prays)...
For leaving this transition, there is no way to escape but the world
I don't know but maybe the heaven is not fit for us
The end of this way is not clear, I know as you know
Do not tell me that we should cut off this love, you can't as I can't
We can't come back and we can't cross from this deadlock
I know that these feel shouldn't have existed, but it exist...
Ъпдейт: Стигна и до Гардиън, с подробна статия.
В държава, която предвижда затвор, физически наказания, а в някои случаи - дори смъртно наказание за гейовете, излиза песен и видео, посветена на две лесбийски и изобщо - на правата на нехетеросексуалните хора! Местни активисти определят това като грандиозна стъпка и абсолютен прецедент в историята на Иран (макар че имаше един филм наскоро, Circumstance, посветен на две лесбийки, но не ми хареса особено).
Пее се "знам, че това чувство не би трябвало да съществува, но то съществува", "може би раят не е създаден по нашата мярка."
Ето и целият текст на английски, преведен на Фейсбук страницата на International Day Against Homophobia and Transphobia:
I afraid of this doubt astray, this deadlock
I afraid of the feeling that's still between us
The end of this way is not clear, I know as you know
Do not tell me that we should cut off this love, you can't as I can't
We can't come back and we can't cross from this deadlock
I know that these feel shouldn't have existed, but it exist...
I have been scaring of the dream that we both dreamt
I have been scaring of that we both turned opposite of KABA (the God Holy shrine for Muslims which is in Masjed Alharam at Makka that Moslim should turn around it for prays)...
For leaving this transition, there is no way to escape but the world
I don't know but maybe the heaven is not fit for us
The end of this way is not clear, I know as you know
Do not tell me that we should cut off this love, you can't as I can't
We can't come back and we can't cross from this deadlock
I know that these feel shouldn't have existed, but it exist...
Ъпдейт: Стигна и до Гардиън, с подробна статия.
петък, 31 януари 2014 г.
Защо Иран трябва да получи бомбата?
Ядреният баланс би означавал стабилност
Кенет Уолц, Foreign Affairs, юли 2012 г.
През последните месеци бяхме свидетели на разгорещени дебати за това кой би бил най-добрият начин САЩ и Израел да отговорят на иранската ядрена политика. САЩ затегнаха и без това сериозните санкции срещу ислямската република, а през януари ЕС съобщи, че ще наложи ембарго върху иранския петрол. Въпреки че САЩ, ЕС и Иран скоро се завърнаха към масата за преговори, усещането за надвиснала криза все още е осезаемо.
А не би трябвало. Повечето американски, европейски и израелски коментатори и политици предупреждават, че един Иран с ядрено оръжие ще бъде най-лошият възможен изход от създалата се безизходна ситуация. Всъщност, това може би ще бъде най-добрият възможен резултат: този, който вероятно би възстановил стабилността в Близкия изток.
Силите молят да бъдат балансирани
Кризата с иранската ядрена програма може да завърши по три различни начина. Първо, дипломация и сериозни санкции - могат да убедят Иран да изостави своите занимания. Но подобен изход е малко вероятен: историята показва, че една държава, решена да се сдобие с ядрено оръжие, трудно може да бъде разубедена да го направи. Наказването на държава с икономически санкции не значи непременно дерайлиране на ядрената й програма. Вземете Северна Корея, която успя да създаде оръжия въпреки безкрайните санкции и резолюции на ООН. Ако Техеран реши, че неговата сигурност зависи от това дали притежава ядрени оръжия, малко вероятно е наказанията да променят подобно решение. В действителност, нови санкции могат да накарат Иран да се почувства още по-уязвим и да му дадат по-големи основания да търси защита чрез ядрено оръжие.
Втората възможност е временно Иран да спре тестването на ядрено оръжие, но пък да развие капацитет за бързо произвеждане на такова. Иран няма да е първата държава, сдобила се със сложна ядрена програма, без реално да е построила истинска бомба. Япония, например, поддържа огромна ядрена инфраструктура за невоенни цели. Експерти смятат, че тя може да произведе ядрено оръжие за много кратък срок.
Такава възможност би могла да задоволи вътрешните политически нужди на иранските управници, като убеди хардлайнерите, че те могат да се възползват от всички ползи на това да разполагат с бомба (например, по-голямата сигурност), и то без недостатъците (например, международната изолация).
САЩ и техните европейски партньори са основно притеснени заради въоръжаването, затова те биха приели подобен сценарий. Израел обаче даде да се разбере, че развитието на ирански капацитет за обогатяване представлява неприемлива заплаха сам по себе си. Това означава, че ако Иран поеме един подлежащ на проверка ангажимент да не се сдобива с ядрено оръжие, това може да успокои западните сили, но да остави Израел недоволен. Израел вероятно ще продължи своите рисковани усилия да спре иранската ядрена програма чрез саботажи – а това може да накара Иран да заключи, че постигането на такава способност в края на краищата няма да има достатъчно силен възпиращ ефект и че само въоръжаването може да осигури желаната сигурност.
Третият възможен вариант за излизане от тази ситуация е Иран да продължи сегашния си курс и публично да стане ядрена държава, тествайки оръжие. Според американски и израелски представители подобен ход е неприемлив, защото за тях ядрен Иран е една уникална по своята заплашителност перспектива.
Подобен език е типичен за големите сили, които и в миналото са се раздразвали винаги когато друга държава започне да разработва собствено ядрено оръжие. И въпреки това, винаги досега, когато друга страна е успявала да пробие с лакти в клуба на ядрените държави, другите членове са променяли политическия курс и в крайна сметка са приемали това. В действителност, посредством намаляването на дисбаланса във военната мощ, новите ядрени държави като цяло произвеждат повече регионална и международна стабилност, не по-малко.
Ядреният монопол на Израел в региона, който се доказа като забележително издръжлив, отдавна подхранва нестабилност в Близкия Изток. В никой друг район на света не съществува сама, непроверявана ядрена държава. Ядреният арсенал на Израел, а не желанието на Иран да придобие свой, е това, което най-много е допринесло за настоящата криза. Силите, в края на краищата, искат да бъдат балансирани. Изненадващото в случая е, че е минало толкова време преди да се появи потенциален балансьор на Израел.
Разбира се, лесно е да се разбере защо Израел иска да запази позициите си на единствена ядрена сила в региона и защо е готова дори да ползва сила, за да осигури този си статут. През 1981 г. Израел бомбардира Ирак, за да спре една заплаха срещу ядрения си монопол. Направи същото в Сирия през 2007 г., а в момента обмисля сходни действия и срещу Иран. Но тези постъпки, които в краткосрочен план позволяват на Израел да поддържа своето ядрено превъзходство, удължават един неустойчив в дългосрочен план дисбаланс. Доказаната способност на Израел безнаказано да напада потенциалните си ядрени съперници безспорно е предизвикала у враговете й желание да разработят средства, с които да не позволят това да се случи отново. Така, на настоящето напрежение е най-добре да се гледа не като на първоначална фаза в иранската ядрена криза, а по-скоро като на крайната фаза в дългогодишната близкоизточна ядрена криза, която ще приключи едва когато се възстанови балансът на военната мощ.
НЕОСНОВАТЕЛНИ СТРАХОВЕ
Една от причините опасността от ядрен Иран да бъде силно преувеличена е, че дебатът около темата е изкривен от неоправдани притеснения и фундаментални недоразумения за това как държавите трябва да се държат в рамките на международната система. Първото притеснение, което лежи и в основата на много други, е, че иранският режим е по рождение ирационален. Въпреки широко разпространеното убеждение, иранската политика не се прави от разни "луди молли", а от съвсем здравомислещи аятолласи, които, също както всеки друг лидер, искат да оцелеят. Въпреки че иранските лидери си позволяват крайна реторика, те не показват склонност към самоунищожение. Би било сериозна грешка на политиците в САЩ и Израел, ако приемат друго.
И все пак, именно това правят много американски и израелски политици и анализатори. Да представиш Иран като държава на ирационалното, впоследствие ти дава правото да твърдиш, че логиката на ядреното въоръжаване е неприложима за ислямската република. Ако Иран придобие ядрено оръжие, предупреждават ни те, няма да се поколебае да го използва в първия удар срещу Израел, нищо че това би предизвикало масово отмъщение и риск да бъде унищожено всичко скъпо, което иранският режим притежава.
Въпреки че е невъзможно да бъдем сигурни какви са иранските намерения, доста по-вероятно е Иран да желае ядрено оръжие, за да гарантира личната си сигурност, отколкото за да повиши силите си за атака (или пък за да се самоунищожи). Иран може да се държи безкомпромисно на масата за преговори и непокорно пред санкциите, но прави всичко това, за да се самосъхрани. Иранските лидери, например, не се опитаха да затворят Ормузкия проток, въпреки бурните заплахи, които правеха, след като ЕС обяви, че планира да наложи петролно ембарго. Явно е, че иранският режим заключи, че не иска да провокира САЩ за бърз и опустошителен отговор, какъвто безспорно щеше да последва при подобен ход.
