понеделник, 17 януари 2011 г.

Купена



Начи преди като трябваше да изкачвам Черни връх, правех следното - лифт до Алеко и оттам нагоре. И после обратно по същия път. Това беше максимално разнообразният маршрут на Витоша, който можех да си представя. Защото не съм добре с ориентацията, а там е маркирано перфектно. Скоро /скоро скоро - септември/ обаче направихме нещо ново - лифт от Драгалевци до Голи връх, после по желоните до Черни връх и после от хижата надясно /като си с гръб към входа/ към Златните мостове, Морените и накрая - Княжево. Въобще не е тежък, защото през цялото време е слизане, а и лифтът до Голи връх е доста по-евтин.




Друг, по-тежък маршут направихме точно преди Коледа - Железница-Черни връх. Слиза се от автобуса на Чешмата - нещо като площадче. И после се тръгва право нагоре, покрай едно мостче, отляво лае куче, после наляво и само нагоре. После се излиза на един път, пресича се. И се продължава по нещо като огромно красиво поле, влиза се в една гора и оттам става гадното. Стига се накрая хижата на НСА. Яде се евентуално. После излиза силен вятър, времето се обръща. Май има зимна маркировка. Ама е много тежко през зимата, честно:) Аз не мога май да го мина сама, без някой да ми казва къде е пътят.

Третият вариант е същият като втория - в началото само обаче. Просто след като се излезе на пътя и се тръгне по пътеката, не се отива към полето, а се завива вляво. Това го направихме миналата седмица. Няма маркировка, но пък е толкова красиво, че си заслужава да се загубиш по тези места. Стига се два малки, съвсем като на шега направени, заслончета - "Синята стрела".




През деня са пълни с лелички и чичовци, които пеят планинарски песни и издават странни звуци с уста, предлагат ти от ракията си и въобще са много мили. Падне ли нощта обаче, натам се насочват млади хора с огромни раници за зимно бивакуване и тъй като на връщане засякохме две различни такива компании, само можехме да предполагаме каква ли война се е разразила за оскъдното място в заслончетата. Ние не останахме да спим. Продължихме нагоре. Хванахме най-кристално чистия въздух и виждахме Рила и Средна гора, и Стара планина, и даже планини, които вероятно не са в България. Минахме през връх Шаро.



И оттам изкачвахме... изкачвахме... изкачвахме... и стигнахме един смешен на пръв поглед връх, на име Купена /или Голям, или Ярловски Купен - имаше известен спор между водачите ни/. Смешен е, защото се намира в самия край на едно съвсем плоско пространство и не изглежда хм... особено величествено. Горе си има обаче тетрадка. Пишеш глупости през май и после ги четеш през декември. Тази тетрадка е там от поне десет години и е забавно да я разгръщаш, ако не са ти замръзнали пръстите от студ, разбира се.



Нямахме време да продължаваме към Черни връх и затова бързо слязохме долу. Пихме една бира на спирката. Автобусът дойде. И така. Връх Шаро и Връх Купена рул. Гледката е божествена. Ако имате опитен планинар наоколо си, който знае пътя до там, не се колебайте и тръгвайте.:)

Няма коментари: