Aïsha Devi

За новия си сингъл, който е в саундклауд, Аиша Деви казва, че е за "курви, осъзнаване, смърт и жените на патриархалното общество... просветление, насилие, съпротива, майки, дъщери, съзнание и вечност. Той е също и "дай пет" за баба ми, която ме отгледа и почина в началото на тази година." Деви е от тибетско-швейцарски произход. Тук има едно интересно интервю с нея: I feel that clubs are the new temples, our new rituals, because we don’t need religion. We need connection between us in a transcendental state and music can help us reach it through the vibrations.

Долният трак, който е по-стар, ме впечатли повече. Идва до вас благодарение на Рокс.

De los Miedos, Barış Manço

Jamie xx - In Colour

In Colour, дебютният албум на Джейми, който съставлява половината от the xx, излезе на 1 юни. И от днес целият е в Спотифай. За съжаление, на другите места са достъпни само 4 песни. Бързам да ви кажа - ако още не сте чули Loud Places, чуйте я веднага! Този албум си го представям как лети по дълги шосета и направлява хаотични мисли. Особено си представям Obvs и The Rest is Noise... Втората е цяла история, която трябва да се слуша концентрирано. А Obvs е... не знам, не ме бива да пиша ревюта на албуми. Затова най-добре прочете това. Самият Джейми бил коментирал Obvs тъй: "it reminds me of paradise". А хората, които умеят да пишат ревюта, са казали и други работи:

"breakbeats and a pulsing synth that suggests the cosmos, merging the closest possible feelings with the vastness of the infinite",

"the thrill of the moment never quite obliterates the wistful sadness that comes from knowing it will all end too soon".

Или ако предпочитате по-простички думи:

i go to loud places 
to search for someone 
to be quiet with

Песен за отиване на море

Песен за понеделник сутрин, когато вместо на работа, неочаквано отиваш на море. Песен за пожълтяла от слънцето трева, за стопиране насред пустошта, за крака висящи от зелен Москвич, песен за сламени шапки напълнени с вода, песен за залепнали от топлото едно за другото бедра, песен за тънки бели ресни по иначе идеално синьото небе и за водорасли, гъделичкащи те по носа.

(И за моя скъп читател Аврамов специално!)

we are running down a street

chestita sabota

Машроу Лейла

Машроу Лейла. Ливанска група за алтернативен рок. Страшни!

PMG Kolektiv

PMG Kolektiv са от Скопие. Вчера имаха концерт в Сараево, едно момиче с миксер и две момчета, едното с електрическа китара, другото с лап топ. Стилът електронен ню уейв, поп, македонски Депеш Мод, македонска Нова Генерация...

Казаха, че благодарят за енергичната публика, защото се били изморили от 14-часовия път с автобус. Стана ми мило, че са си хванали обикновен автобус и се радват на хората. Представих си ги с раници пълни с миксери и мак-ове по негостоприемните балкански автогари. На сайта им пише, че са ritualistic dance band. И хич не лъжат. Всички хора в залата бяха погълнати от музиката снощи, да не кажа трансирани. Някой трябва да ги покани в София! И който го направи пръв няма да сгреши!

Пускам три от песните, които най-много ме впечатлиха снощи. Първата е кавър на стар югославски хит, на сръбската група Идоли. И пак, снощи, насред тази зала, докато изненадано гледах как босненците около мен избухнаха на нея, си помислих колко неща ги свързват тези хора все още. Такива, дето ние отстрани трудно можем да разберем.

all we are

Leif Podhajsky се казва човекът, който е нарисувал тази обложка за ливърпулското трио ALL WE ARE и само заради него почнах да ги слушам (макар да творят във Великобритания, изпълнителите са от Бразилия, Ирландия и Норвегия и се описват като "Би Джийз на диазепам" - ето плейлист с видеото на "I wear you", което също е изградено върху рисунки на Подхайски).

Подхайски е австралийски дизайнер от чехски произход и си запазете страницата му, защото има страшни работи. Явно и чувство за хумор има.

My work at MOMA (fake) @MoMAPS1 #fb pic.twitter.com/mYVlm4tS
— Leif Podhajsky (@LeifPodhajsky) November 26, 2011

We will always be a little in love with Blixa

GoGo Penguin - Hopopono

пианото, което днес преобрази улиците, намразени за това, че са едни и същи, без те да са виновни, пианото, което изпълни главата ми с музика. най-после.