Въпреки това, дори наблюдателите и политиците, които признават рационалността на иранския режим, все още изпитват притеснения, че едно ядрено оръжие ще вдъхне допълнително самочувствие на Техеран, предоставяйки защита, която да позволи по-агресивни действия и повече подкрепа за тероризма. Някои анализатори дори се опасяват, че Иран ще започне директно да предоставя ядрени оръжия на терористи. Проблемът с тези опасения е, че те противоречат на историята на всяка друга ядрена държава от 1945 г. насам. Тази история показва, че когато страните се сдобият с бомбата, те се чувстват все по-уязвими и са съвсем наясно, че техните ядрени оръжия ги превръщат в потенциална мишена в очите на големите сили. Тъкмо това усещане възпира ядрените държави от смели и агресивни действия. Маоистки Китай, например, стана значително по-малко войнствен след като се сдоби с ядрени оръжия през 1964 г., Индия и Пакистан също са далеч по-предпазливи, откакто станаха ядрени. Няма причина да се смята, че Иран би разбил тази тенденция.
Що се отнася до риска от терористите - нито една страна не може да прехвърля ядрени оръжия без огромен риск да бъде разкрита. Американските разузнавателни умения представляват сериозна пречка, както и впечатляващата способност на САЩ да установява източника на делящ се материал. Нещо повече, държавите никога не могат изцяло да контролират, а дори и да прогнозират поведението на терористичните групи, които спонсорират. В момента, в който страна като Иран се сдобие с ядрени възможности, тя би имала всички основания да иска да поддържа пълен контрол върху своя арсенал. В края на краищата, изграждането на бомба е скъпо и опасно занимание. Не би имало много смисъл продуктът на тази инвестиция да се прехвърли към съучастници, на които нито може да се вярва, нито могат да бъдат контролирани.
Друго често изтъквано притеснение е, че ако Иран се сдобие с бомбата, други държави в региона ще последват примера му, което ще доведе до ядрена надпревара във въоръжаването на Близкия изток. Но ядрената епоха днес вече е почти 70-годишна, а до този момент страховете от разпространение се доказаха като неоснователни. Терминът "пролиферация" означава бързо и неконтролирано разпространение. Нищо подобно не се е случило досега; в действителност, от 1970 г. насам има значително забавяне в появата на ядрени държави. Няма причина да очакваме, че тази тенденция ще се промени сега. Ако Иран стане втората близкоизточна ядрена държава от 1945 г. насам, това едва ли ще има лавинен ефект. Когато Израел придоби бомба през 1960 г., тя беше във война с много от своите съседи. Нейните ядрени оръжия бяха много по-голяма заплаха за арабския свят, отколкото иранската програма днес. При положение, че тогава ядреният Израел не предизвика надпревара във въоръжаването, то няма причина ядреният Иран да го направи сега.
НЕ СЕ СЪМНЯВАЙТЕ
През 1991 г., историческите съперници Индия и Пакистан подписаха договор, с който се съгласяват да не се прицелват към ядрените съоръжения един на друг. Те осъзнаха, че далеч по-тревожно от ядреното оръжие на противника им е нестабилността от предизвикването му. Оттогава, дори при възникване на силно напрежение и при рискови провокации, двете страни запазват мира. Ще е добре и Израел и Иран да обмислят това. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, Израел и Иран ще се възпират един друг, както винаги са правели ядрените сили. Никога не е имало пълномащабна война между две ядрени държави. Когато Иран пресече ядрения праг, възпирането ще започне да се прилага, дори и арсеналът му да бъде относително малък. Никоя друга страна в региона няма да има стимул да се сдобива със собствено ядрено оръжие и настоящата криза най-сетне ще се разсее, което в крайна сметка ще доведе до един по-стабилен от днешния Близък Изток.
Затова не е нужно Щатите и техните съюзници да полагат толкова много усилия, за да попречат на Иран да развие ядрено оръжие. Дипломацията между Иран и големите сили би трябвало да продължи, защото отворените линии за комуникация ще накарат западните страни да заживеят по-лесно с идеята за ядрен Иран. А сегашните санкции над Иран да отпаднат - те вредят предимно на обикновените иранци, леко безцелно.
