петък, 26 декември 2008 г.

Iranian Coca Cola



Това шише кола 2л. ме изуми и най-безцеремонно му се изсмях. Не бях и подозирала съществуването на Иранска Кола Кола, камо ли с бутилка, изписана на персийски. Колко тесногръдо от моя страна... Явно иранчани не са това, което ние европейците си представяме.


понеделник, 22 декември 2008 г.

Мартин Димитров председател!



Харесвам Мартин Димитров. Той е млад, интелигентен, активен и позитивен. Не простее, не говори глупости, за да привлича евтино внимание върху себе си, има блог и докато беше временен представител на България в ЕП, единствен действаше. Оттогава ми стана и особено симпатичен, защото Петър Стоянов, въпреки усилената му работа, не го сложи в листата за евродепутати на ОДС. Но то така и така никой от сините не мина прага. Някой беше казал, че той няма да успее, защото е имал нещастието да е политик от британски тип в държава като България. Минусът му е липсата на харизма, такава каквато притежават примерно Волен Сидеров, Първанов и ББ и най-вероятно фактът, че не говори на езика на народа, а се изразява така както би трябвало да правят политиците. Е и?

Не искам да повярвам, че компетентното политическо говорене е минус за един политик в България. Все пак от днес Мартин официално е председател на СДС, което е една стъпка в хубава посока.

Любопитно е, че само час след като официално стана ясен изборът на нов лидер в СДС Иван Костов изпрати поздравително писмо, предлагайки "разговори за създаване на дясно-центристка изборна коалиция". Решението на Димитров - за или против обединение с ДСБ, ще бъде трудно. Но явно не само аз съм доволна от новия лидер на СДС.

Топ 12 на Голямото четене



Снощи приключи 1-вият етап на Голямото четене - предаване на БНТ, което издирваше най-обичаните от българите книги. Верно, че не го води Драго Драганов, но все пак се справиха някак. Даже доста хубаво се получи, въпреки цялата условност на подобна класация. Беше на принципа Топ 100 - по 10 книги минават. После коментари в студиото. Участваха много писатели, актьори, журналисти - Антон Дончев, Теодора Димова, Богдан Русев и т.н.

Това са 12-те книги, избрани от целокупния български народ (или поне тази част, която може да чете, чете и има достъп до интернет). Срам ме е, но не съм чела "Време разделно" и "Майстора и Маргарита". Ще поправя грешката съвсем скоро. "Граф Монте Кристо" и "Властелинът на пръстените" не са мой тип книги. Въпреки че за втората спокойно можете да ме заядете - не, не съм я чела, но филма не го харесах. Нямам нерви да опознавам тепърва нов, измислен свят...

...Освен ако не е описан от Екзюпери или Дъглас Адамс. Тук именно беше и основното ми вътрешно колебание. Но все пак принцът и лисицата, и житните поля, и розата, и банкерът, и изобщо всичко в "Малкия принц" е толкова истинско, толкова семпло разказано и толкова вярно, че дори убийствената самоирония на Адамс не успя да го победи. Когато съобщиха снощи, че е сред 12-те насмалко да се просълзя от почти родителска гордост:)

"Под игото" е безспорно важен роман за българската история - пиесата и пиянството на един народ, са може би най-силните моменти от творчеството на Вазов. И все пак - смятам, че не е сред 12-те най-велики литературни произведения. Мое мнение, разбира се. Затова пък и "Тютюн", и "Осъдени души" си тежат на мястото. Димов винаги е бил една крачка пред цялата българска литература. А и трудно може да бъде определен като писател с някаква конкретна националност. Той просто пише. И пише страхотно. Въпреки че все още му се ядосвам, че така съсипа Борис накрая. :)

И последно - "На изток от рая" малко ме У(!)чудва, че присъства. Защото е хубава книга и ми беше много приятно да я чета. Но сега, замисляйки се, трудно мога да се сетя за какво конкретно се разказваше. Което, според мен, също е важно за качествената литература.

