Мусала през зимата

(Оранжев кот-арак)

Преди да тръгнем към Мусала в средата на декември пуснах търсене „мусала през зимата” в гугъл и нищо не ми излезе. Поне нищо съществено. Понеже ходя на планина сериозно някъде от май миналата година и това щеше да ми е първото истинско изкачване при зимни условия, липсата на достатъчно резултати, ме обезвери. Зимни условия бях виждала през октомври, когато качвахме Мальовица, но въобще не можеха да се сравняват с това, което предвещаваха синоптиците от бТВ. Там бяха обявили код оранжево, плашеха с минус 20 в градовете, забраняваха да се пътува с коли, а за планините дори не говореха. Едва ли не код оранжево ще отвори голямата си оранжева уста и ще те погълне със все гетите, ако посмееш да излезеш от вкъщи. Та доста обезверена тръгнах. Но тръгнах. Както винаги правя, когато от бТВ казват да не се ходи на планина. Не защото се правя на голямата работа, обявила, а защото нямам достатъчно приятели, които ходят на планина, а тези, които ходят, са заети и когато се разберем за нещо, никаква прогноза не може да ни разубеди. София – Самоков с маршрутката в 7.30. Самоков – Боровец с някакъв шофьор, който ни каза, че не сме в ред. В Боровец нахлузихме грейки, гети и допълнителен чифт терлици и тръгнахме да се борим с атмосферните условия, но бързо се оказа, че не е било нужно. Някъде около половин час по-късно вече бях по тениска и така като се замисля, е трябвало да я пратя за „аз, репортерът”. Времето беше кристално ясно, дори вятър нямаше. Маркировка по принцип има, но тогава много и не внимавах. По едно време малко се объркахме, но мисля, че се наложи, за да избегнем клековете. В крайна сметка след нас вървеше едно момче, което си изпусна влака и се наложи да мине всичко сам, така че явно е било добре маркирано. Стигнахме хижата „Мусала” по залез слънце. Вътре хижарят си седеше сам и си гледаше някакви филмчета по Булсатком. Нощувката там е 15 лв., бирата – 4, кафето -2, тоалетната е навън.

Въобще, ако мислите да се задържате, това не е хижата. Оказа се, че е станало доста студено и водата е замръзнала. Нашата и без това вече почти беше свършила, така че се наложи момчетата да разбият езерото отпред. (Въобще, ако някой ми разправя, че не са останали истински мъже на тоя свят, да отиде бързо на планина).

Та пихме ние вода, ракия, ядохме супа, праз лук, яйца, хляб, лютеница и шоколад. И безславно се прибрахме в стаята в 8 полузаспали. Ако не друго, то поне парното на хижата няма грешка. Беше супер топло и приятно.

На другата сутрин се събудихме към 6-7. Някой правеше чай. Слязохме, облякохме се. И тръгнахме към върха. Времето днес вече се беше скофтило, колкото може да се скофти само времето нависоко. Виелица, минус 20 сутринта. И тук се намеси липсата на резултати от гугъл и прогнозата за времето. Чудех се какво да правя. В крайна сметка тръгнах. Зверска мъгла и въпреки че там е желон до желона, пак се обърквах на моменти. Ту затъвахме в сняг до кръста, ту се оказвахме на лед. Отвреме навреме малко като се отдръпнеше мъглата и виждах несвършващата огромна Рила. Отказах се около 10 пъти. Първият път на около 10 минути от хижата. После нагоре. Накрая имах чувството, че от бързото темпо, голямата денивелация и силния вятър не мога да дишам. Класическа паник атака. Не си усещах ръцете изобщо. В един момент, около 2 часа след хижата, стигнахме заслона – Еверест или Леденото езеро.

Беше затрупан от сняг и нямаше никой. Момчетата проправиха път с пикел. И, точно когато си мислех, че е заключен, се оказа, че не е. Вътре има одеала, дърва и печка. За спешни случаи е направен. Доколкото знам през лятото има хора. Пихме ром, ядохме шоколад и се разделихме на две – три момчета се качиха до горе с котки, ние, другите трима се прибрахме надолу, защото нямахме.

Но вероятно можеше и да успеем. Пиша това, защото Мусала звучи ужасно страшно за аматьори като мен. Но щом аз стигнах почти до там при такива условия, значи не е трудно. Обективно Мальовица, а може би дори Черни връх са по-сложни за изкачване. В планината не искам повече да се водя от предчувствия, защото си преча и се отказвам преди да съм опитала. Нямам търпение да стане малко по-хубаво времето. И наистина да кача този връх..