И най-важното: политиците и гражданите на арабския свят, Европа, Израел и САЩ могат да се утешат от факта, че историята го е доказала – когато се появяват ядрени сили, там идва и стабилност. Когато става дума за ядрени оръжия, сега, както и винаги, повече може да се окаже по-добре.
Кенет Уолц, Foreign Affairs, юли 2012 г.
А не би трябвало. Повечето американски, европейски и израелски коментатори и политици предупреждават, че един Иран с ядрено оръжие ще бъде най-лошият възможен изход от създалата се безизходна ситуация. Всъщност, това може би ще бъде най-добрият възможен резултат: този, който вероятно би възстановил стабилността в Близкия изток.
Силите молят да бъдат балансирани
Кризата с иранската ядрена програма може да завърши по три различни начина. Първо, дипломация и сериозни санкции - могат да убедят Иран да изостави своите занимания. Но подобен изход е малко вероятен: историята показва, че една държава, решена да се сдобие с ядрено оръжие, трудно може да бъде разубедена да го направи. Наказването на държава с икономически санкции не значи непременно дерайлиране на ядрената й програма. Вземете Северна Корея, която успя да създаде оръжия въпреки безкрайните санкции и резолюции на ООН. Ако Техеран реши, че неговата сигурност зависи от това дали притежава ядрени оръжия, малко вероятно е наказанията да променят подобно решение. В действителност, нови санкции могат да накарат Иран да се почувства още по-уязвим и да му дадат по-големи основания да търси защита чрез ядрено оръжие.
Втората възможност е временно Иран да спре тестването на ядрено оръжие, но пък да развие капацитет за бързо произвеждане на такова. Иран няма да е първата държава, сдобила се със сложна ядрена програма, без реално да е построила истинска бомба. Япония, например, поддържа огромна ядрена инфраструктура за невоенни цели. Експерти смятат, че тя може да произведе ядрено оръжие за много кратък срок.
Такава възможност би могла да задоволи вътрешните политически нужди на иранските управници, като убеди хардлайнерите, че те могат да се възползват от всички ползи на това да разполагат с бомба (например, по-голямата сигурност), и то без недостатъците (например, международната изолация).
САЩ и техните европейски партньори са основно притеснени заради въоръжаването, затова те биха приели подобен сценарий. Израел обаче даде да се разбере, че развитието на ирански капацитет за обогатяване представлява неприемлива заплаха сам по себе си. Това означава, че ако Иран поеме един подлежащ на проверка ангажимент да не се сдобива с ядрено оръжие, това може да успокои западните сили, но да остави Израел недоволен. Израел вероятно ще продължи своите рисковани усилия да спре иранската ядрена програма чрез саботажи – а това може да накара Иран да заключи, че постигането на такава способност в края на краищата няма да има достатъчно силен възпиращ ефект и че само въоръжаването може да осигури желаната сигурност.
Третият възможен вариант за излизане от тази ситуация е Иран да продължи сегашния си курс и публично да стане ядрена държава, тествайки оръжие. Според американски и израелски представители подобен ход е неприемлив, защото за тях ядрен Иран е една уникална по своята заплашителност перспектива.
Подобен език е типичен за големите сили, които и в миналото са се раздразвали винаги когато друга държава започне да разработва собствено ядрено оръжие. И въпреки това, винаги досега, когато друга страна е успявала да пробие с лакти в клуба на ядрените държави, другите членове са променяли политическия курс и в крайна сметка са приемали това. В действителност, посредством намаляването на дисбаланса във военната мощ, новите ядрени държави като цяло произвеждат повече регионална и международна стабилност, не по-малко.
Ядреният монопол на Израел в региона, който се доказа като забележително издръжлив, отдавна подхранва нестабилност в Близкия Изток. В никой друг район на света не съществува сама, непроверявана ядрена държава. Ядреният арсенал на Израел, а не желанието на Иран да придобие свой, е това, което най-много е допринесло за настоящата криза. Силите, в края на краищата, искат да бъдат балансирани. Изненадващото в случая е, че е минало толкова време преди да се появи потенциален балансьор на Израел.
