вторник, 11 януари 2011 г.

Монблан















Реших да си подредя няколко статии, които съм писала едно време, за да си ги имам накуп тук. Не се чудете - иначе въобще не са актуални.

Монблан

Как един парализиран българин изкачи Алпите

За приятелството, всеотдайността и екипното покоряване на върхове

На 8 септември 2009 г. 35 български алпинисти забиват националното знаме на връх Монблан, разделящ Франция от Италия. В тази новина няма нищо необичайно – върхът е висок 4810 м, климатът през това време от годината е благоприятен и покоряването на върха не е прекалено сложно изпитание за професионалните алпинисти. Пропуснатата подробност обаче е, че в групата присъства и парализираният Иван Кожухаров. След тежък инцидент някогашният опитен планинар се придвижва в инвалидна количка и все пак това не го спира да покори най-високия връх в Алпите с помощта на верните си приятели.


Иван пострадва на 1 август 1990 г., когато заедно с група алпинисти изкачват Алпите. Катерейки западната стена на връх Пти-Дрю, групата попада под огромен каменопад. Иван е тежко засегнат и остава инвалид за цял живот, придвижва се с инвалиден стол и не може да говори, а само шепти.


Подобен фатален инцидент би сломил почти всекиго. Иван обаче не се поддава на самосъжалението. Планината продължава да го вдъхновява, а приятелите му остават до него. Само 10 години по-късно той прави немислимото – успява да изкачи връх Мальовица (2729 м) в инвалидната си количка с помощта на другите алпинисти. Две години по-късно групата изкачва и Вихрен (2914 м), а през 2003 г. Иван лети с парапланер. През цялото време той не спира да планира покоряването на Монблан. Първият опит е направен на 23 септември 2007 г. Тогава обаче алпинистите успяват да стигнат само до Монблан дю Такюл (4248 м). Все още приятелите му не са наясно кой ще бъде най-удачният вариант за придвижването на Иван, срещат трудности с изкачването и се отказват да продължат до Монблан. Това обаче не спира Иван и той поема инициативата да намери спонсори, които да подпомогнат финансово начинанието.

Тренировките в България

Тренировките в България продължават. През януари тази година той покорява Мусала и преспива на открито. Температурата е минус 19 градуса. Иван няма усещане за студ и тогава направихме голяма грешка, от която се поучихме за следващото изкачване – преекипирахме го, навлякохме го с прекалено много дрехи и се оказа, че той всъщност няма усещане и за топлина, разказва неговият приятел Александър Шопов. Освен това става ясно, че инвалидната количка, оборудвана с леген отпред, който да предпазва Иван от снега, е подходяща за по-ниските върхове, но е неприложима за по-сериозните височини.
Групата се поучава от грешките си и започва да се подготвя за своята заветна цел – Монблан. Иван движи цялата организация. Свърза се с най-големия мобилен оператор в България и успява да договори спонсорство. В инициативата се включват и още много големи български фирми. Решава се, че той ще бъде придвижен догоре със спасителна шейна, която не е напълно подходяща, но пък върши много повече работа от инвалидната количка. Готовност да помогнат изявяват много млади алпинисти, някои от които изобщо не познават Иван. Дори се наложи селекция и много от желаещите трябваше да останат в България, разказва Шопов. Един от доброволците - Георги Георгиев, обяснява, че за рискованото пътешествие са използвани 1600 м въжета, които да подкрепят Иван по време на похода, изградени са 200 м парапети. Малко преди изкачването обаче пада лавина и част от парапетите са напълно разрушени. Доброволците бързо ги възстановяват и групата тръгва нагоре.


Шейната се тегли с противотежест – Иван е от едната страна на опорната точка, а от другата въжетата се дърпат от двама, трима или петима алпинисти в зависимост от стръмността на наклона. Част от групата се изкачва първа, за да изгради бивак на 4350 м височина, в който алпинистите ще спят, след като слязат от върха. Това се налага, защото след покоряването на върха групата няма да има време да слезе обратно по светло.

Рискът на приключението

През цялото време алпинистите са притиснати от времето, защото нито един лекар не може да каже дали Иван ще оцелее навън повече от 35 часа. Във всеки един момент можеше да се развали времето или да се влоши здравословното състояние на Иван, разказват алпинистите. Те отчитат риска от подхлъзване или скъсване на основното въже. Съществува и опасност от обезводняване, измръзване, преуморяване и изгаряне. За щастие това не се случва, Иван се чувства добре, а времето е благоприятно. Не случайно през цялото време в шейната с Иван се вози и иконата на Дева Мария.


Походът към върха е заснет от „Другата България”. Операторът обаче не е професионален алпинист и на един от планинарите – Петко Дотев, се налага да се преквалифицира в такъв, когато започва същинското изкачване. Той заснема колкото се може повече кадри от най-високата част. През цялото време се чудех дали да снимам или да помагам, защото в това начинание беше нужна помощ от всекиго, разказва Дотев.

Не безсмислено начинание, а сбъдната мечта

Някой би могъл да нарече това начинание напълно безсмислено, но всъщност то се гради на съвсем простички ценности като приятелство, като всеотдайност, казва Иван щастливо. Не е най-важното, че човек в количка се изкачи толкова високо, а че това беше едно колективно предизвикателство, с което дружно се справихме, добавя той. Според приятелите му е хубаво, когато хората с подобни проблеми покажат, че са способни на неща, които обикновеният човек не си е и представял.

Международното признание

След завръщането си от Монблан Иван получава изненадващ подарък - писмо от ООН. „Спортът позволява на хората с увреждания да постигат неща, които по-рано обществото е смятало за невъзможни. За да се подобрят условията в тази област, е важно да се повиши информираността и образованието, особено сред младежите по целия свят. За тази цел са необходими модели за подражание. Такъв модел за подражание е Иван Кожухаров.” Това пише в своето писмо Вилфред Лемке, специален съветник на ООН за „Спорта за развитие и мир”. Алпинистите са първите български спортисти, които получават такова високо признание от ООН.


Иван все още не е планирал следващото си приключение. Докато разказва историята си в пресклуба на БТА, вдъхновява един от присъстващите. Георги Василев, който от години живее на Хавайските острови, му предлага заедно да покорят нещо ново – вулканите на острова. Все още не е ясно кога ще се случи това. Засега Иван ще се върне обратно към обичайния си ритъм на живот. От инцидента насам той живее и работи в Швейцария и по собствените му думи по цял ден „тича” по задачи.

Няма коментари: