вторник, 11 януари 2011 г.

Обратно към корените
















Реших да си подредя няколко статии, които съм писала едно време, за да си ги имам накуп тук. Не се чудете - иначе въобще не са актуални.

Обратно към корените

Обратно към корените

Доброволци от цял свят се борят „за” природата в българското село Желен

Във време на световна икономическа криза – във време на фалити, съкращения, потъване в кредити, хората са уплашени, но все още не са готови да променят начина си на живот. Посоката на движение продължава да бъде към мегаполисите, независимо че животът там е свързан с все повече въпросителни. С особена сила това важи за младите хора, които са готови на всичко, за да останат в големия град, където са забавленията и приятелите. И все пак – изключения има, като в страните от ЕС тези изключения се превръщат в мода.

Ако цял живот си в Париж, дишаш мръсен въздух, тютюнев дим, работиш по 10 часа на ден в малък офис, след това излизаш да пиеш, харчиш ужасно много пари за ресторанти, барове, квартира, дрехи и същевременно срещу тях получаваш генномодифицирана, претоплена храна, стая метър на метър и пуловер, чиято единствена стойност е марката, съществува огромна вероятност в един момент от този начин на живот да ти писне.

Вариантите за промяна не са много – например отиваш за месец при баба си на село. Ами ако си потомък на стара парижанска фамилия и баба ти живее насред „Шанз-елизе”? Има обаче и друга възможност. Европейският съюз отпуска пари по проекти, свързани с устойчиво развитие по програма „Младежта в действие”. Набира и доброволци чрез мрежата WWOOF (Околосветски възможности за органично земеделие) и ги изпраща в приемни центрове в различни райони на Европа, нуждаещи се от помощ, като поема разходите им.

Дългият път към устойчивото развитие

Възможно е така парижанинът да бъде изпратен в село Желен при хората от българското сдружение „Тринога”. Той ще кацне в София, оттам ще пътува 55 километра до Своге, впоследствие ще намери някакъв начин да стигне и до самото село, което е на около 10 км от града. Ще попита Мария магазинерката къде се намира къщата и от ръкомаханията разочаровано ще разбере, че има още път – 3-4 км изкачване извън селото.

Най-накрая ще стигне подновената керпичена къща на върха на хълма и с изненада ще открие двор, пълен с млади хора, пристигнали от цял свят, за да поживеят в хармония с природата и същевременно да се грижат за нея. Около тях ще се разхождат кокошки, пъдпъдъци, кучета и каракачански коне.

В Желен всеки участва с каквото има – не само с пари, но и с енергия, с работа, с храна, с материали. Всеки може да дойде в двете къщи на сдружението, независимо от социалното си положение, стига да може да отговаря сам за себе си, да е трудолюбив и честен и да е готов да помага за каузата на устойчивото развитие.

Устойчивото развитие представлява начин на живот, при който оставяш на бъдещите поколения поне толкова здрава и изобилна среда, колкото ти самият имаш, дори повече. Дейността на сдружение „Тринога” цели възстановяването на правилните връзки и правилния обмен между индивида, обществото и околната среда. Защото днес обществото притиска индивида, внушава му тип поведение и така той живее, без да е щастлив, като едновременно с това обществото експлоатира свръхмного и околната среда, обяснява Филип Кирилов, учредител на сдружение „Тринога”.

Той е в Желен от 3 години, на пръв поглед – странен избор, като се има предвид предишният му начин на живот. Завършва Френската езикова гимназия в София през 2001 г., заминава за Тулуза, за да учи биология, но се отказва след две години. И отива на о. Реюниюн, най-южния френски департамент, до о. Мадагаскар, там остава още 2 години и учи скално катерене. Впоследствие заминава за Англия. През 2006 г. обаче се завръща в България и оттогава е в Желен.

На Реюниюн е срещнал човека, който е дал форма на мечтите му за начин на живот – ирландеца Йън Уинклес, учредил френската организация “Association des Trois Salazes”. Така Филип започва да прилага наученото от острова в България. И се превръща в двигателя на проекта за устойчиво развитие, човека, който събира съмишленици около себе си, кандидатства по проекти и се бори за природата. "Майка ми искаше да стана юрист, защото всичките ми роднини са такива.

Но направи грешката да ме пусне да живея в Желен през първите ми 7 години. Ако искаш да правиш юрист, не го пускай 7 години на село", смее се Филип. В момента в Желен има само четирима души. Част от чужденците са се върнали вкъщи, други обикалят България, трети са на екскурзия в Монголия. Зимата тук няма толкова работа, колкото през лятото, така че той има време да разкаже за смисъла на това, което прави.

Околна среда, традиции и икономика

При устойчивото развитие съществуват три области на отговорност – първата е околната среда, втората обхваща културата, традициите и знанията, и третата е свързана с икономическия аспект. Всяка от тях изисква много работа. Грижата за околната среда включва борбата с ерозията, обезлесяването, пресъхването на изворите, както и нуждата от максимално рециклиране на боклуците. В екологията всичко е свързано помежду си, така че не може да се работи само върху едното и да се забравя другото.

В момента „Тринога” води и обществена кампания за спасяване на старата българска порода „каракачански” коне, от които са останали само около 600 животни в цялата страна. Те са застрашени от изчезване, защото месото им се използва за домашен суджук.
По отношение на традициите - те трябва да се търсят от младите и да им се предават дословно от старите. Що се отнася до третия аспект – икономическия - парите са буквално навсякъде в природата, казва Филип.

Той си припомня история от острова. Ирландецът Уинклес ги накарал да построят стена против ерозията. Тази стена след две седмици ще почне да изкарва пари, заявил той. Така и станало, защото в нея насадил растения, чиито корен се вари и от него става много вкусно кремче. Почнахме да го предлагаме на минаващите туристи и те го изяждаха, като ни даваха дарение, спомня си Филип. При сдруженията с нестопанска цел няма фиксирани цени – можеш да дадеш 10 лв., може и 5 лв. и кило ягоди.

Органични храни

Във времето на бързата, нездравословна храна все повече хора търсят т.нар. органични или биопродукти, независимо от цената, на която се предлагат. У нас голяма част от тях са внос от чужбина, а качеството не винаги е сигурно. За Филип органичните храни са не просто нещо, от което се печелят пари. Първо в тях няма химия. Продуктите, които произвеждат, отговарят на определени условия - произведени са от суровини, създадени чрез устойчиво земеделие.

Почвата се обогатява, вместо да се изтощава, и не се слагат никакви химикали, никакви пестициди - нито относно обогатяване на почвата, нито при борбата с насекомите. Всичко, което ползват, е на растителна или животинска основа. Освен това продуктът е произведен по някаква традиционна рецепта, независимо дали става въпрос за ябълки, яйца, мехлеми против мускулна треска и т.н.

Например кокошките на Филип се хранят със специална смес от жито, овес, сърнели, печена яйчена черупка, царевица, пепел от широколистна дървесина, гасена вар и коприва. Най-важна е копривата, отбелязва Филип - колкото повече коприва им даваш, толкова повече яйца получаваш и системата действа безотказно. Скоро младежите ще вземат 130 кокошки, за да даряват пресни яйца на повече софиянци.

Друга важна черта на органичните продукти е, че парите трябва да отиват при този, който работи. Намираш хора, настаняваш ги, показваш им как да работят, какви продукти да правят, как да изкарват пари от тях. Но печалбата си остава при тях – ти примерно получаваш едни 5%, казва Филип.

Тук обаче всичко опира до етика, защото големият бизнес често експлоатира хората, които реално най-много са допринесли за създаването на органичния продукт. Филип иска продуктите на „Тринога” да стигат по най-краткия път до самия консуматор - обикновено само чрез един посредник. Така вегетарианска концепция „Слънце-Луна” свързва желаещите столичани с дейността на „Тринога”.

Договори за партньорство

Освен това „Тринога” разработва договори за партньорство с местните жители - желенците. Договорът е за 10 години. Човекът си дава земята, а хората от сдружението инсталират растителна покривка – овощни дървета, малиноплодни растения и билки. Задължението на собственика е да не поврежда или разрушава растителната покривка, а на доброволците – да се грижат за земята му.

Докато те отглеждат растенията, собственикът не може да продаде земята, а в замяна на това получава процент от продукцията, който варира в зависимост от ангажираността му - ако той помага, ако охранява мястото или го полива, получава до 50%. Така необработваните с години земи се превръщат в нещо доходоносно за желенци.

Желен – глобалното село

През лятото в Желен идват доброволците, около 80% от тях са чужденци - англичани, французи, американци, австралийци. Последното лято е имало постоянен екип от 20 човека, но общият брой на чужденците, минали през къщата, надвишава 200. Къщата е малка и няма място за всички, а решението е едно – през лятото просто се живее под небето – в палатки или дори само в спални чували.

Освен купона в Желен се и работи здраво - от „Тринога” организират работата и са съветници. Не им заповядвам, а се опитвам да им обясня, например - ако не издоиш козата рано сутрин, ще хване мастит, казва Филип. Доброволците не се отопляват с отсечени дървета. Те обикалят цяло лято и търсят изсъхнали дървета.