Значи -
5 български книги
4 български автора
3 фантастики
2 френски
1 руска
И нито една книга от 21 век

Властелинът на пръстените - Дж. Р. Р. Толкин

Време разделно - Антон Дончев

Граф Монте Кристо - Александър Дюма

Железният светилник - Димитър Талев

Майстора и Маргарита - Михаил Булгаков

Малкият принц - Антоан дьо Сент-Екзюпери

На изток от Рая - Джон Стайнбек

Осъдени души - Димитър Димов

Под игото - Иван Вазов

Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс

Сто години самота - Габриел Гарсия Маркес

Тютюн - Димитър Димов

Всеки може да гласува от ето тук: http://4etene.bnt.bg/bg/web/default/main/index

неделя, 21 декември 2008 г.

Психопат-носталгия





С малко закъснение намерих новата песен и клип на Ъпсурт. Ама нещо не ми харесва. Продължааме, пак кенеф, пак чертаене, пак бонбонки, пак смешен радио-разговор в стил Хоризонт. Само че има малко повече маркови дрешки и все повече мърдащи се женски дупета. А и лириките малко се препъват на моменти (освен "Това парфюм ли е или марината?") Плюс грозна адидас-тениска, Ицо! Затова пък Бат' Венци става все по-свеж. И стилен. Издържан е в черно, държи ниво, има семпла хореография и успява да каже почти правилно "сашърдиса ме". И сигурно можеше да стане новия лидер в триото, ако не го мързеше толко. Трябва да отбележа също, че Буч се е повталил, но може би така ми се струва на фона на Ицо. Другото ново е, че след Галя и Лора, в ролята на припев-ачка влиза Дичу, който "руши закони и правила" и прави "секс до сутринта". По тоя случай мазничко и сладко капе едновременно по време на припевите. Та така, като цяло стават все по-лачени и музиката им е все по-изпипана, ама вече май не бих си ги слушала вкъщи, както правех с ето тази:

петък, 19 декември 2008 г.

злоба -> новини -> гледаемост на полуумрялото шоу



Слави Трифонов напоследък явно наистина се е олял. Не че му гледам шоуто, отдавна не съм сигурна дали някой го прави. Все пак явно има и такива, защото изпълненията му са основна тема в медиите от няколко дни. И се поставя извечният въпрос докъде се простира свободата на словото у нас. Поставиха го този път Любен Дилов - син и Георги Пирински.

Порових се малко из Вибокс да видя прословутото предаване за жените с репродуктивни проблеми. Гости на Слави са сценаристите му. Явно новите.




Попаднах и на някакъв кючек, изпят от актьори, имитиращи лидерите в Тройната коалиция.



Ясно е, че и сред министрите, и сред депутатите има мързеливи, некомопетентни и корумпирани личности. Но не може да се каже, че всички са такива. Ако имаш доказателства - изложи ги, поспори, докажи, опиши, предизвикай и най-важното - назови конкретни имена, конкретни деяния. Обединявайки всички депутати с общи етикети като дебелогъзци, не постигаме нищо друго, освен уронване престижа на институцията Народно събрание, а оттам - и на конституционно заложения модел на управление. А подигравайки се с Конституцията, отричайки я, ние се е..ме с Демокрацията. Което не е приемливо за едно модерно общество, за едно общество, което има свободен достъп до исторически книги и учебници, общество, което с едно щракване на мишката, може да разбере какво става, когато демокрацията се стъпква в калта и бива запратена в задния ъгъл. Тогава идват хора, не по-малко жадни за власт. Не по-малко мързеливи, некомпетентни и корумпирани. Разликата е, че тогава горепосоченото общество загубва достъпа до много места. Това обаче много хора не го разбират. Спорейки с приятели, постоянно съм обявявана за про-Станишев настроена, за антихуманист, за "абе ти луда ли си - сички са мекерета" и т.н. Разрушавайки авторитета само на една единствена демократична, конституционно устроена институция, ние внасяме хаос в цялата държава и недемократичните интереси стават много по-удобни за прокарване, защото те са нещо "ново", нещо "различно", нещо насочено срещу толкова мразеното статукво.

А коментарите под клипчетата са ясни. Само да отбележа, че пускам коментарите такива, каквито са и не нося отговорност за нецензурно съдържание. Брейн уошинг та дрънка (дет се вика:)

профил на damad_ damad_ каза:
Боклуци!Боклуци!Всич Политици са Боклуци!

