Честита Пролет!

От "Бял лист" ви пожелаваме весело посрещане на Новата година и честита пролет!:)

С ентуасиастите току виж сме се засекли утре вечер на площад "Батенберг".

Love. Actually without Thurman

Бих искала да съобщя за сериозна грешка във вестник 24 часа! Когато там пише, че на Бъдни вечер ще има филм с Ума Търман, очаквам, че на Бъдни вечер ще има филм с Ума Търман, а не някаква лигава манджа от хора, които се обясняват в любов един на друг. Разбирате ли - когато Ума участва, знаеш, че няма да е напълно зле. Знаеш, че може да е зле, ама защото всъщност се ебава с нещата, които са зле. Ако ще гледам филм, за който не знам нищо, винаги разчитам на актьорския състав. И знам, че ако някъде участват Ума или Уинона Райдър, или Мерил Стрийп, или Пенелопе Круз, или Натали Портман е малко вероятно да сгреша. Наречете го предразсъдъци, но обикновено съм доволна от малкото филми, които гледам по телевизора. Именно защото са плод на дълго подбиране. И така, 24 часа изпържиха на Бъдни вечер. И аз прекарах целия филм да чакам Търман да се появи и да размаже нечий череп, а виждах само Хю Грант, който се правеше на премиер така, че чак мен ме хващаше срам.

2010 не е 1984 / 14.01 / 11 ч.

"Национален протест: БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!"
Това е надсловът на протеста, който ще се проведе на 14-ти януари 2010 г. пред Народното събрание. Стартира в 11 ч. А организатор е предимно интернет.
Ако ви звучи познато - да, май датата, часът и мястото се превръщат в един вид традиция. И ако миналата година не подкрепях протеста поради съображения, най-вече свързани с липсата на концепция, то тази година съм на първа линия /директно срещу органите на реда и вероятно рамо до рамо със скинарите/.
Недейте с лека ръка да цъкате "игнор" на събитието във фейсбук, защото политиците следят мрежите повече от нас, колкото и невероятно да звучи. Този път е ясно какво искаме: Да не се приемат промените в Закона за Електронните Съобщения, позволяващи достъп до разпечатки от телефонни разговори и данни от интернет трафика.
Ясно е и срещу кого е насочено: МВР, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, коалицията в сянка АТАКА-ГЕРБ.
Това не е опит за бутане на правителството. Нито някаква оценка за дейността му. Конкретно гражданско искане. И колкото повече, толкова по-добре. Само с ясни послания може да започне изграждането на някакво гражданско общество в България 20 години по-късно.
Така че аз ще бъда там, може да се засечем.
А за останалите - песен:

ЗЕС

И така в шеги и закачки, полицейски акции с имена на американски екшъни, интриги на дребно в силовите служби и махленски конфликти межу парламентарните групи промените в Закона за Електронните съобщения си минаха на първо четене. И, вече не съм сигурна дали мога да продължавам да си пиша, с когото си поискам. Само правителството не бива да забравя, че партиите минават в опозиция, а законите остават.
Протестира ми се.

Американско европеидно кино

От последната /разочароваща/ Киномания изгледах два филма удивително приличащи си като сюжет. Първият - "Whatever works" на Уди Алън, вторият - "Elegy" на Изабел Коаксет или както се произнася името й. И двата филма са хубави, в смисъл доста над средното ниво. Първият е комедия, вторият - драма, която бие почти на трагедия, но и двата засягат въпроса за връзката мъж-жена с около 30 години разлика в полза на мъжа. Но, докато в първия героите са неестествено инфантилни, всичко е забавно и има преувеличен хепи енд, то във втория всичко е в минорна тъмна светлина, героите мислят в близък план, комплексират се и тихо страдат без причина, докато не намират наистина големите проблеми и... пак самотно страдат на тъмно. И двата филма са американски. И в двете крайности. Не искам да анализирам, нито да разсъждавам на глас.


Просто ми е интересно как хората минават през едни и същи проблеми, но възприятията зависят изцяло от тях. А именно възприятията и реакциите, породени от тях, изграждат усещането за живота. И на двата филма не им достига по нещо, така че паралелното гледане определено им помага. Поне в моята глава.

А за ценителите - италианският "Не мърдай", напомнящ на "Елегия" не само заради главната актриса и в двата - Пенелопе Круз. Това е истинското произведение на изкуството. Без излишни думи, без излишни чувства, а до края - минаваш през смях, мислене и чак до задушаващи сълзи.

Коледа и други препятствия

Плувам през море от хора насред Мол Ъф София, настъпвам кашмирени жилетки, разпилени книги на Гогол и основно - кал и локви, като се опитвам да не се пребия и същевременно да не обидя лелчето, която чисти. За четвърти път влизам в евтиния магазин на 1вия етаж и размишлявам дали да не си измия ръцете, купувайки за всички по един голям дебел суичър, намален на 20 лв. Аз бих се зарадвала /...честно/. И за четвърти път се отказвам, защото другите не са аз. И всъщност това е проблемът. От мен се очаква да купя нещо хубаво, полезно и на нормални цени. А "те" не са "аз" и "аз" не знам "те" какво разбират под хубаво, полезно и на нормални цени. Лутам се и се потя от рязката смяна на температурите. Чувствам се загубена сред стотиците неподходящи подаръци. И само мисля: На тях какво би им харесало - зелено май не носят, този тип яка не я харесват, това не е ли прекалено спортно, това не е ли прекалено късо, това не е ли прекалено тънко, червено, евтино, безвкусно, шарено, лъскаво, голямо, малко, навяващо неприятни асоциации, скучно... По дяволите на тях изобщо какво им харесва? Защо са ми приятели? Защо са ми роднини, като изобщо не си приличаме? Защо трябва да се чувствам длъжна да купувам подаръци?

