Цитат от края на съчинението "Алефа" на Борхес. След като прекарах дни наред в четене на събраните му съчинения и в крайна сметка попаднах на "Алефа" всичко в главата ми бавно почна да се подрежда и идеите на аржентинския писател да се изясняват малко повече от преди. Обожавам Борхес, защото той не държи да бъде разбран, но дори в сложността на мислите му и отдаването им върху парчето хартия, има нещо ужасно красиво. Като онзи разказ "Другият", където Борхес среща Борхес на една пейка в Бостън, гледаща към Чарлс Ривър. Възрастният Борхес разбира, че до него стои самият той от младежките си години в Женева, но младият е убеден, че става въпрос за сън. Двамата провеждат кратък разговор, успяват дори да поспорят, въпреки че Старият Борхес си дава ясната сметка, че спори със себе си. Какъв е смисълът да го прави? А младият спи и сънува, че старият го среща и младият, когато остарее, ще срещне себе си и вече той ще е старият, който се среща със младия себе си, който сънува, че го прави, но ще остарее и ще срещне себе си и... какъв е този кръг изобщо, кой мисли и пише по този начин? Вдъхновението му идва от "Двойникът" на Достоевски, която търся в момента, но засега безуспешно. понеделник, 21 март 2011 г.
Видях Aлефа
Цитат от края на съчинението "Алефа" на Борхес. След като прекарах дни наред в четене на събраните му съчинения и в крайна сметка попаднах на "Алефа" всичко в главата ми бавно почна да се подрежда и идеите на аржентинския писател да се изясняват малко повече от преди. Обожавам Борхес, защото той не държи да бъде разбран, но дори в сложността на мислите му и отдаването им върху парчето хартия, има нещо ужасно красиво. Като онзи разказ "Другият", където Борхес среща Борхес на една пейка в Бостън, гледаща към Чарлс Ривър. Възрастният Борхес разбира, че до него стои самият той от младежките си години в Женева, но младият е убеден, че става въпрос за сън. Двамата провеждат кратък разговор, успяват дори да поспорят, въпреки че Старият Борхес си дава ясната сметка, че спори със себе си. Какъв е смисълът да го прави? А младият спи и сънува, че старият го среща и младият, когато остарее, ще срещне себе си и вече той ще е старият, който се среща със младия себе си, който сънува, че го прави, но ще остарее и ще срещне себе си и... какъв е този кръг изобщо, кой мисли и пише по този начин? Вдъхновението му идва от "Двойникът" на Достоевски, която търся в момента, но засега безуспешно. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Здравей,
от известно време и аз чета неща на Борхес. Снощи прочетох "Алефът", а днес го погуглих думата "алеф" и така попаднах в блога ти. Не разбирам почти нищо от разказите му, но това не ми пречи да ми харесват ужасно много :) Любимият ми засега (тъй като още имам да чета повече от 200 страници) е "Домът на Астерий", който е вдъхновен от тази картина на Уотс. Не съм сигурен защо точно ти пиша това, но тези безумия с отработването на дни в съботи май ги има само при нас, часът е едва 10.30, а аз вече съм отегчен от работа....
Здрасти, супер хубав коментар си ми направил!:)
Не се сещам дали съм чела "Домът на Астерий", но със сигурност ще го прочета щом ти е любим. Забелязала съм, че когато някой каже, че нещо му е любимо, дори и на мен да не ми стане любимо, със сигурност ще ми хареса.
Ти прочети Кортасар, ако имаш време някога - Игра на дама. Още не знам дали ми е любимо, дали ми е претенциозно, дали ме дразни и дали го разбирам, но със сигурност си заслужава:)
Хубав работен ден, аз си правя кафе и сядам да свърша всичко, което съм отлагала последната седмица!:)
Публикуване на коментар