Разбира се, лесно е да се разбере защо Израел иска да запази позициите си на единствена ядрена сила в региона и защо е готова дори да ползва сила, за да осигури този си статут. През 1981 г. Израел бомбардира Ирак, за да спре една заплаха срещу ядрения си монопол. Направи същото в Сирия през 2007 г., а в момента обмисля сходни действия и срещу Иран. Но тези постъпки, които в краткосрочен план позволяват на Израел да поддържа своето ядрено превъзходство, удължават един неустойчив в дългосрочен план дисбаланс. Доказаната способност на Израел безнаказано да напада потенциалните си ядрени съперници безспорно е предизвикала у враговете й желание да разработят средства, с които да не позволят това да се случи отново. Така, на настоящето напрежение е най-добре да се гледа не като на първоначална фаза в иранската ядрена криза, а по-скоро като на крайната фаза в дългогодишната близкоизточна ядрена криза, която ще приключи едва когато се възстанови балансът на военната мощ.
НЕОСНОВАТЕЛНИ СТРАХОВЕ
Една от причините опасността от ядрен Иран да бъде силно преувеличена е, че дебатът около темата е изкривен от неоправдани притеснения и фундаментални недоразумения за това как държавите трябва да се държат в рамките на международната система. Първото притеснение, което лежи и в основата на много други, е, че иранският режим е по рождение ирационален. Въпреки широко разпространеното убеждение, иранската политика не се прави от разни "луди молли", а от съвсем здравомислещи аятолласи, които, също както всеки друг лидер, искат да оцелеят. Въпреки че иранските лидери си позволяват крайна реторика, те не показват склонност към самоунищожение. Би било сериозна грешка на политиците в САЩ и Израел, ако приемат друго.
И все пак, именно това правят много американски и израелски политици и анализатори. Да представиш Иран като държава на ирационалното, впоследствие ти дава правото да твърдиш, че логиката на ядреното въоръжаване е неприложима за ислямската република. Ако Иран придобие ядрено оръжие, предупреждават ни те, няма да се поколебае да го използва в първия удар срещу Израел, нищо че това би предизвикало масово отмъщение и риск да бъде унищожено всичко скъпо, което иранският режим притежава.
Въпреки че е невъзможно да бъдем сигурни какви са иранските намерения, доста по-вероятно е Иран да желае ядрено оръжие, за да гарантира личната си сигурност, отколкото за да повиши силите си за атака (или пък за да се самоунищожи). Иран може да се държи безкомпромисно на масата за преговори и непокорно пред санкциите, но прави всичко това, за да се самосъхрани. Иранските лидери, например, не се опитаха да затворят Ормузкия проток, въпреки бурните заплахи, които правеха, след като ЕС обяви, че планира да наложи петролно ембарго. Явно е, че иранският режим заключи, че не иска да провокира САЩ за бърз и опустошителен отговор, какъвто безспорно щеше да последва при подобен ход.
Въпреки това, дори наблюдателите и политиците, които признават рационалността на иранския режим, все още изпитват притеснения, че едно ядрено оръжие ще вдъхне допълнително самочувствие на Техеран, предоставяйки защита, която да позволи по-агресивни действия и повече подкрепа за тероризма. Някои анализатори дори се опасяват, че Иран ще започне директно да предоставя ядрени оръжия на терористи. Проблемът с тези опасения е, че те противоречат на историята на всяка друга ядрена държава от 1945 г. насам. Тази история показва, че когато страните се сдобият с бомбата, те се чувстват все по-уязвими и са съвсем наясно, че техните ядрени оръжия ги превръщат в потенциална мишена в очите на големите сили. Тъкмо това усещане възпира ядрените държави от смели и агресивни действия. Маоистки Китай, например, стана значително по-малко войнствен след като се сдоби с ядрени оръжия през 1964 г., Индия и Пакистан също са далеч по-предпазливи, откакто станаха ядрени. Няма причина да се смята, че Иран би разбил тази тенденция.
Що се отнася до риска от терористите - нито една страна не може да прехвърля ядрени оръжия без огромен риск да бъде разкрита. Американските разузнавателни умения представляват сериозна пречка, както и впечатляващата способност на САЩ да установява източника на делящ се материал. Нещо повече, държавите никога не могат изцяло да контролират, а дори и да прогнозират поведението на терористичните групи, които спонсорират. В момента, в който страна като Иран се сдобие с ядрени възможности, тя би имала всички основания да иска да поддържа пълен контрол върху своя арсенал. В края на краищата, изграждането на бомба е скъпо и опасно занимание. Не би имало много смисъл продуктът на тази инвестиция да се прехвърли към съучастници, на които нито може да се вярва, нито могат да бъдат контролирани.
