неделя, 31 октомври 2010 г.

шеф на КАТ в Каката




искам да съм шеф на КАТ в Каката и да си имам моя си снимка в униформа на бюрото, зад което си стоя аз с униформа... на бюрото...

(Лейтенант Самюъл П. С. Коли (р. 1955) е шеф на КАТ в Каката. Той няма полицейска кола и средства за комуникация. При инцидент лейтенантът взима такси до местопроизшествието за сметка на подалия сигнала. Месечна заплата: 900 либерийски долара ($16))

събота, 30 октомври 2010 г.

Държавен ГПН 2010



(Този пост е за студенти по право, за другите би бил скучен)

По примера на Карфичка, чиято информация ми беше доста полезна, ще разкажа и аз за държавния изпит по Гражданскоправни науки 2010. Моят план беше да стартирам с ученето в началото на септември, но се сблъсках със собствения си мързел, няколко обиколки из Рила и Пирин, различни неотложни срещи за по бира и в крайна сметка наистина сериозно започнах около 20 септември, което прави около 5 седмици учене. В тези пет седмици дисциплината беше обаче желязна - ставане в 6, учене до 1, после обяд, 1 час следобеден сън, 1 час доктор хаус и после докато мога да гледам. И така. Не бях приятна картинка.

В началото на септември най-потискащият фактор беше, че не знаех как точно се учи за държавен, защото в крайна сметка никой не ти обяснява, няма упражнения, няма срещи с колеги, няма най-елементарни указания. Първия въпрос го четох може би около седмица - от Мария Павлова, от учебника по МЧП, от няколко вида лекции, от закона. Бих препоръчала първите 2 въпроса да се четат накрая, защото така или иначе носят информация от целия конспект и ако човек тръгне да се задълбочава, ще се отчая още в началото. Пишех си малки таблици, от които впоследствие преговарях. Установих, че информацията, която запомням, е не повече от най-важното и в един момент се отказах от учебниците и минах изцяло на общите лекции, които са разпространени навсякъде, а най-накрая почти само на закона. Без да преувеличавам, ЗЗД трябва да се знае почти наизуст, огромна част от първата част на конспекта е гражданско право. А първия въпрос, по който човек говори, е изключителен фактор за оценката на изпита. Всички изпитващи са компетентни и много от допълнителните въпроси на устния са свързани с норми от ЗЗД /и ГПК също/.

Но подготовката е нещо съвсем индивидуално. Така че продължаваме с фактите. Писменият изпит беше на 23 октомври, събота. Аз първо бях решила, че ще имам 10 дни преговор, свалих ги бързо до 5, 4. Накрая ми останаха само два, в които преговорих само семейно, вещно и трудово, защото ги смятах за най-важни за казуса. Да не говорим, че и в нощта преди изпита изтече информация, че ще се падне или търговско, или трудово. Търговското ми се стори абсурдно дълго за преговор, така че попрочетох малко за трудовото и легнах да спя. Имахме среща в 6.30, въпреки че изпитът започваше в 8. Оказа се, че 272 е затворена. Били я отворили, част от колегите си запазили места и после я затворили. Значи някой е отишъл там в 6, дори по-рано... В крайна сметка отвориха, седнахме заедно няколко човека. Но имаше и хора, които изпратиха в 292, условните, тези, които са се прехвърлили от други специалности и от задочното. Средкова привика един студент да избере между два плика. Не знам точно какво стана, но се оказа трудовоправен, с малко граждански процес и семейно. Можете да го видите тук. В другия плик беше търговски казус, не чух точно, но ставаше въпрос за апортни вноски.

Следват 4 часа решаване. Които се оказаха почти недостатъчни, въпреки че звучат страшно много. Имаше 10 въпроса, на които да отговорим. После много бързо се прибрах вкъщи. Продължих да преговарям в някакви страшни мъки с главоболие и несигурност. В крайна сметка за пръв път ми се случваше да уча за изпит, на който не е ясно нито кога, нито дали ще мога да се явя. Все пак се получи максимално добре. Към 4.20 ч. в понеделник резултатите излязоха, сайтът не се срина. Почти всички бяхме минали. И общо взето ни бяха разпределили по номера. Аз съм от последните номера и бях на устен третия ден. Информацията на сайта изглеждаше горе долу така:

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ

№ по Име , презиме, фамилия Фак.№ писмен дата за явявяне

1 Георги Георгиев Георгиев  6968 да 26.10.2010г.
2 Ваня Ванева Ванева  6976 да 26.10.2010г.
3 Рада Радева Радева  7099 да 26.10.2010г.