И така не намразваме ли малко "другите", докато се опитваме да им изберем най-подходящия подарък?

ГЕРБ–Атака.gov

Филтър

Коментирано

14:30 ГЕРБ и "Атака" правят референдум за новините на турски, 555 коментара
09:04 Руският посланик в НАТО: Източна Европа е виновна за напрежението между Москва и алианса, 192 коментара
15:05 Борисов: Поредицата престъпления не са случайни, 113 коментара
19:21 Само "Атака" остана до ГЕРБ за електронното следене, 99 коментара
19:25 Редакционен: Опасна глупост в градация, 96 коментара

Горе е днешният списък на Дневник с най-коментираните статии на сайта им. Само един един бърз поглед води до две от най-спорните теми около новите Народно събрание и правителство: референдума "за" и "против" новините на турски по БНТ и следенето на трафика в интернет и разпечатките от телефонни разговори за нуждите на МВР. Първото - дългогодишна мечта на "Атака" в лицето на Волен Сидеров, второто - на ГЕРБ в лицето на всичките бивши сътрудници на министерството, които не са малко в партията. На мен ми прилича на сделка. Освен това ми прилича на коалиционно управление. Още по-лошо - прилича ми на коалиционно правителство, изградено от Атака и ГЕРБ. На малки лъжички стигнахме до там и сега дори не се замисляме. Първо Синята коалиция не получи министерски кресла и съответно ГЕРБ се отказа от нейната парламентарна солидарност, после РЗС се разпадна, а сега вече популистките и опасни идеи почнаха да минават тихомълком и без много прозрачност.

Гошо

Варненският ъндърграунд идол Гошо от Почивка се завръща с чутовна сила. За съжаление, само в ютюб, защото от известно време популярният рапър живее, работи и твори в Испания. Гошо прави един своеобразен реверанс към феновете си по цял свят, отговаряйки с охота на онлайн въпросите им пред личната си уеб камера. Видимо за всички, въпреки разстоянието, той продължава да поддържа силна връзка с почитателите си, а разговорът създава усещане за почти телесен допир до истинското „аз” на звездата. Видеото е записано от www.kiro.bg. Инджой!

Данъчни облекчения

Законът за данъците върху доходите на физическите лица има един спорен текст 22а, прокаран най-вероятно от НДСВ през 2008 г. Чак днес попаднах върху него и се разтърсих за повече информация. Така и не ми стана ясно дали новият парламент го е запазил или не. „Правителството” обаче било помолило депутатите да бъдат благосклонни към младите семейства. И ако се доверим на Дневникот 7 декември, явно „Правителството” е било убедително, защото първоначално премахнатият текст е върнат. Според текста на 22а, ако си ипотекирал единственото си жилище, ако си млад /до 35 години/ и ако си женен, ще имаш данъчни облекчения върху ипотечния заем. Само дето законодателят не е поискал от теб да си бял, висок над метър и седемдесет, християнин и да не биеш жена си повече от 3 пъти седмично.
С две думи – ебаси дискриминацията!
Какво става, ако си самотна майка, имаш един ипотекиран апартамент, а бащата на детето ти е умрял преди да успеете да се ожените? Какво става, ако си на 30, имаш един ипотекиран апартамент, но не си намерил подходящия човек и пред алтернативата на Пешо от първия етаж с едва завършено средно, жълти зъби, солидна доза патриотизъм и ужасна майка, предпочиташ да си живееш в ипотекирания апартамент сама? Какво става, ако имаш един ипотекиран апартамент, а си хомосексуална? Какво става, ако си имаш мъж и дете, имате един ипотекиран апартамент, ама просто не искате да се жените и се обичате достатъчно и без заветната хартийка? И последно – какво става, ако си феминистка, тотален социопат, през ум не ти минава да се жениш, ама си гениален биолог и си намерила лекарство против рак и СПИН? Ти по-лоша ли си от някакви други двама души – той от Тутракан, тя от Павликени, чиято основна заслуга към бг обществото е, че са се оженили, техните са си дали всичките спестени пари, за да напълнят душите на бабите и да се похвалят пред роднините, диджей Миленката Джи със сребриста риза, вкарана под кафявия колан е поздравявал неуморно цяла нощ „младото семейство” с най-новото на Тони Стораро, а след приключване на веселбите младите са решили да се преместят да живеят в София, където се наложило да си ипотекират жилището, въпреки че техните неколкократно им предлагали да стегнат наследствената къща в Павликени и младите да останат там да движат семейния бизнес и съответно икономиката на Павликени?
А и освен това – какво става, ако си на 36, а си женен, ипотекиран и с новородени тризнаци?
Въобще откъде накъде ще дискриминират по този начин обществото? Според мен хората трябва да се третират еднакво винаги и обществото да подпомага само болните хора. Другите да се опра’ят.

Разни хора, разни чалгари

Студентка от УНСС, празнуваща светлия Студентски празник - 8 декември.


(тъй като снимката не е съвсем ясна, уточнявам, че студентката е облечена цялата в чорапогащник, има черни кожени гащи и две парчета кожен плат на гърдите)

Making of...

Жените ясно. Ама защо трябва да създаваме кифла-уона-би лайфстайл и на децата?

Природата като пречка на туризма

Интересен казус от последните дни "Туристическият бранш срещу бТВ". Документалният филм на бТВ за положението в курорта Слънчев бряг разгневи хората, които се занимават с туризъм.

БТВ напоследък доста залагат на този формат, тип "ние сме сериозна телевизия". Обсъждат се драматични човешки истории или обществени проблеми, а компетентен леко прегракнал глас зад кадър реди умнозвучащи констатации. Въпреки че тази телевизия ми е далеч от любима и "журналистическите й разследвания" /особено криминалните/ често изглеждат манипулативни, дори поръчкови, този път смятам, че са си напълно прави. Повече за сблъсъка можете да прочетете тук. Но с две думи филмът казва "Слънчев бряг се е превърнал в едно лайно", а туристическият бранш заявява "Така е, но ние не трябва да го казваме на глас, защото ще изгоним туристите". Ето и линк към самия филм . Последният път, когато ходих в т.нар. курорт някакви мутри пребиха едно германче, което посмя да си поръча бира от "техния" бар в дискотеката. Когато охраната дойде, се оказа, че са си лични приятели със "собствениците" на бара. А германчето беше изнесено във вътрешността на клуба в някаква стая. В хотела да се спи беше абсурд. Спомените ми се от "Води ме в някоя квартална кръчма" плюс хиляди комари, размазани по стените на скъпия мизерен хотел. Постоянно се блъскаш в пияни туристи, най-ниския слой в богатите държави. И т.н.
Случаят от петък, когато незаконния лифт към Седемте рилски езера се събуди с прерязани жици, е подобен. Природозащитници, които "явно си нямат работа" според някои мои приятели, са решили да вземат нещата в свои ръце, след като държавата се оказа неспособна да спре незаконното съоръжение.
Въпросът е трябва ли да си затваряме очите за очевидните нередности, само защото в краткосрочен план работят за българската икономика /или още по-точно за бизнеса на добре облечените господа/? Може ли обществото да бъде поставено пред избора природа срещу туризъм? И изобщо природата помага ли или по-скоро пречи на българския туризъм?

Равенство между половете = Математическо равенство

Докато вчера се обличах за работа, слушах с едно ухо Дойче Веле. Коментираше се, че всички основни постове в ЕС най-вероятно ще бъдат заети от мъже. Освен президента на ЕК, преизбрания Барозу, Лисабонският договор създава и още две ключови позиции - президент на ЕС и външен министър. Ключови, ключови, колко да са ключови. Това зависи само от личностите, които ще ги заемат, за да не останат просто някакви сложни органи, чиито функции са известни само на студентите, които учат право на ЕС и то само за няколко седмици - по време на сесията. Журналистът по Дойче Веле обясняваше каква вълна недоволство се е надигнала сред феминистките в ЕС, не можело всички постове да се заемат от мъже, нямало равенство между половете. 12 часа по-късно чух, че човекът, който ще отговаря за външната политика на Общността оттук нататък, е жена. Изненадващо не само за мен и журналистите, а доколкото разбрах и за самата Катрин Аштън, досегашен еврокомисар по търговията. Разбира се, информацията от нея си я набавих чрез Гугъл. Досега не бях чувала името й. Като се поразрових още малко, ми стана ясно, че вчера не само по Дойче Веле са се възмущавали срещу възможността само мъже да управляват ЕС. Натискът очевидно е бил огромен и така се е стигнало до консенсуса. Само че на мен ми е интересно трябва ли бъдещето на ЕС да се свежда до чиста математика? До разпределение на ръководните места по някакви критерии, гарантиращи липса на дискриминация - възраст, пол, политическа принадлежност, етническа принадлежност, националност... За този пост ни трябва: "Германка, на около 45, християндемократка, най-добре хомосексуална" примерно. Това не е ли лицемерно? И не спъва ли работата на институциите? Ако един мъж е по-добър от една жена лошо ли е той да бъде предпочетен? Или аз разсъждавам предателски спрямо собствения си пол?

Пас

За пръв път, откакто навърших 18, не гласувам на избори. Въпреки че избираме кмет на града, в който живея вече 23 години, въпреки че това е важен орган, от който зависи много, въпреки че ще има избран със сигурност със или без мен, въпреки че избирателното право на жените е отскоро и за него са се борили и умирали, въпреки че презирам всички, които не намират време да гласуват, аз днес не гласувам. Цялата ми желязна логика досега беше, че независимо за кого, трябва да се гласува. Днес си изневерявам сама. И няма да го направя, защото повече от всякога просто няма за кого. Изкуствената битка по повърхността ГЕРБ–БСП отдавна ми звучи като изкуствената пропаганда в някои роман на Оруел. Подставените лица в кандидатите и на двете страни ме отвращават. Не искам да гласувам за БСП, гласувайки за Кадиев /въпреки че уважавам образованието и идеите му/, нито за Бойко Борисов, гласувайки за Фандъкова /която за мен не е подходяща за кмет на София/. Не искам да гласувам за подкрепения от Зелените Теодор Дечев, защото ми е смешен. Не искам да гласувам за разни малки нелепи партии от изкривен нихилизъм, нито за кандидати, издигнати от хора с психични проблеми. Днес ще гласувам за ниската избирателна активност. Не че очаквам да трогна някого. След 2 години ще го мислилм пак.

KADIEV.BG

Това е билборд на кандидата на Коалиция за България за кмет на София. Не сте много наясно с изборите? Вие сте над 60? Трудно можете да си представите какво е интернет? Изобщо не знаете как се отваря интернет страница? Почти не можете да четете на латиница? Е, не се притеснявайте сега, де. Да не сте единиственият, я! Обикновено гласувате за БСП, нали? В това няма нищо лошо, разбира се. Интересно обаче как от този предизборен плакат ще научите името на вашия човек... Защото него просто не го пише. Хмм.

Добро утро, посткомунистически свят!