Друго често изтъквано притеснение е, че ако Иран се сдобие с бомбата, други държави в региона ще последват примера му, което ще доведе до ядрена надпревара във въоръжаването на Близкия изток. Но ядрената епоха днес вече е почти 70-годишна, а до този момент страховете от разпространение се доказаха като неоснователни. Терминът "пролиферация" означава бързо и неконтролирано разпространение. Нищо подобно не се е случило досега; в действителност, от 1970 г. насам има значително забавяне в появата на ядрени държави. Няма причина да очакваме, че тази тенденция ще се промени сега. Ако Иран стане втората близкоизточна ядрена държава от 1945 г. насам, това едва ли ще има лавинен ефект. Когато Израел придоби бомба през 1960 г., тя беше във война с много от своите съседи. Нейните ядрени оръжия бяха много по-голяма заплаха за арабския свят, отколкото иранската програма днес. При положение, че тогава ядреният Израел не предизвика надпревара във въоръжаването, то няма причина ядреният Иран да го направи сега.
НЕ СЕ СЪМНЯВАЙТЕ
През 1991 г., историческите съперници Индия и Пакистан подписаха договор, с който се съгласяват да не се прицелват към ядрените съоръжения един на друг. Те осъзнаха, че далеч по-тревожно от ядреното оръжие на противника им е нестабилността от предизвикването му. Оттогава, дори при възникване на силно напрежение и при рискови провокации, двете страни запазват мира. Ще е добре и Израел и Иран да обмислят това. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, Израел и Иран ще се възпират един друг, както винаги са правели ядрените сили. Никога не е имало пълномащабна война между две ядрени държави. Когато Иран пресече ядрения праг, възпирането ще започне да се прилага, дори и арсеналът му да бъде относително малък. Никоя друга страна в региона няма да има стимул да се сдобива със собствено ядрено оръжие и настоящата криза най-сетне ще се разсее, което в крайна сметка ще доведе до един по-стабилен от днешния Близък Изток.
Затова не е нужно Щатите и техните съюзници да полагат толкова много усилия, за да попречат на Иран да развие ядрено оръжие. Дипломацията между Иран и големите сили би трябвало да продължи, защото отворените линии за комуникация ще накарат западните страни да заживеят по-лесно с идеята за ядрен Иран. А сегашните санкции над Иран да отпаднат - те вредят предимно на обикновените иранци, леко безцелно.
И най-важното: политиците и гражданите на арабския свят, Европа, Израел и САЩ могат да се утешат от факта, че историята го е доказала – когато се появяват ядрени сили, там идва и стабилност. Когато става дума за ядрени оръжия, сега, както и винаги, повече може да се окаже по-добре.
сряда, 22 януари 2014 г.
Младите в Иран - външно и вътрешно
Става дума за серия снимки на Хюсеин Фатеми, които показват външната скромност и набожност у младите в Иран и колко бързо те изчезват, когато съумеят да се скрият от властите.
...И както бях тръгнала мързеливо да я превеждам, така виждам, че от тук са свършили тази работа. Пействам го и тук. Да се знае.
Алтернативни реалности от Иран 7
Какво всъщност знаем за тази страна?
Иран. Жени в забрадки, публични смъртни наказания, демонстрации с изгорени флагове и слухове за ядрени оръжия. Това е, което знаем за тази страна, но така ли е наистина? Иранският фотограф Хосеин Фатеми се заема да покаже едно друго лице на родната му страна, непознато за хората от западния свят.
Жена по време на церемонията Чехел Манбар, която се провежда преди Ашура (десетият ден от месец мухаррам) в Хоремабад. По традиция жените ходят боси и запалват 40 свещи на определени места из града. Церемонията започва рано сутрин и продължава цял ден.
Момичета пушат наргиле на обществено място, нещо, което също е забранено.
Рок музиката също е забранена. Тези момчета репетират на скрито място на свой риск.
Момичета пушат на балкона вкъщи. Вкъщи те могат безнаказано да носят тениски и да не покриват главите си.
Младеж свири на китара в парка на град Шираз.
Елия - художник - пие и пуши в своя дом.
Младеж се забавлява с паркур върху покрива на обществена сграда.
Техеран гледан от кулата Милад.
Шервин с кучето си, у дома. Според ислямските закони кучето е мръсно животно, затова иранските граждани не трябва да отглеждат кучета. Повечето собственици на кучета в Иран държат питомците си между стените на домовете си, защото полицията има право да ги конфискува, ако ги разхождат.
