Трафик

Реших да си подредя няколко статии, които съм писала едно време, за да си ги имам накуп тук. Не се чудете - иначе въобще не са актуални.

Трафик

Публикувано и в кафене.нет

Робство и извращения в 21-и век

Проблемът за трафика на хора с цел сексуална експлоатация от България към Европа се задълбочава, а бъдещето на страната ни е да се превърне от страна на произход в крайна дестинация. Това обясниха за „Новинар” източници от МВР.

Печалбата

Сексуалната експлоатация на хора се очертава като един от най-печелившите бизнеси в света наред с продажбата на наркотици и оръжие. 50 евро струва да останеш 10 минути зад витрината с някоя млада дама в Белгия, като в цената на „услугата” не се включва докосване, нито събличане. В други части на Европа цените са по-ниски, но рядко падат под 20 евро за 15 минути. Продължителността на работния ден на една проститутка в Белгия е 12 часа, като през тях рядко има почивка за момичетата. „Рекордът” е на Т., която за това време успява да обслужи 60 човека – средно по един мъж на всеки 20 минути, разказват от МВР.

„Набиране”, „износ” и разделяне на територията

Момичетата се „набират” по различен начин. Най-разпространени са два способа, представени в доклада на Центъра за изследване на демокрацията за пазарите и тенденциите на организираната престъпност в България. В някои ромски фамилии има традиция да се продават деца за проститутки.

После сводниците ги препродават на цена между 500 и 1000 лв. Другият начин е отвличането на млади жени и момичета – най-вече от разбити семейства, от сиропиталища, които са безпомощни и не могат да очакват помощ от роднини и близки. Следващият етап е „износът” в чужбина. По данни на Международната организация по миграцията все по-често жертвите на трафика на хора преминават границите през официални контролно-пропускателни пунктове с редовни документи.

Интересен факт за българския трафик е обвързаността на определени региони в България с държави от ЕС. Така например трафикантите от Сливен „изнасят” жени и деца в Белгия и Холандия. Тези от Пловдив и Пазарджик са ориентирани към пазара на плът в Италия и Испания, регионът на Добрич – към Полша, Кърджали и Хасково – към Австрия и Германия. Това не е случайност, а плод на дългогодишни традиции, считат криминалистите.

Сливен – столицата на България

Клиентите на холандската улица с червените фенери масово смятат, че Сливен е столицата на България, защото огромен процент от проститутките, както и контролиращите ги – мадам дьо компани, са от български произход.

Закони и реалност

Различна е законовата уредба в страните, непреследващи проституцията. Така в Белгия тя не е легализирана, но не се и преследва. Момичетата плащат наем за витрините, които ползват, както и такса на мадам дьо компани. Но лекарските прегледи не са задължителни.

В Австрия действат еротик барове – места, където клиентите отиват да изпият по едно много скъпо питие, преди да се качат на горния етаж с някое момиче. Само във Виена има 250 такива бара. За да се работи там, трябва да се извади специална виза за проституция. Във Франция проституцията не е нито разрешена, нито забранена.

В Испания пък законът не прави разлика между незаконно преминаване на граница и трафик на хора. След като България стана член на ЕС, българите имат право да преминават границите само срещу показване на лична карта. Това е и причината да липсват данни за много българки, жертви на трафик там.

Така се връзват и ръцете на криминалистите, които не могат да помогнат на подобни момичета, освен ако те сами не подадат сигнал. В Холандия професията е напълно законна – момичето се регистрира като едноличен търговец, заплаща наем за работно помещение, плаща данък върху печалбата си.

Основните аргументи в подкрепа на непреследването на проституцията са финансовата изгода за държавата – проститутките извършват легална дейност и затова плащат данъци, заради задължителните прегледи се повишава тяхното здравословно и хигиенно състояние, освен това се регулира техният брой и местата, където се предлагат подобни „услуги”.

Не винаги обаче добрите намерения се потвърждават на практика. Рядко момичето получава това, което само е заработило. Зад законовата фасада прозират лицата на дълга верига от трафиканти, сутеньори, контрольори и добре облечени бизнесмени. Въпреки че наглед имат всички документи и са дали съгласието си, често жените са насилвани да проституират.

Извращения

Освен това рядко става въпрос за традиционен секс, разказват от МВР. В повечето случаи клиентите искат извращения – искат да им се нанася побой или да се изхождат върху главите им. Холандия се е превърнала в клоаката на ЕС – хората отиват там, за да правят секс и да взимат наркотици, смятат криминалисти. Улица „Арскот” в Брюксел пък е една опикана, мръсна улица.

Не можете да си представите в какви условия работят момичетата там – рядко ползват презервативи, зад витрините няма тоалетни, няма дори течаща вода, в общи линии – карат я на мокри носни кърпички. А говорим за столицата на Европейския съюз, на цивилизования свят, възмущават се от МВР.

Пътят на парите

Често легализацията подхранва сивия сектор на държави като България и рядко допринася за излизането на доходите на светло. Холандците например са изненадани от факта, че много малка част от парите, изкарани чрез древната професия, се вливат в тяхната икономика.

В повечето случаи парите се връщат обратно в държавите „износителки” на жива плът. Това е много характерна особеност за търговията с български проститутки. Най-често парите се връщат чрез системата за международно разплащане „Уестърн Юнион”, при която изпращачът остава анонимен, а в повечето случаи получателят използва услугите на финансови къщи и обменни бюра, които не записват лични данни.

По този начин всички участващи лица остават неизвестни, описва се в доклада на Центъра за изследване на демокрацията. От интервюта в рамките на изследването на центъра става ясно, че много от сенчестите лидери в трафика имат легален бизнес у нас, а трафикът е само част от дейността им.

Това е причината държавите, които са легализирали проституцията, да не жънат планираните финансови изгоди, от друга страна, хигиената и здравето на проститутките не винаги се контролират, а дейността на сутеньорите не се неутрализира. Съвсем скоро холандското правителство много ще ограничи предлагането на сексуслуги, защото опитът не показа добри резултати, прогнозират наши криминалисти.

„Против” легализация

Българските магистрати и държавници са категорични, че не трябва да следваме примера на Холандия и че ЕС трябва да провежда единна и целенасочена политика срещу проституцията. Представители и на трите власти се изказват срещу легализацията. Продажбата на човешка плът в 21-ви век е обидна за човечеството, смята бившият вътрешен министър Румен Петков.

Зам.- председателят на парламента Надежда Михайлова също не приема аргументите „за”. Според главния прокурор Борис Велчев легализирането е една голяма подмяна на проблема. Когато се говори за разрешаване на проституцията, се пропускат дейностите, съпътстващи тази човешка експлоатация – така би се легализирал и бизнесът на организираните престъпни групи, изтъква Велчев.

85 лица са получили присъди за трафик на хора само за миналата година, но дори българските криминалисти да спрат всички известни канали, това далеч не би било достатъчно, смята Велчев. Превенция чрез обучение в училищата и последваща грижа за жените, пострадали от трафика на хора, са пътят към цялостно решаване на проблема, счита американският посланик у нас Нанси Макълдауни.

Завръщане към живота

В някои случаи жертвите на трафик на хора успяват да избягат и да се свържат с местната полиция или пък съобщават за положението си на клиент, който им помага впоследствие. Какъв обаче е пътят назад към родните места? Работата с жертвите е трудна, защото те често са наплашени и объркани, казва Улрике Гацке от Координационния център против трафик на жени в Хамбург, Германия.

В този център се работи предимно с жени от Източна Европа – Молдова, България, Румъния, Албания, Сърбия, Македония и Косово. Случвало ни се е да видим полуголо момиче на улицата, със следи от бой по лицето и тялото, питаме я дали всичко е наред, дали има нужда от помощ, но тя измърморва нещо и тръгва в другата посока, обяснява Гацке.

Дори когато успеем да ги настаним в центъра, те отказват да останат с нас за дълго, за да получат медицинска помощ. Искат да се върнат възможно най-бързо по родните си места, където възможността да попаднат отново в подобна мрежа, е голяма, добавя Гацке.
"Бях дезориентирана. Нямах търпение да се прибера вкъщи. Когато трябваше да говоря за нещата, които са ми се случили, аз се затварях в себе си, блокирах.

Мисля, че в идеалния случай би следвало да ни оставят сами за няколко дни, за да ни дадат време да се успокоим малко". Така една жертва на трафик описва престоя си в кризисен център в книгата „Да се вслушаме в жертвите”, издадена от Международния център за развитие на миграционната политика и разказваща личните истории на трафикирани жени, мъже и деца от Югоизточна Европа.

Страх и срам

Родното място не винаги посреща жертвите с отворени обятия. Често те изпитват срам от положението, в което се намират – дори се чувстват виновни за това, че са били в чужбина, а се връщат без пари. Жена, трафикирана от своя бивш любовник, разказва колко жестоко е била пребита, след като е успяла да избяга и да се върне в родния си град: „Била съм бита и преди, измъчвана. Но този път той почти ме довърши. Имах ужасни болки и краткотрайна загуба на паметта”.

Подобен е случаят на г-жа Петрова, която попада в кризисния център на българската фондация „Анимус”. Тя е настанена там след дълга експлоатация и е в шок. След два дни започва да се възстановява психически, разказва Мария Чомарова, директор на фондацията. Тогава обаче пристигат трафикантите заедно със собствения й баща и заявяват, че я взимат със себе си. Момичето е от турски произход, а думата на бащата е закон. И тя тръгва с него. Бяхме напълно безсилни, не можехме да помогнем, казва Чомарова.