неделя, 29 март 2015 г.

Не се спасявай





Agus Acosta е визуален артист от Гранада, на когото случайно попаднах в MySpace преди 5-6 години. Прави клипове с текстове на известни поети, предимно латиноамерикански. И от него се запалих по Марио Бенедети. (Наскоро установих, че всичките му видеа са изчезнали от интернет, което ме натъжи. Разтърсих се за някакъв негов контакт и му написах мейл за това, че ми липсват. Той отговори. Каза, че мейлът ми толкова много го е зарадвал и не само ми праща видеото, но и ми дава всички права да го кача, където намеря за добре. Снощи така и направих. И за да не потъне, местя този пост от 2012 г. най-отгоре.)

Марио Бенедети пък е уругвайски поет и писател, считан за един от най-великите латиноамерикански литератори на 20 век.

No te salves ми е любимото му стихотворение, може би заради клипчето с препускащия кон и музиката. Вероятно го има и в субтитрите на филма Тъмната страна на сърцето (мрачен, красив и оригинален филм, чийто сценарий се крепи изцяло върху поезията на Бенедети и двама аржентински поета).

No te quedes inmóvil
al borde del camino
no congeles el júbilo
no quieras con desgana
no te salves ahora
ni nunca
no te salves
no te llenes de calma
no reserves del mundo
sólo un rincón tranquilo
no dejes caer los párpados
pesados como juicios
no te quedes sin labios
no te duermas sin sueño
no te pienses sin sangre
no te juzgues sin tiempo
pero si
pese a todo
no puedes evitarlo
y congelas el júbilo
y quieres con desgana
y te salvas ahora
y te llenas de calma
y reservas del mundo
sólo un rincón tranquilo
y dejas caer los párpados
pesados como juicios
y te secas sin labios
y te duermes sin sueño
y te piensas sin sangre
y te juzgas sin tiempo
y te quedas inmóvil
al borde del camino
y te salvas
entonces...
no te quedes conmigo.
Не стой неподвижен
на края на пътя
не вледенявай радостта си
не обичай с неохота
не се спасявай сега
нито никога
не се спасявай
не се изпълвай със спокойствие
не взимай от света за себе си
само един тих ъгъл
не разрешавай да се притворят клепачите ти
тежки като присъда
не загубвай своите устни
не спи без да сънуваш
не си се представяй безкръвен
не се самоосъждай без време
но ако
въпреки всичко
не можеш да го избегнеш
и вледеняваш радостта си
и обичаш с неохота
и се спасяваш сега
и се изпълваш със спокойствие
и взимаш от света за себе си
само един тих ъгъл
и разрешаваш да се притворят клепачите ти
тежки като присъда
и пресъхваш без устни
и спиш без да сънуваш
и си се представяш безкръвен
и се самоосъждаш без време
и стоиш неподвижен
на края на пътя
и се спасяваш
тогава…
не оставай със мен.

* Оригинално публикувано на 26.09.2012 г.

1 коментар:

Анонимен каза...

Много е красиво, но и много безкомпромисно .... въздействието му е толкова силно, че не се нуждае от клип и е непосилно да се противопаставиш на идеята за отказ от "тихото кътче" и все пак, пълнота отдаденост .... не е ли обезличаваща, макар понякога да носи радост ......

"С теб част от мен завинаги умря -
сурово, брулено от зимен вятър,
докато остане без листо,
дървото в дебрите на моя мозък,
що гъмжи от изневяри сто,
никога не ще наметне пролетна премяна от зеленина отново.

Заливът, параклисът, огнището и селската пътека подло предали са от старото доброжелателство,
а ново, даже и да исках,никъде не бих намерил в ничие приятелство.
Остарях за ден, пораснал, но лишен от слово.
Обаче спомените в паметта остават - Те пазят простата сърдечност, щедростта ти, в дар и оцеляват с достопочтенната ти чест,във дружбата ни стара, с рана.

Мои някога, по тях копнял преди,
сега животът ми чрез тях отново се обогатява.
Дори е трудно да се прецени
коя от двете части в себе си запазих:
това ли, дето в мен остана,
или което ти от мен ограби и намразих..."
Джордж Сантаяна