Ирански фотомодел позира за фотосесия.
Млада двойка чете Корана по време на религиозна церемония в памет на Имам Али, в гробище в предградията на Техеран.
понеделник, 6 януари 2014 г.
Неда Солтани, Откраднато лице.
Да живееш живота на бежанец е като да си листо във въздуха. Просто висиш без усещане, че принадлежиш някъде. Изкоренили са те и не ти позволяват да се върнеш там, където ти е мястото.
Заради една снимка... си била принудена да присъстваш на погребението си, да гледаш стотици репортажи за смъртта си, да виждаш как хора плачат над лика ти. Заради една снимка правителството те е обвинило, че ти и твоето откраднато лице застрашавате националната сигурност, а противниците му - че си агент на правителството, изкривил образа на символ. Приятелят ти те е изоставил, не могъл да се справи с тази преждевременна гибел. Била си мъртва, мъртва, без място - и вкъщи, и навън. Заради една снимка във фейсбук си се превърнала в бежанка.
Докато преди малко четях това, потръпвах все едно съм над разказ на Кафка, но статията всъщност описва истинската история на Neda Soltani, която преди 4 години международните медии объркват с Neda Agha-Soltan.
Заради една снимка... си била принудена да присъстваш на погребението си, да гледаш стотици репортажи за смъртта си, да виждаш как хора плачат над лика ти. Заради една снимка правителството те е обвинило, че ти и твоето откраднато лице застрашавате националната сигурност, а противниците му - че си агент на правителството, изкривил образа на символ. Приятелят ти те е изоставил, не могъл да се справи с тази преждевременна гибел. Била си мъртва, мъртва, без място - и вкъщи, и навън. Заради една снимка във фейсбук си се превърнала в бежанка.
Докато преди малко четях това, потръпвах все едно съм над разказ на Кафка, но статията всъщност описва истинската история на Neda Soltani, която преди 4 години международните медии объркват с Neda Agha-Soltan.
четвъртък, 19 декември 2013 г.
Mohsen Namjoo - Toranj
като ме питат защо ми е толкова интересен Иран.. ами, ето затова е:
(текстът на песента е изграден върху две поеми, едната на Хафез - когото водят върха на средновековната персийска поезия)
(текстът на песента е изграден върху две поеми, едната на Хафез - когото водят върха на средновековната персийска поезия)
понеделник, 2 декември 2013 г.
И в Иран можели
Едно доста странно видеo по случай навършването на 100 дни от началото на управлението на Рухани в Иран. Пуснато е от официалния Youtube канал на президента, а описанието долу е, че било инспирирано от Yes We Can видеото на Обама. Използват се думи на различни езици, представящи етнически малцинства в Иран. Изрично пише, че Рухани не е знаел за тази инициатива. Иначе светска музика по принцип не се допуска официално в страната - само религиозна и, по изключение, народна. Тук даже жени пеят.
Tim Bray via Google+
Got your social-media-promoted lavishly-produced YouTube-optimized postmodern theocracy right here.
Tim Bray via Google+
Got your social-media-promoted lavishly-produced YouTube-optimized postmodern theocracy right here.
четвъртък, 24 октомври 2013 г.
Али Реза
Хвърлям по едно око на Human Rights секцията в irandailybrief, понеже ако нещата в Иран наистина почнат да се нормализират, това ще си проличи първо там. Защото те Рухани и Обама хубаво си приказват по телефона, но докато някои ужасяващи практики не бъдат прекратени, няма как да се говори за истинска промяна. Затова онзи ден се сепнах от тази новина:
Духовен лидер: Няма религиозно оправдание за втора екзекуция на човек, който е успял да оцелее след първата
Оказа се, че Али Реза, осъден за притежание на 1 кг. "кристал" (синтетичен наркотик), е бил обесен, като е висял на въжето в продължение на 12 минути. Съдебен лекар потвърдил смъртта му, бил издаден смъртен акт, подписан от съдия и други официални лица и тялото на Реза било закарано в морга. На сутринта хора от персонала на моргата отишли да изнесат тялото, когато... установили, че човекът все още диша. Той е закаран в болница, където състоянието му се подобрило. Но някакъв съдия Мохаммад Ерфан, побързал да попари впечатлението от чудото и заявил, че човек, осъден на смърт от Революционния съд, трябва да си понесе смъртната присъда и тя да се изпълни веднага щом медицинският персонал потвърди, че състоянието му е (парадоксално) достатъчно добро.
