вторник, 11 януари 2011 г.

Около света
















Реших да си подредя няколко статии, които съм писала едно време, за да си ги имам накуп тук. Не се чудете - иначе въобще не са актуални.

Около света

Как един финансист заряза Лондон, за да намери света


Два тънки панталона, няколко тениски, едно яке, чифт туристически обувки, четка за зъби, минигребен, слънцезащитен крем, препарат против комари, един телефон (само за спокойствие на родителите), лаптоп и фотоапарат - това е всичко, което се намира в раницата на Виктория Оризарска, когато през септември 2007 г. тя се отправя в посока... света, за да осъществи дългогодишната си мечта – околосветско пътешествие за година.

Не взима нищо повече, защото знае, че това ще бъде върху гърба й, докато върви пеша с километри. Заминава само месец след като напуска работата си като финансов анализатор в инвестиционна фирма в Лондон - достатъчно време, за да си купи билети, да си направи имунизации и да раздаде всичките си вещи на познати и приятели в Лондон, защото е „икономически неизгодно” да ги прати до София. Виктория тръгва от Европа, минава през Азия, Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Северна Америка и се връща в Европа.

Обиколката на света е детската й мечта. Като малка е живяла с родителите си в Либия, години след това се мести в САЩ, после в Лондон. Пътувала е в Северна и Южна Америка и Европа, но явно никога престоят не е бил достатъчно дълъг. През юли 2007 г. решава, че моментът е или сега, или никога - предлагат й повишение, но условието е да не напуска компанията в следващите 2 години. Прецених, че до края на живота си ще работя, но времето за подобно пътуване изтича с нарастващите ангажименти на човек, и затова просто си тръгнах, казва Вики.

Освен това, когато Виктория решава да напусне работа, всичко вървяло много добре. Пазарите се движели нагоре. За нея предстояла просто една поредна хубава година с добро заплащане. Малко след като си тръгва, започват първите сериозни сътресения на пазарите. Шест месеца по-късно всички от отдела на Виктория са освободени, дванадесет месеца след това цялата фирма вече е затворила. Ако бях отложила заминаването си, щях да съм работила много, да съм преживяла съкращенията, да съм без работа и по-вероятно нямаше да имам смелостта да направя това пътуване, замисля се тя.

Представата на хората за човек, който може да си позволи една година около света, е по-скоро за някакъв богат човек без работа. Нищо такова не се отнася за Виктория. Тя завършва висшето си образование в УНСС в София, после прави магистратура в САЩ със стипендия от университета, работила е 5 години за американската компания „Мудис” в Ню Йорк, впоследствие се преместила в Лондон. Не съм богата, през последните години просто спестих, предвиждайки пътуването, и вложих в него всичко, държи да отбележи Виктория.

Другите пътешественици, които среща по пътя си, също са най-обикновени хора. В Нова Зеландия например съществува и вариант за пътешественици, които нямат достатъчно средства. Отделят 2-3 месеца, работейки в селското стопанство, и впоследствие обикалят красивата държава, харчейки спечеленото.

Въпреки че Виктория тръгва съвсем сама, тя постоянно се запознава с нови хора. Понякога пътуват заедно за известно време. После пътищата им се разделят. Когато човек стои в един офис по цял ден, той остава с впечатлението, че подобно пътешествие е много опасно, почти невъзможно. Но когато тръгнеш, обстановката е суперсоциална, понеже много хора пътуват сами и имат желание да се запознаят с други. Струва ми се, че в центъра на София е много по-трудно да си поговориш с непознати, отколкото по улиците на Китай и Сингапур, смята Виктория.

Билет в посока "само на изток"

Организирането на пътуването не е прекалено сложно. Около 5000 долара излиза специален билет, предлаган от големите авиокомпании на хора, които планират пътешествие около целия свят. Просто човек трябва да каже откъде иска да мине. Единственото условие е да се движиш само на изток или само на запад и веднъж като си излязъл, да не се връщаш повече на същия континент.

Има малък проблем с визите, въпреки че много по-малко държави искат визи на българи, откакто страната ни е член на ЕС. За Израел и Нова Зеландия не е нужна, за Австралия се вади по интернет, китайската виза е безплатна за българите. Виктория не е запазвала хотели, а търсела на място, в повечето случаи изискването било просто да е евтино и безопасно. Единственият хотел, който резервирала по време на пътуването, бил в самото начало - в Делхи, Индия, защото приятели я предупредили, че няма да се оправи сама там в началото.

Поръчала си дори такси предварително. Шофьорът обаче се оказал измамник и работел със собствениците на друг хотел, затова я закарал там. Така тя попаднала в другия край на Делхи посред нощ и нямала избор, освен да остане да спи там. Впоследствие се оказало, че и другите туристи в хотела са излъгани от същия таксиметров шофьор.

Кунг фу с монасите в Китай

Виктория е пълна със случки от пътешествието, които звучат като разкази за друг свят. В Китай отседнала за седмица в манастир, където всяка сутрин се будела от молитвите на монасите в 5,30 ч. Тренирала кунг фу с тях по цял ден. Ядяла само ориз и зеленчуци, както всички останали. Вечер си лягала със залез слънце, прочитала по две-три страници от книгата си на светлината от свещта, докато не се струполявала в леглото. Не само тя била чужденката там – имало германка, японец, израелци.

Най-краткото време, за което можеш да останеш там, е седмица. Но имало пътешественици, които оставали с месеци, дори с години. Отново само ориз и спагети е включвало и менюто й по време на изкачването до Еверест базов лагер. Хигиенните условия не били много добри по пътя и не искала да рискува с месо. Наела гид, но смята, че би могла и сама да се справи – пътеката била само една и на всеки 6 до 8 часа имало по някоя хижичка, където можело да се подслони и да похапне.

По-голямото предизвикателство била височинната болест. Някои хора се разболявали и не можели да продължат нагоре. Виктория останала здрава през цялото време, но когато се върнали в Катманду с няколко руснаци, с които се запознали по пътя, решили да изпият по няколко бири, за да отпразнуват оцеляването си. Само две малки бири и две цигари ми бяха достатъчни, за да се разболея и една седмица да се влача като парцал. Два месеца след това не поглеждах алкохол, мислех, че никога повече няма да вкуся, смее се пътешественичката. Няколко месеца по-късно Вики пък почти щяла да се удави, гмуркайки се в кораловия риф край бреговете на Австралия.

Но все пак тя продължава да твърди, че не се е сблъскала с истински опасности по пътя си и е изцяло позитивно настроена към цялото пътуване. Няма си любима част на света от местата, които е обиколила, но много е харесала китайците. По думите й те са много грижовни хора, приятелски настроени. Когато я питаме къде иска да се върне, тя казва, че навсякъде е хубаво, но веднага посочва Китай. В цяла Азия хората са много меки – големи душички, смее се Виктория. Обожава и Перу – държава, която има много разнообразна природа, и високи планини, и джунгла, и море.

В Аржентина остава най-дълго - за два месеца и половина, когато вече е смазана от пътуване. Наема си апартамент в Буенос Айрес и започва да учи испански. Дотогава животът й е бил много активен – почти не е оставала на едно място за повече от седмица. Не бях дотолкова уморена физически, колкото емоционално. През няколко дни хващах автобус, лодка, самолет и заминавах за следващото място, а човек все пак има нужда да се спре за малко и да се опита да смели цялата тази информация, която му е влязла в главата.

Чужденците плащат малко по-висока сметка в бедните райони, но бившата финансистка има собствена теория по въпроса. В Индия като ти кажат вместо 25 цента да платиш 50, разликата за европееца е минимална, а за този човек огромна, защото работи за долар на ден. Трябва да има баланс, смята тя – хем да гледаш да не те мамят навсякъде, хем да се съобразяваш. Все пак тя отбелязва, че подобни проблеми е имала основно в туристическите места, където чужденецът носи основното препитание на местните.

Синът ми ще продължи училище, дъщеря ми остава вкъщи

Знаех, че, пътувайки, ще мина през много бедни държави, имах желание да не съм просто един турист, който отива там, за да пие евтина бира, а около мен невръстни деца да работят денонощно, за да изкарат за храна, казва Виктория. Исках да се гмурна в културата на чужди държави и същевременно да бъда полезна. Още преди да замине, идва идеята за благотворителността на пътуването.

В Латинска Америка се е сблъсквала с много голямата бедност и преди – видяла е децата, които на 5-6 години работят, младите момичета, които проституират. Обикновено, когато си в такава ситуация и го виждаш, се чувстваш безсилен да помогнеш, казва Вики. Първата книга, която прочела, след като напуснала работа, била „Да напуснеш Майкрософт, за да промениш света”, написана от основателя на организацията Room to Read (Стая за четене) Джон Уудс.

Неговата цел е да помага на бедни деца от отдалечени райони, да им се осигури достъп до образование. Уудс започва да прави библиотеки, впоследствие строи училища. Прави му впечатление, че по тези места момичетата са тези, които много по-често отпадат от училище поради икономически и социални причини. Образованието на една жена не се цени толкова много, защото традиционно тя е тази, която остава вкъщи да гледа децата.

Ако имате пари да пратите само едно от децата си на училище - момчето или момичето ще бъде то? Това е въпросът, който често се задава на хората от бедните региони и отговорът, който следва, неизменно е „Синът ми”. Като една жена с образование, която е взела живота си в собствените си ръце, не мога да не се вбеся от подобна несправедливост и смятам, че момичетата имат право на равен шанс, категорична е Виктория.

Изложбата

Тя се заема да организира фотографски изложби със снимките от околосветското пътешествие. Първите две – в Сидни и Ню Йорк, минават под знака на успеха. Следва тази в София, която ще се проведе в центъра за култура и дебати Червената къща от 16 до 30 април. Откриването е на 16-и, четвъртък, от 19,30 ч. Входът е 1 лев, който ще отиде за каузата. Ще има около 60 фотографии от 15 държави – Израел, Индия, Непал, Китай (включително Тибет), Сингапур, Нова Зеландия, Австралия, Виетнам, Лаос, Тайланд, Венецуела, Перу, Аржентина и Чили.

Ще се прожектира и слайдшоу с много повече снимки на фона на интересна музика от различните региони, през които е минала – като тибетски поп, класическа музика от щата Тамил Наду в Индия, боливудски песни. Целта на Виктория е 100 момичета от Лаос, зарязали образованието си поради липса на средства, да се върнат в училище. И като се има предвид, че само 250 долара са нужни на едно дете от развиваща се страна, за да остане в училище една година, каузата на Виктория няма как да не бъде успешна, ако се съберат достатъчно добри хора.

Сумата ще бъде удвоена от семейство Брюле от Ню Йорк, като част от тяхната глобална инициатива да удвоят средствата (до 1 милион долара), събрани в световен мащаб за бедната държава Лаос до 30 юни 2009 г.Така година и половина след заминаването си Виктория не просто е завършила едно дълго бленувано пътуване, тя знае, че то не е било полезно само за нея.

Сбъднах мечтата си. Изпитах екстремни температурни и височинни разлики, научих за различни култури и усетих безтегловното състояние да не живееш никъде и да си нищо друго освен себе си. Ще продължавам да събирам средства, с които да подпомогна обучението на момичета от бедните райони на света, за да могат и те един ден да имат шанс да сбъднат мечтите си, завършва Виктория с усмивка, загледана пред себе си.

Няма коментари: