Чичко Тревичко ми е спомен от детството, ама такова каквото исках да имам, а нямах. Наш'те го отричат, обаче бяха строги. Примерно не ми даваха да си взема куче, не ми даваха да имам уокмен, нито синя рокля с огромна бяла яка като другите момиченца, нито несесер с барби, нито ми даваха да правя рождени дни, на които с гостите ми да чупим цялата къща, играейки на Сляпа баба, караха ми се като тичам в кръг из ресторантите, и особено като седя на земята в тези ресторанти и мажа другите деца с торта, освен това така и не ми купиха Чичко Тревичко. Въпреки че последното не съм сигурна дали съм поискала. Но пък те трябваше да се сещат за тези работи, абсолютно всяко дете в класа имаше Чичко Тревичко... и кактус /но това е една друга тема/. Та, днес като минах покрай съдебната и ги видях така наредени пред една цветарница, нещо ме накара да се замисля, че бих била същия родител като наш'те...:)
5 коментара:
защо ? :)
защото е просто кал в чорап с нарисувано лице и семена отгоре. за мен щеше да е забавно, за майка ми е щеше да е нещо, което може да се разпадне насред хола и в което може да има червеи..:(
gore dolu kolko sa visoki
Доста комплексарско за съжаление...
Моля,Ви да се чуем...Няколко пъти ви звъня ...и смс.пратих....тел:0887908050
Публикуване на коментар