Е, днес чета нова новина по случая: правосъдният министър Мустафа Пурмохаммади е обявил на пресконференция, че няма да обесват Али Реза... пак.
Духовен лидер: Няма религиозно оправдание за втора екзекуция на човек, който е успял да оцелее след първата
Оказа се, че Али Реза, осъден за притежание на 1 кг. "кристал" (синтетичен наркотик), е бил обесен, като е висял на въжето в продължение на 12 минути. Съдебен лекар потвърдил смъртта му, бил издаден смъртен акт, подписан от съдия и други официални лица и тялото на Реза било закарано в морга. На сутринта хора от персонала на моргата отишли да изнесат тялото, когато... установили, че човекът все още диша. Той е закаран в болница, където състоянието му се подобрило. Но някакъв съдия Мохаммад Ерфан, побързал да попари впечатлението от чудото и заявил, че човек, осъден на смърт от Революционния съд, трябва да си понесе смъртната присъда и тя да се изпълни веднага щом медицинският персонал потвърди, че състоянието му е (парадоксално) достатъчно добро.
Е, днес чета нова новина по случая: правосъдният министър Мустафа Пурмохаммади е обявил на пресконференция, че няма да обесват Али Реза... пак.
понеделник, 21 октомври 2013 г.
Имало едно време в Афганистан
Намерих един изключително любопитен Фейсбук албум. Показва снимки на Афганистан през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те. Преди войната със СССР, преди талибаните, преди войната със САЩ. Красиво място, свободни хора. Ето, например:
Кабул (с планината)
ученички
Кабулския медицински университет
студенти
За справка, днес училището в Джалалабад изглежда така, а жените са облечени в сини бурки и често са подлагани на психическо и физическо насилие, ето филм по темата, във филма за проекта Скейтистан пък можете да видите как изглежда Кабул днес.
Кабул (с планината)
За справка, днес училището в Джалалабад изглежда така, а жените са облечени в сини бурки и често са подлагани на психическо и физическо насилие, ето филм по темата, във филма за проекта Скейтистан пък можете да видите как изглежда Кабул днес.
сряда, 18 септември 2013 г.
колко важно може да бъде едно писмо
Слушах по радиото сутринта, че голяма интрига се заформя следващата седмица по посоката САЩ-Иран. На Общото събрание на ООН в Ню Йорк ще присъстват лидерите на двете страни - Обама и Рухани. Въпреки че няма насрочени официални срещу между тях, имало шанс двамата да поговорят в кулоарите. Събранието идва точно след новината, че Обама е изпратил писмо на Рухани, в което го поздравява за изборната победа. Говорителката на иранското външно Марзие Афкхам (жена!) е казала, че Рухани от своя страна е отговорил с писмо, изразявайки вижданията си по "различни теми".
Това може да звучи като нещо абсурдно малко, но размяната на писма е грамаданска новина. Анализаторите гледат на нея като на възможна инициатива за по-голям контакт между враждуващите страни и дори като на първи стъпки към преки преговори в бъдеще. Иран и САЩ нямат дипломатически отношения от 1980 г., след като американското посолство в Техеран е нападнато и са взети заложници (история, за която Бен Афлек беше така любезен да ни разкаже в тъпия си филм Арго), от 1989 Иран добавя към името си "ислямска република" и загърбва светския облик на държавата.
И един ъпдейт от 19.09!
Рухани е почнал да освобождава политически затворници! Освободена е активистката за човешки права Насрин Сотуде и още няколко други жени. Смята се, че скоро това може да се случи и с лидера на Иранското зелено движение Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г.
Това може да звучи като нещо абсурдно малко, но размяната на писма е грамаданска новина. Анализаторите гледат на нея като на възможна инициатива за по-голям контакт между враждуващите страни и дори като на първи стъпки към преки преговори в бъдеще. Иран и САЩ нямат дипломатически отношения от 1980 г., след като американското посолство в Техеран е нападнато и са взети заложници (история, за която Бен Афлек беше така любезен да ни разкаже в тъпия си филм Арго), от 1989 Иран добавя към името си "ислямска република" и загърбва светския облик на държавата.
И един ъпдейт от 19.09!
Рухани е почнал да освобождава политически затворници! Освободена е активистката за човешки права Насрин Сотуде и още няколко други жени. Смята се, че скоро това може да се случи и с лидера на Иранското зелено движение Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)