петък, 28 януари 2011 г.
Enter The Void
Когато Боби ми каже задължително да гледам някой филм, знам, че е важно. И обикновено оставам доволна. Той си ги има личните критерии и знае кое на кого ще хареса. Затова се учудих в началото на този "В бездната". Стори ми се прекалено алтернативен. Някакси рядко гледаме филми, в които надрусаната с халюциногени душа на мъртвец обикаля над Токио в търсене на покой. Филмът обаче оставя дълбоока следа зад себе си. И разбива всички клишета в правенето на съвременно кино. Малко е протяжен на моменти, но това остава незабелязано, защото бавно те омагьосва с образите, които циклично се появяват на екрана. Спомням си едно време, точно бяха почнали да излъчват "Нова телевизия", тогава само в София, беше със странен статут, вероятно е била бедна телевизия и е нямала пари за филми. Та, тогава пускаха изтрещели нискобюджетни продукции и аз не знам по каква причина ги гледах сама. Веднъж имаше филм за някакъв мъж, облечен в бяло в бяла стая, който се въртеше на един бял стол и отвреме навреме при него влизаха други бели хора и го разпитваха някакви неща. Тогава съм била малка и тъпа и понятие съм си нямала от символи, препратки, авангардно изкуство и като цяло се чудех защо по дяволите не идва някоя жена да се влюбят накрая и да се свършва. Много ме беше потиснал този филм. Даже го сънувах дълго време след това. Сега изведнъж се сетих за него като гледах "Enter he Void" и самият факт, че се сетих, явно значи, че си е свършил работата. Загнездил се е някъде като усещане в съзнанието ми, не като история. И с този филм - снощния, ще е така. Режисьорът е бил толкова смел, докато го е снимал.. А идеята за опознаването на Вселената, ме преследва напоследък, защото чета едни разкази на Борхес и само ги мисля после. Днес в тролея, например: "Едно кресло загатва човешкото тяло, ставите и крайниците му; ножиците предполагат действието рязане; погледът на дивака не може да възприеме Библията на мисионера; пасажерът на кораба не вижда такелажа му така, както го вижда екипажът. Ако действително виждахме Вселената, навярно щяхме да я разберем.". Оскар я видя Вселената и накрая намери покой на едно място.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
B. me pomoli da ti predam, che si iska 2ta chasa i polovina obratno. :) Adski mnogo prelitane napred-nazad za neshto, koeto beshe iasno pone v sredata na filma. Moje bi, ako se beshe okazalo nakraia, che vsichko e bilo DMT trip, shteshe da si zaslujava da se izturpi.
Reshihme da ti dadem shans da se revanshirash s Kontroll i mnogo me izkefiha detailite s vlaka, koito ne spria navreme, nito kudeto triabvashe. Kakto i prigotovleniata za neravnata bitka s Bootsie (kudeto glavniat geroi brukna 1vo v edinia, posle v drugia djob, turseiki lentata si, nakraia v djoba na iaketo). I prez cialoto vreme soundtrack-ut nabirashe iako. Mnogo mi napomni za Trainspotting ili Go po useshtane. Mnogo obicham:) No nakraia puk imashe dosta loose ends, koito mojeha da se navurjat po niakakuv nachin. Primerno, kakvo beshe rabotil na povurhnostta? Razbrahme generalno ot kakvo biaga, no mojeshe da zagatnat malko poveche. Kakvo raboteshe mackata s kostiuma? Zashto, vupreki che kaza, che e napusnala, v 1 ot sledvashtite sceni pak beshe sus sushtia tozi kostium? Nakraia seriiniat ubiec plod na vuobrajenieto na geroia li beshe ili? V smisul, razbiram artistichnost i detailite i personajite biaha unikalni, no mojeshe pone niakoi zagatvania da imat niakakuv closure nakraia.
A puk vchera gledah http://www.youtube.com/watch?v=JzZu2KYgD_o samo na 2 chashi vino i posle imah kreshtiahsta nujda ot bira. Predi se kefeh na mnogo tejki filmi kato Ladri di Biciclette ili Schindler's List dori, no naposleduk mi idvat v poveche. Tolkova reklama mu pravih, a nakraia i az samata se chuvstvah v niakakuv koshmar, koito niama da svurshi. Ot realnite.
Относно Контрол - това е студентски проект, не можеш да очакваш перфекционизъм и не мисля, че филмът имаше нужда от разяснения. Има куп неща, от които можеш да бягаш под повърхността. Има и начини да се върнеш на работата, след като си я напуснала. И да я напускаш, и да се връщаш всеки ден, и да я напускаш на другия пак е възможно. Идеята беше да е мрачно и безизходно. Все едно да кажеш са Кафка защо не обяснява какъв е тоя съд дето ги съдят в "Процеса", не става ясно защо адвокатите пропадат в дупки и краката им висят на долния етаж в залата за чакащите. И така.
А за Enter the Void - дам, там има много скучни моменти, особено за нас, дето сме свикнали да си представяме киното като случване на нещо с начало и край, с история, с диалог, с материализирани хора. (Абе съседите изхвърлят някакъв страхотен диван на улицата в момента). И забравяме, че филмът е преди всичко визуално изкуство. Мислех за него като за такова, докато гледах. И не ми беше скучно.
Veche ne mi prashtat notifikacii, che niakoi e otgovoril na moite razmishlenia... A, Mira, dobri tochki, no pak si mislia, che te e uluchil v moment Enter the Void, za koeto se podgotviah i az, no ne se poluchi. A v Kontroll metaforite iavno sa bili prekaleno dulboki za men:) Shtoto zvuchi siakash s Kafka bihme si pasnali poveche.
Za tiasnia siujet i vse pak dobra rejisura mai si prava za ochakvaneto mi na izpliut otgovor nakraia sled mnogoto terzania, prez koito e preminal lirichnia geroi. No kato se otdam na krasiv i izpipan film, ochakvam da e imenno takuv. Ne tursia otgovori na vuprosi. A EtV se opitvashe da bude i dvete, koeto me iztormozi. No haide da si govorim za filmi skoro najivo, che mi se pie vino na zalez slunce v parka.
Публикуване на коментар