Ibrahim Maalouf

Всяко година през първата седмица на ноември в Сараево се провежда Sarajevo Jazz Fest - най-големият джаз фестивал в Югоизточна Европа. Тази година и аз бях там, и аз слушах. Ибрахим Маалоуф. Който упражнява пълен контрол върху тромпета си и може едновременно да звучи като сух джазмен, арабски фолк музикант или тъжен слон.

Намерих го случайно преди време. Както може би още много други хора, които са търсили новия албум на Бейрут, но вместо на американската група, са попаднали на ливанския тромпетист. Заради тази песен долу. Когато смесваш джаз с ориенталски елементи, обикновено се получава или много красиво, или много кичозно. Ибрахим бил на 12, когато написал песента. През 1992 г. се разхождал из Бейрут, разрушен от Гражданската война там. Пред него избухнала бомба и с очите си видял неща, които не искал да вижда, пуснал си уоукмена и избягал, слушал Цепелин. Каза, че в Сараево хората добре могат да го разберат. Аз ви препоръчвам и другите му композиции, например True Story.

Middle East Music's Spotify

Ако се интересувате от музиката на Близкия Изток, съвсем истинска и некомерсиална, представям ви сайта Mideast Tunes. Можете да търсите музика по жанр (сред които Alternative, Hip Hop, House, Indie, че и Metal) и по държава. Представени са всички държави, вкл. Афганистан, Пакистан, Кюрдистан и някои африкански. Липсва само Израел, което е неразбираемо, защото и там се прави хубава музика.

Аз, понеже си падам по музика, дето е по-така, цъкнах жанровете Folk и Traditional и открих Айнур от Кюрдистан:



и Abaji от Ливан:

Loading mideas·tunes player...

 

Shirin

Заповядайте на този саундклауд сет, който ще ви поразходи нагоре надолу по света: Natalia Lafourcade, Мексико, Emel Mathlouthi, Тунис (първата й песен се счита за химн на революциите в Тунис и Египет), Wendy Nazaré, Белгия, M.I.A., Шри Ланка, Idir, Алжир, Balkan Beat Box, Израел, Kasper Bjørke, Дания, Mumford and Sons, Великобритания, Hani Niroo, Иран, Mercan Dede, Турция, Gustavo Santaolalla, Аржентина, песен за Нагорно Карабакх, De los Miedos, Португалия, Nordpolen, Швеция, Chvrches, Шотландия, Shantel, Германия, Несе Карабочек, Турция, Казъм Коюнчу, Грузия, той, макар в случая да пее на турски, е записвал много от песните си на лазки - език, който се говори от лазите, населяващи югоизточния бряг на Черно море).

За мен най-хубавата песен в списъка е De Usuahia a la Quiaca на Gustavo Santaolalla.

Marketa Irglova

Once е един от любимите ми филми. А чехкинята Маркета Ирглова, историята на нейната героиня и най-вече нейното изпълнение, продължават да имат най-силно влияние върху мен, макар да съм гледала филма поне 6 пъти. Чудех се какво ли прави тя днес. Отдавна е прекратила връзката си с Глен Хенсард (което не ме учудва предвид онази история на Оскарите), сега живее в Исландия. Това лято е издала нов албум. Казва се "Muna". Музиката й е станала още по-меланхолична и тиха. Ще си го запазя за някой неделен следобед.

NU SAGA | CHAPTER ONE

Знам, че търсехте това:

beautiful

Emel Mathlouthi - Ma Lkit

SPOON - "Inside Out"

A nice video down here:

Skip&Die

Някой беше написал, че ако Граймс и МИА имаха дъщеря заедно, то тя би изглеждала като вокалистката на Skip&Die - Ката Пирата. След Love Jihad Skip&Die пак са се отдали на провокацийки и вчера пуснаха това black tansgender queer indian afro arabic dub grapefruit чудо:

Иначе групата е предимно от Южна Африка. Записали са първия албум (казва се Riots in the jungle, има го и в Спотифай), докато пътували из ЮАР, продуцентът им обаче е от Холандия. Определят музиката си тъй: изпълнена с космическа сайкъделия, метафорично тресене на тела, социално-политически контексти и безгранично съпротивление на статуквото. Малко натруфено, може би. Ама това не ги прави по-малко добри. 

Darkside - Live in Paris

Отидете на 31-ва минута и 40-та секунда и слушайте минута. Дейв Харингтън. Дарксайд е колаборация между него и Николас Джаар. А песента, към която препращам, е Paper Trails. Рай.