Повечето от тях остават няколко месеца и се прибират по домовете си, обикновено в същите тези мегаполиси. Но в мирогледа им е настъпила разлика. Едно лято живот с Филип е достатъчно, за да се пропиеш с екопринципи и да работиш за каузата цял живот, макар и живеейки на старото място. Ние тук промиваме мозъци, смее се той. Някои от доброволците впоследствие се свързват с него и му разказват, че са се изселили от градовете.

Екоживот

Природният начин на живот никога не е възможен на 100% - и на Антарктида е мръсен въздухът, всеки си има малки пороци – например пуши, обяснява Филип. Но всички можем да направим една стъпка към него – т.е. живееш си в София, но за няколко дни идваш тук и прекарваш време в хармонична среда, добавя той.

Всяка година между 5 и 15 юли „Тринога” заедно с няколко други сдружения правят 9-дневен събор. В Желен идват лекари, ориентирани към природно лечение, кинезитерапевти, специалисти от чужбина. Те съчетават уроци на теория и практика – сутрин се бъркат биодинамични торове, после се правят преходи в планината, описва се правилният начин за събиране на лечебни средства, на билки.

Грънчарят Слав от сдружение „Номад” е учителят по рециклиране на доброволците от „Тринога”. Той рециклира всичко, например от пластмасови шишета за минерална вода прави самополиващи се вази. Преди няколко години имало парти в Желен с над 1000 човека, той взел целия боклук и с камион си го закарал в двора. Запазил съм си няколко чувала в дългите зимни вечери да си ги отворя, да си разделям отпадъците, обяснявал Слав.

Другата страна на планината

Доброволците живеят в кирпичена къща – много по-стабилна от съвременните, с несравнимо по-добра топлоизолация. През лятото държи хладно, а през зимата – топло. Такава къща може да бъде построена в планината с материал в радиус от 100 м, казва Филип. Нужни са дърво, камък, кал, като дори не се хаби излишен транспорт. Но знанията, необходими за построяването й, не могат да се научат в нито един университет, нито да се прочетат в книга – тях ги знае само дядо. Това е една от причините за Филип да остане там.

Много пъти съм искал да се откажа, защото е трудно. Преди да намерим субсидии, ние си се самофинансирахме – буквално си садяхме картофите и си ги ядяхме, а продавахме коприва в София срещу жълти стотинки, за да си купуваме брашно, разказва Филип. Той добавя, че в планината парите изведнъж стават много скъпи. На него обаче му е ясно, че ако не го прави, специфичните знания и умения ще умрат със старите хора на село – шладисването, обяздването на диви каракачански коне, строежът на къщи от кирпич.

Ако до десет години никой не приеме това знание - плод на хилядолетен опит, то ще бъде безвъзвратно загубено, смята Филип. Според него този процес на забравяне е следствие на световните войни и последвалия в България режим. Този режим е превърнал селянина в гражданин, след като му е отнел земята. Хората днес не са лоши, казва Филип - те са невъзпитани, отрасли без баба и дядо. Защото знаем, че мама и татко са тези, които се грижат да има храна, които заповядват, които казват какво ще се прави, но баба и дядо са тези, които казват как ще се направи.

Затова Филип остава в Желен, приема и изпраща доброволци от цял свят, не просто „раздава” еко-принципи, а ги учи на уважение към природата и продължава да се бори за каузата на устойчивото развитие, но не „против”, а „за”. Не „против” машините, които изсичат дърветата, а „за” гората.

4 коментара:

eeasss каза...

:)) Преди време се озовах случайно в с. Желен и посетих въпросната къщичка :) Гостиха ни с най-вкусната зеленчукова супа и зелена салата, която някога съм ял, благодаря ти, че ми припомни :))

zarichinova каза...

радвам се:)) той Филип е страхотен човек, дано му върви работата..

Edward каза...

Здравейте, много интересно и полезно ми беше да прочета за една такава инициатива в това наистина китно балканско селце. Боледувам от белите дробове и въпреки образованието си, специализацията и всички удобства на столицата, търся спасение извън нея. Готова съм да напусна София и синът ми хареса много Желен. Ходил е неколкократно в Своге и казва, че само там ще намеря въздухът-лечител! Ще бъда много благодарна, ако ми пишете какъв е транспортът до Желен, до Своге явно с влака, а оттам как? Имейлът ми е todorova1966@abv.bg. Пишете, моля Ви и веднага тръгвам! С огромна радост и удоволствие ще помогна, с каквото мога и зная! Познавам доста целебни билки и благодарение на тях съм още жива! предварително благодаря! И до скоро виждане!

zarichinova каза...

Здравейте, когато ходих преди 2 години до Желен бях с кола, така че няма как да ви дам подробна информация. Но проверка в сайта на бдж показва, че влаковете стигат и до селото, ето например: http://razpisanie.bdz.bg/SearchServlet?action=listTrainStops&trainnum=20101&date=18/01/2011