понеделник, 1 април 2013 г.

the kite runner



After all,

life is not a Hindi movie.

Zendagi migzara,

Afghans like to say:

Life goes on,

unmindful

of beginning,

end,

kamyabnah-kam,

crisis or catharsis,

moving forward like a

slow, dusty caravan

of kochis

9 коментара:

Анонимен каза...

Харесва ти или просто и правиш реклама?

zarichinova каза...

хареса ми, да, макар че се чете твърде бързо. но научих за ежедневния живот в афганистан повече, отколкото бих могла, като гледам новини. имената на градове, които са прелитали покрай ушите ми, вече имат образ. самата история, войната с русия, талибаните, сащ - това ми се изясни също. образът на баба беше силен. хареса ми и "тичах" в края. въобще, радвам се, че я прочетох, макар на моменти да беше твърде приказна.

препоръчвам я и я рекламирам, даа!
:)

zarichinova каза...

а точно тази реплика е отрезвяваща. особено за хора, които твърде много се влияят от книги, филми, музика. все неща, които имат начало. и край.

Анонимен каза...

"а точно тази реплика е отрезвяваща"

и като съм започнал с тъпите въпроси:
1. защо точно като Hindi movie, вярно че са много захаросани (не че съм гледал)и все пак ...
2. а какво е kamyab, nah-kam или kochis
3. Zendagi migzara - поговорка някаква?

zarichinova каза...

хм, хубав въпрос.

kamyab е успешен,
nah-kam - злополучен,
kochis са номади.

не мога да разбера какъв език е това - дали Пущунски или Дари (афганското Фарси) и двата са официални езици там.

Zendagi migzara значи животът продължава, но май има смисъл и на "минава". Виж на фарси колко интересно изглежда: زندگی می گذرد

Анонимен каза...

Да, книгата наистина се чете на един дъх, но не заради баба (ако автора беше художник сигурно щеше да го нарисува като светец), не и заради окупацията, войната и прочие, имформацията е шаблонна и клеширана (личи си че не е живял в Афганистан по това време) така че леко ме съмнява картината на "ежедневния живот" въпреки текста изпъстрен с местни думи. Да, определено е приказна (даже си е прекалено захаросана), но има едно което ще ме накара да я прочета докрая .... допада ми темата за изпатанията, които ни поставя пред нас собствения ни страх във всички те му форми (от животинския и парализиращ до този който ни подтиква да правим нещо само за да се харесаме на някой). на моя амир му предстои да замине за родината, така че се надявам автора да не ме разочарова с ИЗКУПЛЕНИЕТО.
ПС: Ако искаш да получиш поне малко по чиста представа за Афганистан "самата история, войната с русия, талибаните, сащ" и пр. погледни "Обедно за държавата", вярно и там лъха на принципи и доблест, но не е толкова облъчваща, не че Лебед е по-добър писател от Хосейни, просто е от малко по друго тесто

Анонимен каза...

Кога е публикуван този анализ и защо от БХК, все пак е подписан от прогрпамен директор на ИОО, а на техния сайт няма и следа от тази статия ...!!!!!!!!!!!!!!!!!
http://old.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16912

zarichinova каза...

защо сметна, че тук е мястото да питаш това?

Анонимен каза...

Ясно, приеми че не съм питал.