профил на prins prins каза:
Мрсъни курви, като дойдат парламентарни избори запова да ми се драйфа, като видя кандидат депутатите.

профил на byxal_ byxal_ каза:
maika vi tapa da eba na vsi4ki bg politici!NA SAPUN !!! :@

профил на zidan94 zidan94 каза:
nogo zdrava pesen too album na slavi e vurha no mercy

Сега какво да ги правим тези хора? Аз лично не бих се срещнала с тях и да им говоря за предимствата от демокрацията. Страх ме е, честно.

Единственият ми въпрос е -Защо чак сега?-. От близо 10 години чета подобни етикети из ВАЦ-ове и други вестници, слушам ги по радиото и телевизията. Слави далеч не е първият. За Карбовски защо никой нищо не каза, когато заяви, че момичетата, връстнички на демокрацията, са проститутки. Кеворкян също. Бареков. Те са толкова много, че не си заслужава да ги изброявам.

Факт е обаче, че Слави си постигна извечната цел - вдигна си рейтингът! Защото след широко промотираните му драми, свързани с ослепяване, оплешивяване, тежки заболявания и т.н. явно се изчерпа откъм лични тъжни истории и мина на добре познатото му ноухау - злоба -> новини -> гледаемост на полуумрялото шоу

четвъртък, 18 декември 2008 г.

Young Obama





Тайм публикува тази седмица снимки на Обама като студент. Участвал в портфолиото на някаква млада фотографка и 30 години по-късно - вземи тая фотосесия в едно от най-четените списания. Но снимките са готини, и Обама е готин, и има афроприческа, с която ми напомня на ранния Майкъл Джексън. Но всъщност - става въпрос за 80-те - тогава всичко е напомняло или на него, или на кака Чиконе:)

Quotes



"Как може все по скъпи хобита да се зарибявам - то не бяха фотоапарати, миксери, плочи... Как веднъж не се зарибих да си колекционирам камъчета?" - някой снощи някъде го каза и много се смях.

сряда, 17 декември 2008 г.

За Милка от Студентски



Милка е от малко българско градче. Примерно в Северозападна България. Тя е хубаво момиче и е от най-умните в класа, все си учи и техните се притесняват "да не сложи очила". Приемат я да учи в София. Примерно аграрна икономика в УНСС. Тя ще бъде първият икономист в рода. Няма как - икономист звучи гордо и родителите й се хвалят нагоре надолу по мегданя-Т.

Отиват до София. Милка не е изкарала достатъчно висок успех, за да получи общежитие. Но техните имат приятел, който има един съсед, който има една вуйна, която е икономката, примерно, в блок 33 в купонджийския квартал. Срещу скромно рушветче Милка получава стаичка тип "метър на метър", която дели с още 2 момичета. И гаджето на едното. Но това само отвреме навреме. В стаята има хлебарки, някои дори разказват смешни истории за мишки, тичащи из баните по долните етажи. Докато спи, изпитва усещането на приятен пролетен дъжд, румолящ върху леглото й. На сутринта се оказва ронещата се мазилка, примерно. Вятърът свисти пред прозореца и упорито се опитва да влезе в стаята. Топла вода има рядко, парно също. Но това не е толкова важно. Квартирата струва 30 лв. месечно, а се намира в София, където получавш обикновена стая срещу 200 лв., примерно. Освен това съседите вдигат много шум винаги, когато Милка се опитва да спи или да учи. Тя обаче не се ядосва. И съвсем скоро престава да се опитва да прави и едното, и другото...

15-ти септември е. УНСС отваря нашироко вратите си за Милка. Тя се чувства тъпо, защото е с черен панталон и обикновена блузка с накъдрена якичка. А мадамите около нея са врели и кипели в студентския живот и знаят как да привлекат вниманието върху себе си. Тигрови "топове", къси полупрозрачни поли, високи токове, тениски с огромни щампи на известни марки, изкуствени гърди, изкуствени коси, изкуствени мигли, очи, скули и всякакви там секси подробности от бита на всяка уважаваща себе си дама. Милка чупи пръсти, опитва се да си скрие овехтелите обувки от погледите на колегите и мислено си прави списък с дрехи, от които има нужда. Както и да анализира начините, по които би могла да ги измуфти от техните.

Прибира се омърлушено и споделя със съквартирантката Шуши, че се чувства смотана. Още на другия ден двете са в МОЛ-ът, градейки бъдещия "аутлук" на Милка. Взима се и радикалното решение, че името звучи не достатъчно добре. И набързо Милка става Мили, като официално забранява да бъде наричана по друг начин. Малкият проблем е, че след покупките 500-те лв. родителска дажба са стопени до някакви си 50 лв. за до края на месеца.

Мили започва да живее двойствен живот - сутрин отива с новите скъпи парцалки на лекции, не издържа и час и отива на по кафенце (3 лв.) с колежки в Марсилия-та. Почти се задушава в 280. Връща се, но вече е гладна и слиза в стола да похапне, както си знае - чорбица, боб с наденица и нещо розово в паница, което по всяка вероятност е десертът (1 лв.). По лъжиците има останало от храната на други колеги, ама кво ти пука - нали е левче. Леко отвратена от мизерията, тя пак пристъпва със свежа стъпка към аудиторията. Преподавателката по макро-то обаче е изключително скучна жена, която срича нещо от някакъв лист и отвреме навреме размахва пръст пред студентите, говорейки нещо неразбираемо за морал и икономика. На Мили-то й писва и отива.. оп... познахте - да пие още едно кафенце. Решава да се върне за последната лекция, но о(!) - тамън да го направи и ... още едно кафенце. Прибира се накрая, изморена от цигарки и седене на маса, просва се на леглото под капещия таван и решава, че иска да се махне. Пускат и "офертичка" за хаус парти - демек отиваш в някоя съседна стая, пиеш, пиеш, докато се почувстваш достатъчно пиян, за да си позволиш да отидеш в Мания-та, 33 или Джим Бийм, без притеснения, че ще плащаш големи сметки. Мания-та е яко, защото има е чалга и хаус, а това са двата най-любими стила на Мили. Или най-малкото за втория така е чула, че трябва да казва като я питат.

Именно в Мания-та се запознава с Пешо. Месец по-късно тя е с доста по-високо самочувствие, както и с по-високи токчета. Има удължена коса, има розова блузка с бляскав надпис "Бич", има много готини приятелки, които я учат на поведение, абе много неща има. Пешо пък е на 30, едро момче е, твърди, че е "кореняк софиянец" и може, ако иска "цял живот да не работи, шото баща му строи блок", явно това е и причината "вишуту да ни гу ибе", както и фактът, че "той тва дет го знае за живот-ът никой ни мой му гу приподаа". Пешо кара беемве, за което Мили има всички основания да смята, че е на баща му. Но пък няма проблем - след 6 си е негово. Пешо идва да я взима всяка вечер. Минават парадно из целият Студентски и сядат някъде на по уиски с бадемки. Понякога отиват дори до центъра - я Планет, я Енерджи-то. Нощем са по партитата в Студентски. Никога на Мили не й се налага да си плаща сметките. Пешо я води и в МОЛ-ът понякога. А тя него - в квартирата. Понякога. И по-често. Щастлива е. И все по-рядко си се прибира в малкия град в Северозападна България, и все по-рядко ходи до УНСС-то. Изпитите ги взима обаче и то с достатъчно добри оценки, за да има с какво мама и тате да се хвалят. И Пешо, и Шуши имат разни познати и помагат с каквото могат.

Не мога да се спра обаче на подходящ край в тази драматична история за съдбовните промени.

1=> Мили и Пешо се качват в колата след обилно почерпване в някое адски "фешън диско", тя му прави френска любов, той пуши трева. Подкарва колата. В един момент се оказва на Цариградско, а всички коли се движат срещу него...

2=> Мили хваща Пешо в тоалетната на същото това адски "фешън диско". Само дето друго момиче го "обслужва". Тя се връща бясна на масата и се "забива" с най-добрия му приятел. Прибира се в квартирата с него. На другия ден отива да се напие от мъка с приятелките, намира си друг, или той я намира. Не е ясно точно какво става. Но пак свършва в стаичката. И така - пак и пак. Докато вуйната на приятеля на съседа решава да разкара Мили. Тя се оказва сама насред София. Налага й се да си вземе от "скъпите" квартири. Хваща се на работа като танцьорка, ама от тия танцьорки с екстра-танци за спецклиенти.

3=> Мили забременява от Пешо. Напуска университета. Беемвето се оказва служебно. А апартаментът му - в крайните райони на Люлин, където живее заедно с майка си, баща си, брат си и жена му.

4=> Милка се хваща в ръце. Къса с Пешо. Започва да си купува интересна икономическа литература, запалва се и впечатлява скучните асистенти в упражненията си. Записва курс по бизнес-английски. Започва да взима и часове по търговско право към СУ. Хваща се на работа в банка. Абе въобще става бг юпи за чудо и приказ.

Не знам милата Милка кой вариант ще я сполети. Лесно е да се каже, че от нея зависи. Ама не е така. Средата в Студентски град е потискаща за всеки млад човек, който не иска да слуша чалга, да пие безпаметно евтин алкохол всяка нощ, да ходи по безсмислено лъскави кафенета и дискотеки, да се облича по определен начин, демонстриращ телесност (финансово благополучие)... И не знам кой е виновен за страшните неща, които стават там, както и за факта, че Студентски град е всичко друго, но не и място, предразполагащо към учене. Дали са само външните хора? Дали са собствениците на кръчмите, които не спират да строят нови и нови парти-центрове? Дали е потресаващият контраст между мизерия и лукс, който няма как да не озлобява? Дали са досадните лектори, които преподават по система от едно отдавна отминало време, когато студентите са били принуждавани с тоталитарни методи да присъстват и които почти умишлено гонят и малкото присъстващи? Дали са самите жители на квартала, които си влияят един на друг? Дали е липсата на ред и полицаи? Дали е фактът, че ВУЗ-овете приемат прекалено много нови хора, а старите нерядко също остават в квартала? Дали не е всичко в едно?

Има нещо нередно обаче. И въпреки че никога не съм живяла там, и въпреки че Милка не съществува - тя е събирателен образ от мои познати, от чути истории, от образа на един съвременен бг студент. Който не ми харесва. Ама хич.

неделя, 14 декември 2008 г.

И последно от Истанбул



Малко улично изкуство и други хубости.



Забрадки, гълъби, деца




Истанбул е град на крайностите. Красив и грозен. Богат и беден. Европейски и азиатски. Културен и първичен. Светски и мюсюлмански. Всичко се преплита там, както във всеки голям град между другото. И все пак - различността му е уникална поне за мен. И ми харесва. Колкото и времето срещу пространството - 3 дни срещу истанбулската огромност да са несравними. Поснимах малко. Фотоапаратът не е най-високо качество, но е достатъчно. За моите си първи спомени от там.

Стресна ме фактът колко много жени са със забрадки. Не го очаквах. Готина мадама, с конвърски и арт гадже с афро прическа - забрадена. Просто за себе си не успях да си го обясня докрай. Дали вярата им е толкова силна, дали им се налага от родители и съпрузи, дали е просто традиция, която ограничените европейци, отгледани с полуголите жени от МТВ не могат да разберат. Представа нямам.



Навсякъде из града са разпръснати уреди, приличащи отдалеч на детски играчки. Отблизо се оказват фитнес уреди, а разположението им до морето ги прави идеални. Тук две жени тренират на пътечката.

В града има места, в които жените не влизат. Аз ги избягвах, но на гарата, купувайки си кафе, не забелязах, че влизам в чайна, пълна единствено с мъже. Отговорът бяха втренчени, очудени погледи. А реакцията ми да изляза и да пия отвън. Като наказана:) Жените много рядко се виждат по улиците. Особено сами. Затова пък мъжете често вървят прегърнати и дори хванати за ръце. Традиции.

Децата обаче са диви и щастливи и няма спирачки. Пуснали са ги на свобода и те тичат и играят футбол насред улиците.





Освен котетата, има и много птици в Истанбул. Основно чайки и гълъби. Но и те имат различно поведение от българските. Най-малкото са хиляди пъти повече и когато литнат едновременно... е вълшебство.




Пране, разбира се. Моята слабост виси от балконите във всички части на града. Шарено и усмихващо се пране.


Любопитна табела, доста военно присъствие, чаша прясно изцеден сок само за левче, хитър начин за недопускане на нахални шофъори в забранени улици и изхвърлени кокали от месо из целия град са само част от поводите ми за задаване на въпроси, ако си намеря някой местен.





събота, 13 декември 2008 г.

Излъган Идеализъм



Упорито се говори, че списание "Идеалист" така и няма да види бял свят и гланцирана хартия. Днес ми го потвърдиха запознати, както се казва. Официално е заради липса на пари, поради финансовата криза. Неофициално не знам, но Гамизов май се загуби напоследък от медийния хоризонт. Хич не ми се иска да си мисля, че се е отказал да се бори с корупцията по високите етажи и липсата на морал в институциите. Някакси му имах доверие. Но дори и да съм била излъгана, не съм единствената. Толкова добри журналисти отидоха при него и остават безработни по време на криза. Не искам да повярвам и че Капитал ще продължава да няма конкуренция, което да позволява компромиси отвреме навреме. Не искам и да повярвам, че единственият говорещ адекватно човек в публичното пространство се предава или пречупва, защото си влагах част от личните надежди в него. А дори и да не отказва, си навлича гнева на гилдията. Защо?

Котките на Истанбул... и една кокошка



Истанбул е градът на най-дружелюбните котки. От първия момент, в който започнеш да обикаляш улиците, ги намираш в краката си. Те са навсякъде. Търговец. И зад него котка. Уличен музикант. И зад него котка. Жена с черно фередже. И зад нея... Явно това е един от градовете, решил проблема с бездомните кучета.

Котките ти се усмихват от всеки ъгъл. И си приличат. Обикновено са бели на оранжеви петна. Умилкват се и винаги са в настроение за снимка отблизо. Можеш да ги погалиш. Можеш да си поговориш с тях. Можете и просто да си помълчите заедно.
Обикновено са много мързеливи. Могат да бъдат намерени на всяко слънчево място на всеки сокак.

Както и на стола в някое малко затворено заради Рамазана магазинче.

Както и върху щанда на уличен продавач на тенекиени боклуци.

Както и на масата на красиви испански туристки – бутащи чашата им с айрян, чупещи я на земята и после блажено ближещи кисело мляко от тротоара.

Те са и в азиатската, и в европейската част. И на най-шумното, туристическо място, и на местния пазар за риба, и в спокойните наклонени улички на Фенер.




Те са котките на Истанбул.




...и една просто случайно минаваща кокошка.

петък, 12 декември 2008 г.

Карго - изгубена невинност





Това е един ужасяващ филм за трафика на жени в целия свят, който ми прожектираха снощи и все още си стои забит в съзнанието ми. Той е почти документален с малко игрални моменти. И показва един свят без прозорци, в който никой не си мисли, че би могъл да попадне. Интервюирани са множество високопоставени държавни служители на САЩ, дори има и едно момиченце от Южна Америка - Палома - жертва на трафик, която се съгласява да си покаже лицето и да разкаже историята си. Бяга с приказен принц от Мексико, където съучениците й се подиграват, а брат й се възползва сексуално от нея. Попада в Хюстън, Тексас, а принцът започва системно да я изнасилва, да я държи на тъмно и все по-често да й пуска и свои "добри приятели". Но тя не е единствена - във филма става въпрос за милиони. И не само роми, не само южноамериканци, не само нискоинтелигентни, не само бедни. Явно е достатъчна една погрешна стъпка. Не че няма хиляди сериозни проблеми по целия свят, но сигурно филмът беше достатъчно добре направен, за да ме накара да си мисля именно за този.

Разказва се и за огромните печалби, за бизнеса, за индустрията, за психиката на похитителя. Режисьор и сценарист е Майкъл Кори Дейвис и се е справил страшно добре, въпреки че е дългогодишен актьор в "Дързост и красота" и въпреки че изглежда като обикновено конте. Дейвис живее в България отвреме навреме и се е посветил на борбата с трафика на хора. Явно това е и причината в недокументалните части на филма да участват български актьори.

Сред тях е и Елен Колева. Онази актриса от "Шивачки", което не изпъкна достатъчно на фона на Алекс Сърчаджиева и денсингстарс-звездата Виолета Марковска. Докато гледах филма, без да знам, че актьорите са българи, си мислех колко красиво е това момиче.

неделя, 7 декември 2008 г.

Да имаш ББ зад гърба си



Забележете картинката зад гърба на Дани Данкера или там някой друг монтански бос. Според него само ББ можел да извади БГ от положението, в което се намирала. Почти като пиар кампания ми прозвуча. Смешничко, а?

четвъртък, 4 декември 2008 г.

This is England




Силен филм, с който си завърших Киноманията. За национализма, за зараждането на скин-идеите, за причините, които тласкат млади хора да си обръснат главите и да нахлузят бомбъри. Хубаво е да се гледа от всеки притежател на тениска "България на 3 морета", всеки анонимен драскач на пречупени кръстове в 213, както и всеки горд поддръжник на тезата "България за българите". Прилага се с успех и към националисти от Гемания, Франция, Австрия, Русия, Сърбия, Азърбейджан, Казахстан и всъщност към хора от почти целия свят, които не са посещавали часовете по история. Защото очудващо е до каква степен човечеството остава сляпо за собственото си минало.

В същото време филмът е обективен и показва и някои от хубавите идеи на скинхедс движението, както и колко бързо те могат да причинят ужасни последствия.

сряда, 3 декември 2008 г.

Лукс



Като ми кажат "Лукс" и си представям онзи неприятно миришещ сапун от зората на демокрацията. Явно обаче има хора, които го възприемат много насериозно. Днес ми се наложи да отида по работа до изложението "Лукс Онли", което се провежда в Софийския интер експо център и през цялото време изпитвах нужда да ударя организаторите с нещо тежко по главата. Сигурно не са лоши хора, сигурно и от такива изложения има нужда всеки голям град. Но! Аз не искам да присъствам. 50-годишни жени, с изпилени от ботокс лица, се опитваха да ме убедят как аз цял живот съм мечтала да имам телефон за 300 хиляди евро. "Това е нещо дълбоко скрито у вас, дори на себе си не смеете да го признаете, но желанието е там - нека си го признаем!" Последва заговорническо намигване. И усещането ми, че съм попаднала в секта.

Имаше яхти, имаше коли, имаше тон колони на стойност 150 хиляди лв., имаше и пушка, около която се виеха две огромни змии(?), имаше и пури, и телефони, и мебели. И там някъде между тях - изникваха тук таме по някоя тракийска огърлица, по някой римски пръстен, някой възрожденски костюм или пък някоя ханска коронка - за разкош! Предметите били любезно предоставени от Националния исторически музей, явно под мотото "Още малко кич никога не е излишен"...

Какво правят историческите експонати насред изложение за ценители на скъпите стоки или по-накратко мутри, не ми стана ясно. Божидар Димитров? Отговорност някаква? Знам само, че техни реплики или там копия са били продадени тази нощ на търг. Някъде по времето, в което се е провеждала и играта "Познай ментето", чиято цел е от няколко наглед еднакви предмета гъзарите с един поглед да успеят да намерят подобието на оригинала.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм никакъв социалист. Но и луксът си има граници - би трябвало да стига до там, където очертанията на удобството напълно са се размили и остава само лъскав кич и мерене... на и аз не знам какво.

понеделник, 1 декември 2008 г.

"За" по-евтини нощни разходки



из София. Нощната линия на 94 имала 100% събираемост и няма как иначе де е - при положение, че срещу единствената отваряща се врата в автобуса стоят двама едри чичковци и не прощават никому. В това нищо лошо де. Само дето един единствен път спестих от такси с това 94. Според мен не само трябва да оставят тази линия за постоянно, но и да пуснат още една-две. 280 е една хубава възможност. Все пак не всички хора, които излизат нощем в центъра живеят в Студентски град.