Buskers play in

Buskers на английки било уличен музикант. И затова вчера в Софийския имаше фестивал, който се казва 'Buskers play in', демек не на улицата, а на топло. Беше 4 часа - между 7 и 11. Отидох към 8 с много хора, които бързо избягаха. Беше супер пълно, задушно, нямаше къде да си оставиш нещата, хората се настъпваха и блъскаха, системата с купуването на бира беше сложна и скъпа, защото включваше някакви талони. И така - тръгнаха си. Ми хубаво. Добре, че аз останах обаче. Излязоха някакви супер силни артисти - примерно Хаха Импро Театър, които вече са супер известни, но това не им пречи да са добри, вчера всъщност ги гледах за пръв път, преди само бях чувала, Дарио, който свири на кларинет и съм влюбена в музиката му след някаква случайност пред Народния, когато присъствах на негов лайв там:), Миленита, която беше мислена за гвоздея, но беше засенчена малко от Оратница, които излязоха накрая и разцепиха. Особено момчето на кахона Бъни, който направо ме уби. Накрая останаха съвсем малко хора, малко бях не на себе си и се огледах наоколо и ми се стори, че съм в роман на Дикенз. Видях жена с мъжка шапка, разстояние между зъбите и много тънки вежди, видях момиче със стъклена топка, която се плъзгаше в ръцете й, все едно никога няма да падне, видях друго момиче с червена коса, което крещеше, видях жонгльор, видях стар дядо с изпокъсано палто, видях момче на плитки, което се върти като пумпал в кръг, видях момче и момиче, които танцуваха и се биеха едновременно, видях фокусник с карти, който ми направи фокус и картата в моята ръка се оказа в неговата, а неговата в моята с моето име, написано на нея. После ми я подари. Сега си я потърсих в палтото, а я няма. Много странно.