Така се оказа, че имам време да преговоря всичко. В крайна сметка на 28-ми отидох на изпита като бях минала по два пъти особената част и процеса и три пъти първата част /третия път - между 5.30 и 7.30 ч. на 28-ми/.

Имаше 6 комисии с шефове - проф. Средкова, проф. Калайджиев, проф. Стамболиев, проф. Марков, проф. Герджиков и проф. Вл. Петров, чиято комисия обаче е по-коректно да бъде с шеф проф. Русчев, защото така или иначе той определяше правилата там. Не знам какво щеше да стане, ако се бях паднала в първите две, но чисто психологически нямаше да ми повлияе добре. Калайджиев изпитва в комбина с Ани Станева и късаха хора, които бяха учили не по-малко от мен, чух само за една шестица при тях, а най-големите отличници имаха четворки и петици, което според мен е показателно, че нещо не е наред при тях. Или всички лоши студенти се падат в тази комисия, или критериите на двамата се разминават с тези на останалите. Което е гадно, защото в крайна сметка оценките на държавен трябва да имат еднаква тежест и са важни. Като виц за законите на Мърфи ми се струва историята на един колега, на когото му се пада въпросът за изпълнителни способи и Калайджиев му казва да говори направо за изпълнение върху акции и дружествени дялове, а на въпроса за непозволено увреждане му казва, че се интересува само от последната част - отговорността на държавата и общините. За комсиията на Средкова се чуваха спорни отзиви, а и Конов, който принципно е готин преподавател, пишел доста ниски оценки. Така че като излязоха комисиите в 8 без 15 на 28-ми исках всичко друго, само не тези две комисии. И се оказах късметлия. Паднах се при Стамболиев. Влязох веднага, той беше забавен, през цялото време ни говореше всякакви странични неща, абсолютно се успокоих и забравих, че предишния ден бях с температура и гадене от притеснение.

Та така. Моят ред дойде може би час и половина след като влязох. Изпитът беше в кабинет, но беше удобно и имах време да си подредя въпросите в главата и да преценя как да избегна подводните камъни. Истината е, че просто не трябва да млъкваш. Да говориш простичко и все неща, в които си сигурен. Защото при най-малката несигурност, потъваш в куп допълнителни въпроси, които могат да понижат много оценката. На мен ми се падна особени случаи на недействителност, основания за възникване на трудови правоотношения и международен граждански процес. След като свърших с последния въпрос, ме питаха за основанията по 303 от ГПК, за да видят как съм с нашия процес. Аз се сетих за 5. Те ми казаха, че трябват 6 за шестица. И така след около 2 минути мислене се сетих за последното - две решения между същите страни за същия предмет. Което директно материализира шестицата в книжката ми. Още не мога да повярвам, че успях да си взема този ужасен изпит, камо ли с такава оценка, защото никога не съм била от най-прилежните студенти. Но стана, с доста учене, много късмет и самообладание в последния момент и сега, като гледам назад, виждам, че не е било нужно да се притеснявам чак толкова много. Всъщност изпитът е дори по-лесен от гадните семестриални. Обемът му наистина е огромен, но пък на изпитващите им е ясно и отношението е много по-добро от обичайното. Айде успех на всички:)

неделя, 24 октомври 2010 г.

Момиче за работа



Once upon a time in Pleven

вторник, 12 октомври 2010 г.

Планината в рамка




БТС може да е соц организация, обаче е остатък от онзи готиния соц, в който разни вълшебства са почти безплатни. И предлага неща, за които обичайният турист не е и помислял и няма как да постигне сам. А някои от хората, които работят там, са достойни за филм. Докато четох тази статия в "Дневник", се замислих дали е позволено на журналистите да говорят за състоянието на хижите, както говорят за състоянието на болниците или университетите и да ги сравняват с тези във Франция и Австрия. Защото високо в планината отиват хора по собствено желание, стискат зъби, въпреки липсата на лукса, с който са свикнали в града и компенсират с чист въздух, гледка и спокойствие, а това хич не е малко. Уважавам и хората, които не го правят, заради лошите условия. Това е техен избор. Уважавам и хората, които отиват някъде наблизо за еднодневна разходка. Но тези, които тръгват за дълго, няма за какво да се оплакват. Те са си го избрали. И така е много по-интересно. В крайна сметка защо да гледаме планината през рамка от алуминиева дограма?

Не ме разбирайте погрешно, и аз съм гнуслива и бях ужасена, когато си легнах за пръв път в хижа. Обаче това лято имах възможност да осъзная, че всичко, което е нужно на един човек, за да заспи, е да бъде наистина изморен и да има покрив над главата, в случай, че завали. Нищо повече. Ако е топло и светло, добре, но не е задължително. Ако искаш да спиш в планината, си носи повече дрехи, дебел спален чувал и малко ракия. В статията се дава за пример хижа "Добрила", наистина е хубава, но - запознайте се с хижаря. Това е човек, който е способен да те остави да спиш навън в буря, ако не си предплатил. Няма нищо общо с Чочо и Румен от Тъжа. Или пък с непопулярната хижичка "Стражата" с Най-Добрия Хижар на Всички Времена. Защото в това е чарът на българската планина - може да е мизерно, но е диво, красиво и достъпно за всички. Когато се вкарат, макар и мънички инвеститорски интереси, разрухата идва бързо, заедно с мутрите. А и трябва да има някакви препятствия, за да се чувстваш по-удовлетворен после. Това е все едно /пак давам за пример "Плажът"/ онази сцена, където Леонардо и другите двама французи се оказват на една скала и пътят е само един - да скочат от високо в морето и да преплуват до "Плажът". Та, както и да е, мацката излиза най-смела, засилва се и полита в пропастта, а малко по-късно тримата са в нещо, подобно на рай и са щастливи. И, представете си сега как "Дневник" пише статия за ужасната инфраструктура до "Плажът" и в каква държава, по дяволите, живеем/живеят.

Така че хижата е ОК, ако няма опасност да падне върху теб. Стига хипстърски лигни.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Ликвидация



"Който е за ликвидация да влиза!", каза секретарката, гледайки изпитателно бледите лица на студентите, наредили се пред отдел "Студенти" на Юридическия факултет.

вторник, 5 октомври 2010 г.

България на 3 морета и 1 океан



Дилма Русев, на половина българка, е почти сигурният нов президент на Бразилия - една от най-големите държави и най-бързо растящите икономики в света. Вече на българките им се налага да ходят до другия край на света, за да стават президенти. А тук само истински мъже си избираме..:)

Или, както обича да казва Никола Иванов Саранов - България на три морета и един океан (евентуално).

ейтбитбар





Ако вървиш по Раковска надолу, пресечеш Дондуков и продължиш още надолу, минеш Пожарната и продължиш още надолу... и още малко и видиш вляво някакви светлини от денонощен супермаркет в пресечката с Кирил и Методи малко преди онази голяма улица на 213, трябва да се поогледаш за входа срещу този супермаркет. Стара соц сграда и съвсем обикновен вход, чиято врата се отваря. После само надолу по стълбите и стигаш най-новото барче в София. Казва се 8-Бит бар и макар че е малко по-далеч от центъра, си заслужава. Правят се разни олдскуул партита като например това. Иначе се набляга на модерния напоследък и непускан почти никъде дъбстеп. Съответно чест гост е Балкански /който всъщност бил Кух и е супер сладък/ и пуска разни готини сетове, в които ремиксира Колдплей примерно. И така. Новото място за зимата. И без това дойде вече.

Modjo - Lady





Когато днес пуснаха тази песен по виейчуан или емтиви, или нещо подобно, изтичах до телевизора, препъвайки се в килима и оттам хлъзгайки се по паркета почти с риск за живота. Не исках да изпускам онзи момент, в който оставят смачканите банкноти, събуждането на тримата в леглото и като цяло онази усмивка върху лицето на момичето. Песента по някакъв странен начин сложи началото на съвсем нов период от живота ми, нещо средно между детство и възрастност и ме обвърза с най-любимите ми хора и моменти. Днес проверих от любопитство колко години са минали оттогава. И излязоха 10. И си помислих - дали този преходен период скоро няма да свърши и разни други работи..

събота, 2 октомври 2010 г.

ЕГН срещу ГОЛФ 6



От 9999. Mtel Vi predstavia: Unikalna oferta ot SMS za Milioni! BEZPLATEN SMS s Vasheto EGN na nomer 9999 i moje da spechelite strahoten, cherven GOLF 6 oshte dnes!

Това съобщение получавам аз днес и най-прилежно почвам да си пиша ЕГН-то в първите 3 секунди. После се замислям. Мтел никога не пускат игри с безплатни съобщения. За какво по дяволите им е моето ЕГН, което си е под защита на личните данни?