Не си спомням 10 ноември 1989. Била съм едва на 3. И все пак винаги изтръпвам, когато чета за падането на Берлинската стена. Това сигурно е било най-силната емоция на цяло едно поколение, най-истинскaтa, най-идеалистичнaта, изпълнена с огромни очаквания. Хиляди хора се събират, за да разрушат символа на разделението. След свободата и еуфорията обаче идва отрезвяването, което сивее на фона на розовите планове. Това съвсем ясно си проличава, ако изместим камерата малко по- на изток и стигнем до нашата България. Демокрацията е сладка за известно време. Но постепенно на нея се гледа с все повече недоверие, с почти лошо око, докато не се превръща в мръсна дума. Тук и без това имаме опит с потъпкване на ценностите и разочарование след сбъдване на мечтите /поне ако съдя от творчеството на Вазов след Освобождението/. Така че Прехода се възприема едва ли не като най-черна точка в българската история, сякаш сме забравили, че той е продукт на 50 години тоталитаризъм. Харесва ми какво бяха написали L'europeo в броя си, посветен на 1989, цитат от Милош Форман.

„Сега в посткомунистическия свят хората са малко объркани. Наистина трябва да решите къде искате да живеете: в джунглата или в зоопарка. Защото, ако ви тегли към красотата, ако обичате свободата, джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност, трябва да споделяте живота си със змии, акули, пиявици. Ако предпочитате сигурността, вие се нуждаете от зоопарка. Там сте защитени. Всеки ден имате малко храна. Но живеете зад преграда и мечтаете за прекрасната джунгла... Ще се изненадате да разберете колко много хора предпочитат да живеят в зоопарка.”

Перфектно се връзва с моите досадни мрънкащи съвременници, които си искат зоопарка обратно. И си спомнят сирене "Крема", което наистина тогава беше по-вкусно, но пък забравят опашките за тоалетна хартия.

Днес в София не съм чула да има митинг, манифестация. Първо реших, че така и трябва - все пак този род събития са по-скоро типични за тоталитарното общество, отколкото за свободното. Свободното манифестира свободата си всеки ден, ходейки по улиците, пътувайки, четейки, говорейки. Но означава ли свободата забрава? Затваряне на очи? Тотален капитализъм до степен пълна липса на време за идеализъм? Не трябва ли годишнините от 10 ноември 1989 г. да се почитат със същото уважение, което отдаваме на 3 март? Хубаво е, когато един човек забравя лошите моменти от живота си, но когато един народ го прави, това е глупаво и опасно. Защото лесно може да допусне същите грешки..

106-те дни - мнения

"07.11.2009 09:17
plamen_penev Пловдив, България Ха-ха-ха! ГолЕм смЕх! Не били предупредили бандюгите, че ще им пратят онези маскираните с пушкалата...
А Борисов е мъжко момче! Малко е неадекватен, няма спор, но в момента България има нужда точно от такъв "неадекватен" човек ... не от напудрените защитници на "човешките права" ... на престъпниците."

Копи-пейстнах коментар във вести.бг под статия за задържани в Русия българи. Ясно изобразява всичко, което не ми харесва в защитниците на ББ.

От няколко дни се засилих да чета по-политически новини след дълга пауза. Конкретният повод бяха изминалите 100 дни от началото на управлението на кабинета Борисов и най-вече темата на Капитал от миналата седмица. Тя предизвика буря от коментари в capital.bg. Като цяло коментаторите заемаха две позиции. "Бойко е добро момче, иска да направи нещо, евалата, може да не знае езици, да не се държи като политик, да прави нелепи изцепки, но пък вие (лояласали, нафталинови творения на прехода, псевдо интелектуалчета, изостанали напълно от модните тенденции в политиката, жалки комунистчета или костовистчета, все тая) тези слабости сте длъжни да му ги простите и да го уважавате, защото е дошъл да ви спасява лично в най-лошото време. Другите пък сложно обясняваха, доказваха и опровергаваха, мъмреха и назидаваха, като основната им теза беше: "ББ ни излага, манипулира медиите, Капитал манипулира нас, ние не сме тъпи, няма да ни хванат за канарчета" и т.н. мненията са достъпни за всички, които искат да проследят тази чутовна форумска битка. Вторите се изразяват сложно и с чувство за превъзходство. Първите пък са по-безцеремонни, по-категорични. Все едно се е родило ново гласуващо поколение в България. Такова, което досега не се е интересувало от политика, състоящо се от млади хора, склонно към изграждане на култ към ББ и отричащо всичко в политиката до юли 2009 г.

Няма какво да се лъжем. Моето мнение не се различава много от това на втората група. Скоро няма да успея да преглътна образа на ББ, въпреки че донякъде се научих да го уважавам. Но особено бях разочарована от статията на Капитал не защото видиш ли си позволяват да имат мнение, различно от моето, а защото се опитват да го наложат по много елементарен начин. С нехайно махване на ръка те /според запознати - самата Галя Прокопиева/ принасят в жертва критиката към най-големите недостатъци в характера и начина на поведение на Борисов, за да изтъкнат плюсовете му. Което пък създава у читателя някакво глождещо съмнение, че нещо не е наред в новата политика на вестника. Статиите там все повече ми приличат на мненията на разни Пламен-Пенев-ци - ББ може да е неадекватен, ама е мъжко момче (удивително).

За съжаление форумът на Капитал под статията за управлението на ББ изцяло копира политическата реалност в България. Хората отново са разделени на две в политическите си виждания, както и през по-голямата част от т.нар. преход. Само че сега вижданията им се сблъскват върху една съвсем тънка и посредствена плоскост: ЗА и ПРОТИВ Бойко Борисов. Алтернатива няма.

ПС: Препоръчвам много коментара на Веселин Стойнев, написан за в. Култура и публикуван в Медиапул. Нямам представа кой е този човек, но му завиждам, че той е написал този забавен анализ.

Шварценегер акростих

Най-вероятно това е било големият скандал на миналата седмица, но аз чак сега попадам на него. Когато ми казаха, че Арнолд Шварценегер е напсувал политическите си опоненти, някакси изобщо не се учудих. Впечатлих се обаче, когато се оказа, че го е направил по-толкова... деликатен начин. Когато намерих какво не е наред в това писмо, се почувствах все едно съм решила много сложна кръстословица.

Welcome to НСС

Преди 2 дни бях на практика в следствието в София. Имаше някаква безумна лекция на зам. директора, която беше нещо като "10 лесни стъпки към пълна политическа некоректност". Примерно "едно време гледахме да не назначаваме жени, защото като се окаже на нощно дежурство, току виж сме пропуснали някое убийство - хъ-хъ-хъ".

Заведоха ни и в ареста. На един от етажите се правел ремонт и там нямаше задържани, така че спокойно можехме.. да потънем в атмосферата. Полицаят, който ни пазеше, заяви, че това, което виждаме било лукс в сравнение със ситуацията по другите етажи. Само да отбележа - банята и мивката са в същата стая, в която са и трите легла. Одеала рядко има. Ако има пък, не мисля, че някой би искал да ги пипне. Прозорци има, но стъклата са замазани и не се вижда абсолютно нищо. Има някаква стая, която явно се ползва за готвене, а върху огромната тава, която беше зарязана там, личаха следи от последните 20 манджи, готвени в нея. Няма да продължавам. Ще пропусна и онази гняс между решетката и прозореца.






Та въпросът ми е как като престоиш дори една нощ там /получиш и бонус - недоброжелатени съкилийници и пазители на реда/ няма да ти се прииска още на другия ден да извършиш ново престъпление. Ей така - просто, за да прее*** системата. Да не говорим за варианта да носиш нещо нередно в чантата си, което примерно някой приятел ти е дал заедно с носните кърпички и телефона си. И да се озовеш там. В БГ презумпцията за невинност рядко се зачита, но дори и виновността да е напълно доказана, никой не заслужава подобно отношение.

След две седмици сме в затворите. Чудя се какво ли е положението там.

Софийските подлези

Вчера ми обясняваха защо в малките подлезчета из София вече няма охрана от "Егида", но аз така и не разбрах. Били се разбрали със Столична община да охраняват, ама срещу това да получат правата върху всички рекламни билборди около подлезите, после дошъл Бойко Борисов и нещо не се доразбрали и т.н. подробности. Това, което ми е ясно е, че от около 2 години подлезите пак са заприличали на това, което си спомням от детството си през смутните мутренски времена в началото на 90-те. Не знам какъв е проблемът на "Егида" и "Столична община", но по-добре да го разрешат по някакъв начин, защото дори и някой възрастен чичко да си седи кротко в кабинката, пак създава някакво усещане за спокойствие. А когато и него го няма, няма и осветление, нито покритие, а подлезът продължава да е пълен с всякакви тунелчета и вратички, в които всеки може да се прикрие успешно, преминаването е доста неприятно. И все пак - когато най-близкият цивилизован подлез е на 10 минути, обикновено все пак избирам 30 секунди дискомфорт.

Тънка червена линия

Ако слезете от метрото на "Опълченска", стигнете МОЛът, вървите нагоре посока Руски паметник, докато завиете в първата уличка вдясно и продължите да ходите напред, трудно бихте предположили, че накрая ще намерите нещо по-различно от кварталните кръчми на "Зоната". От вчера обаче не е така - Новата нова Тънка червена линия се намира някъде там направо по уличката. И определено ние не бяхме единствените хора, които знаеха за новия й адрес. Вчера не просто имаше опашка на бара, имаше опашка и пред тоалетната, имаше опашка дори на влизане. Така че горе долу единственото, което правех, беше да чакам за нещо. Но пък нищо друго не предразполагаше към изнервяне. Музиката перфектно се връзваше с обстановката - от Pulp, през Ману Чао и Proclaimers та чак до Pink Floyd. Интериорът си е почти същият, помещението обаче е три пъти по-голямо от старото на площад "Македония" и съответно малко по-неуютно. Има огромен бар, десетина високи маси и няколко обикновени маси, които на пръв поглед въобще не ми се връзват с концепцията. Има само една джага, но пък две билярдни маси, има два пъти повече тоалетни /демек 2/, три пъти повече телевизори /3/ и въобще всичко е по-голямо. Само тънката червена линия липсва, но получихме специално уверение от ръководството, че и тя скоро ще се появи.

This is it Movie

Предполагам, че рекламната кампания на Сони не е подминала и вас, така че няма как да не сте чули, че миналата седмица излезе "This is it" - документалният филм, който показва последните дни на Майкъл Джексън по време на репетициите за 50-те му концерта, които трябваше да се състоят това лято и есен в Лондон. Краят на историята е ясен на всички, които през последните 4 месеца са живяли сред хора /достатъчно е да напишеш само "mi" в гугъл и първото предложение, което излиза, са 266-те милиона резултата, препращащи към Джексън/.

Отидох да гледам прожекцията с много хора, повечето от които не знаеха нищо повече за краля на попа освен белите чорапи, бялото лице и "Billie Jean". И това, от което те останаха най-впечатлени, не бяха нито визуалните ефекти, нито танците, нито музиката въобще, а фактът, че Майкъл Джексън дъвче дъвка, докато говори, лигави се и въобще се държи съвсем обикновено с всички хора около себе си. Филмът го показва нормален, а не като някакъв особен вид извънземно, за каквото го мислят повечето хора.

Най-странното в него е разликата между сценичното му поведение и реалното. Докато при първото излъчва някакъв особен вид енергия, самоувереност примерно, то през останалото време стои с леко прегърбена стойка и очевидно не може да намери място за ръцете си, докато говори с непознати хора, като някакъв срамежлив първокласник.

This is it не е нито сълзлив, нито холивудски. През цялото време през ум не ти минава, че на екрана е сниман човек, който 5 дни след снимките на филма ще умре. Всичко е адски енергично и поне аз едва се сдържах да не скоча да пея и танцувам. Освен репетициите се показват кратки диалози, разни хора, които хвалят Майкъл и други, които обясняват колко се гордеят, че работят с него. Показват се и снимките на три 3-Д клипа, които са били планирани за турнето - нови версии на Thriller /с мъртъвците, които излизат от земята/, Earth Song и Smooth Criminal. Има и едно уникално изпълнение на I Just Can't Stop Loving You, което е най-ценната част от филма в чисто музикантско отношение.

За разлика от последните му два концерта - през 2001 в Ню Йорк, тук Майкъл изглежда определено доста по-добре, като изключим, че е адски слаб. Музиката му звучи спокойно, с много джаз елементи, очевидно не си е поставял за цел да танцува и пее като едно време, а го прави, защото му доставя удоволствие. Което прави филмът много приятен и неминуемо повдига много въпроси за смъртта му.

Препоръчвам го на всички, дори на хейтърите. Това са разумно вложени 7 лв.

Т'ва новото поколение начи

Действието се развива преди около две седмици. Гара "Север" в Пловдив. Това е леля Николинка, доколкото разбрах от случайно минаващия покрай нея съсед. Заедно трябваше да пътуват до селото си, някъде около Карлово. Той предложи да седнат да си лафят, но леля Николинка отказа. Беше заета да раздава възпитание... с изпитателен поглед. Опита се да въведе и чичо Наско (вляво-седнал) в аферата, но той отказа - боляли го краката от мускулна треска. През уикенда обикалял Родопите за манатарки и сърнели и имал мускулна треска. Леля Николинка обаче не пожела да чуе историята му, а продължи да се взира нервно пред себе си. Обектът - група тийнейджъри от съседно до Пловдив село, които за уикенда пък били на екскурзия в Пловдив (в средата). Те даваха мило и драго леля Николинка да продължава да ги гледа вторачено. И се раздаваха като за последно. Подритваха се, говореха си на копеле, спореха миналата нощ кой най-много водка е изпил, слушаха хип-хоп от телефона си, някои, особено бунтарски настроени - пушеха и плюеха в краката си. Леля Николинка нищо не каза през цялото време. Наблюдавах четиридесет минути, докато ми дойде автобусът. Като се качих тя още беше там, права, въпреки че беше обяснила на чичо Наско колко много кръстът я стягаше в еди-коя си област. Отвреме навреме само поприцъкваше с език. И си я заснех. Да си имам пример за непримиримото желание на различните поколения да се дразнят помежду си. Което очевидно им доставя някакво особено удоволствие. На едните да се правят на свети води ненапити, а на другите - на по-тъпи, отколкото са.
Лошото е, че съм се хващала и от двете страни. Остарявам ли:)

Салата "Айсберг"

Вероятно това не е най-хубавата снимка, която можех да направя на новата ми любима салата "Айсберг". Но моля да бъда извинена, защото нямах време за фотосесии. Освен това салата "Айсберг" е свикнала на подобни унижения. Хората я мислят за зеле и пренебрежително я подминават в супермаркета. Защото не просто прилича на зеле, ами и струва три пъти по-скъпо от него.

Всъщност салата "Айсберг" е вид зелена салата /което пък за пореден път повдига у мен въпроса каква е разликата между салата и маруля и защо хората не са измислили друга дума при положение, че салатата си е салата, а не вид зеленчук/. И освен това е много вкусна.

За разлика от обикновената зелена салата/маруля не е пълна с буболечки, мини охлювчета и обикновени гасеници, а е чиста, което е за предпочитане, въпреки че е и показателно за изкуствеността й щом дори гъсениците не я желаят. Ама в крайна сметка харесвам големите градове, част съм от "пластмасовата цивилизация" и, наречете ме повърхностна, но предпочитам храната си изкуствена, отколкото пълна с безгръбначни.

Отклоних се от темата обаче. Салата "Айсберг" струва около 2 лв., а от нея може да се приготви количество като от примерно две марули, които през този сезон са около левче. Може да бъде намерена в големите супермаркети. В моя случай - Била под СУ. Върви с авокадо, краставици, зехтин, сол, лимон, черен пипер, червено вино и зимно настроение.

Фандъкова върсъс Уинтър

Стилна, проверена и удобна за поддържане... прическата на Анна Уинтър вече и у нас:)

Тикви

Pumpkins on sale
Originally uploaded by aremac

След повече от месец почти плътно отсъствие от София, свързано с учене за извънредна сесия и последвано от старта на позакъснялото ми лято, най-сетне съм тук за дълго.
През цялото време бях постоянно обливана от вдъхновение за писане, но наоколо нямах бели листа и резултатът е напълно празен "септември 2009". Промяната е, че имам нова работа, която вече не е свързана с новини и нон стоп висене пред компютър, така че блогът може би ще позападне или просто ще се промени. Трябва да отбележа, че до вчера например не знаех кои са кандидатите за кмет на София, че Соломон Паси няма да става шеф на НАТО и че Обама сериозно е взел Нобелова награда за мир, а не е просто опит за сензация от 1-ва страница на 24 часа.
Затова пък днес открих, че на мойта улица вече има мекичарница, а голямата купчина дини на кварталния пазар е заменена от тикви. Което като се замисля е един от хубавите признаци на есента. Има нещо симпатично в тиквите!

2 песни 1 китара

Хм.. не.. наистина китарите звучат еднакво.

Няколко софийски детайла

Всъщност три. Три клишета.

Първо - няма лоша реклама. /Има разсеяни дюнер-босове/.





Второ - хората започват да оценяват наистина хубавите неща, когато ги загубят. /До преди това ги зарязват по тротоарите и не си представят колко ще им липсват през есента, като лятната еуфория отмине/.


Трето - времето е пари. /Особено неприятно е, когато ти се налага да чакаш нещо, което дори не фигурира в плановете на Столичен автотранспорт/.

Виктория Бекъм он дъ мейкинг

Стартира нова продукция на бТВ...

Напълно нов, несъздаван до момента формат...

Документалното риалити от 13 едночасови серии...

Епизодите ще въведат зрителите в личните пространства както на някои от най-популярните, така и на по-малко известните на медиите...


футболни половинки у нас!!?

Шоуто ще разказва за емоциите, амбициите и предизвикателствата, които съпътстват живота им?

Каква е дозата светски блясък и каква - дозата очакване и самота???

Хаха прочетох го до края, за да намеря уловката. Такава няма. Те са сериозни!

:)

Тудум Тудум

Ако трябва да сме съвсем точни, тазгодишният Спирит ъф Бъъгъз не започна на 14-ти по план, а 24 часа по-рано - в нощния влак София-Бургас.

Още час преди тръгване на Централна гара са се струпали стотици муадежи, придърпващи последни цигарки и борещи се за вниманието на лелката в единствената лафка, предлагаща алкохол. Всяка компания крепи презаредени с батерии колонки, самари и дъски за поредната нова водна мода. Държат се неприлично и изпадат в умиление всеки път, когато случайно срещнат в тълпата познато лице.

Тамън да съжаля, че не съм си взела билет за някой спокоен сутрешен автобус и се сещам, че и аз още не съм толкова остаряла. И за пръв път излизам от ролята си на отчаян борец за сън в БДЖ...

Както на фестивала, и във влака имаше "сцени" с различна музика - дръм ен бейс, рок, реге. Единствено чалгата беше подложена на засилена дискриминация, когато някъде след Карнобат се качи група летовници и се пробва да увеличи звука на музиката си.

Малко след 1 ч. кондукторите се отказаха да упражняват контрол върху билетите, алкохола, цигарите и въобще всичко, което може да бъде контролирано и повече не ги видяхме.

Въпреки неприятния си навик, пушачите се отличаваха и с изострена съвест. Когато вратите в междувагонното пространство се отваряха на някоя гара, младите нарушители на реда, ги задържаха с крака, сакове и случайни прътове, така че те оставаха отворени и правеха течение. А разни мацки, придали си максимално бунтарски вид, изкачаха на стълбите в движение и отдаваха телата си на нощния вятър.

Когато минахме гара "Стамболийски" изведнъж забелязах, че хората се струпват около вратите. В този момент си дадох сметка и че бирата ми върви на към свършване. Трябваше ми още миг да свържа двете в едно и... вече и аз се бутах за максимално близко до изхода място. Само секунди ни деляха от гарата в Пловдид и 10-минутната почивка. Тук искам да си представите в близък план напрегнатите присвити очи на хората около мен. И на забавен каданс отварянето на вратите... И...

Нямам време да се ориентирам. Просто следвам тълпата. Виждам русото момиче, с което сме се крили да пушим в тоалетната преди малко. Хваща шорткът през самата гара. Ярката светлина заслепява очите ми. Тичам неизменно по петите й. Не я изпускам. А тя се шмугва между хората и разбутва сакове и дебели лели по пътя си. Излизаме от залата. Остава съвсем малко. Почти я настигам. Изпреварвам я. И.. ДА! "Едно шуменско, ако обичате."

10 минути по-късно продължавам блажено да пътувам в "тудум тудум"-такт и да зяпам през прозореца. А ТЯ, почива блажено в скута ми:)

И горе долу в този стил до към 4. После успях да заспя. Въпреки че един регефен със зеници като след очен преглед считаше за свой дълг да крещи в ушите на всеки посмял да заспи във вагона му.

Събуждането е дълго и мъчително. Слънцето тамън е изгряло. А някой лъже, че още не сме пристигнали. Хората успяват да напуснат влака след дълги увещания на кондукторите. И тук ни чака първата неприятна изненада: "БАБИТЕ!".... "НЯМА ГИ!"

Сещате се. Винаги те чакат на гарата, дърпат те и ти предлагат стаи за малко пари. Това не са обикновените баби, които си свикнал да виждаш из България. Гостоприемни и мили жени, предлагащи ти мекици за закуска и туршия за вкъщи. Те са един съвършен продукт на капитализма, който съществува у нас много преди 90-та. Знаят си интересите, преследват ги до последно и винаги ще те чардж-нат за счупения капак на тоалетната чиния дори и да нямаш нищо общо с него.

Този път обаче е различно в Бургас. Бабите са се надули. Не си вдигат телефоните, оставени за връзка в "Ало Бургас". А дори, когато го направят, се отнасят изключително подозрително към теб. Всички са в Бургас от днес. От днес София е Бургас. А София от друга страна е... знаете... голяма.

Сядаме унило в кръчмата на гарата. И докато сърбам кафето си, изумено осъзнавам, че около мен се поръчват "Тройка кебапчета и бира". Все още на никого не му пука къде ще спи тази нощ.

Ревю по соц

"Колкото и знаменити да са актьорите обаче, колкото и вещ професионалист да е режисьорът, толерантен - продуцентът, изобретателен - майсторът на трикове и спецефекти задачата да се заснемат "пътеки със сърца", да се пресъздадат "трансцедентно" битието във всички корелати на неговите форми и явления; концентричните кръгове на Времето, в които човешкият живот се вписва като арабеска от трептения и ритми; онази, също тъй невидима, реалност, за чието овеществяване още не е изнамерен прибор, където волята на хората програмира сънищата им и е възможно "спирането на света", т.е. каптирането на сетивните възприятия във все по-дълбокото русло на обогатената от тях психика; безтегловността на егото, затворено в орбитата на едно банализирано ежедневие, неосмислено от творческа удовлетвореност, надали е по силите на "шестото изкуство" и несъмнено книгите на Кастанеда фигурират сред твърде малкото на брой бестселъри в САЩ, пощадени от пренасяне на екран, филмов и телевизионен." - е едно единствено изречение, поднесено заедно с още много такива на общо 20 страници. Цел: да изясни смисъла и качествата на "Пътуване към Икстлан" (?)

А най-ужасното е, че е излязло изпод перото на преводачката на "Пипи". Четох го 10 пъти един след друг в търсене на основния глагол и чак след като го написах тук, го открих! Оказа се "е".

За последно бях толкова впечатлена от предговор, когато след като прочетох "1984", уплашена и разкъсвана от съмнения дали да не я изхвърля някъде надалеч, установих, че предговорът е писан от Волен Сидеров...

Море от любоф

Ако сте се борили за любовта на човека до Вас или животът Ви е изправил пред тежки изпитания, участвайте в конкурса на бТВ и "Море от любов", изпратете историята едикъдеси... и спечелете... тадададам - гостуване в "Море от любов"...

Тази реклама по Джаз ФМ ме преследва от няколко дни. Явно се е изчерпала схемата със събиране на капачки и изрязване на вестници. Вече искат от нас историята ни! А най-странното е, че някои си я дават като едното нищо.

Из бТВ.бг:

"Аз станах студент в СУ, а той стана международен шофьор, но въпреки всичко си имахме огромно доверие и намирахме време и начин да се видим и да се гушнем..."
"Д. работи в склад за здравословни храни в гр. Пловдив, а аз работя в съседен офис. Понякога искам сърцето ми да е писмо или дори само ред, за да прочете как се чувствам..."
"на този рожден ден брат му ми удари жесток шамар, защото аз съм била *** и така нататък. Сбиха се и най-голямото очарование беше, че той остана до мен и се чудеше как да ме успокои. Осъзнах, че не съм му безразлична..."
"Единственият човек, който ни прави проблеми и до ден днешен, е бившата жена на приятеля ми. Тя не можа да понесе раздялата, въпреки че тя е виновна за нея..."

Чудя се колко точно трябва да ти е доскучало от живота, че да тръгнеш да пишеш подобни писма по медиите?

(Не)зависимите медии

В правителствен вестник ли се превръща "Капитал"? И ако не - защо си позволява да пуска манипулативни и непоследователни материали? Съвсем лесно можем да сравним още две статии в същия брой: "С микрофон и пагон" за журналистите-бивши сътрудници на Десе и коментара към нея. Статията за Божидар Димитров, най-скандалната и спорна личност в новия кабинет, с неясни функции, с абсурден ресор от гледна точка миналото му /да се грижи за хората, в мнозинството си избягали от България заради репресивния апарат, от който той самият е бил част/ оспорва обвиненията към него и го описва като човек мил, сърцат и т.н., включително авторът си позволява да цитира разработка за него, че не се интересувал от жени. Какво общо има това с факта, че той е сътрудничил на ДС не става ясно. Не би ми пукало изобщо, ако статията беше написана от Валерия Велева за Труд, но Капитал за мен е институция. Изградил е мнението ми по много въпроси, спокойно мога да кажа, че се доверявам почти на сляпо на всичко, което пише там и от което аз не разбирам. Това се дължи на простия факт, че нещата, от които горе долу разбирам, винаги са били представяни ясно, точно, нескучно и с чувство за хумор. И затова вчера не можах да повярвам, че изданието му е отредило две страници. Дори е поместена снимка, на която той стои зад пълен с фасове пепелник. Това поне можеше да се избегне. И това на фона на цялостното отношение на вестника към Десе и дори към самия Димитров.
Карикатурата е на Капитал и върви с текст под снимка: Сътрудникът на ДС Божидар Димитров ще е министър без портфейл и ще отговаря за българите в чужбина. Буквално.

Сътрудниците на Десе може би не са били до един някакви злодеи. Може би дори самият Димитров не е съзнателно лош човек. Но ако признаем, че хора като него имат моралното право да заемат високи постове след идването на демокрацията, то не виждам проблем насилствено потурчен българин по време на Османското владичество да беше станал патриарх след Освобождението. Тук не говорим за добри и лоши хора, не говорим за разкаяние и зависимост. Говорим за принципи. И Капитал тази седмица изневери на принципите си.

Надявам се да се поправят, защото едва 24 часа след публикуването на статията, тя има над 100 коментара и в голямата си част далеч не са позитивни.

Аларми

Алармите са сооу 90-те, бате! Алармите са досадни и безсмислени. Ясно? Тогава защо по дяволите продължаваш да ги ползваш и ме побъркваш всяка нощ? Знаеш ли, че снощи в 4 часа, когато една светкавица тресна блока ми, тъпата ти аларма се включи? Знаеш ли, че не спря в продължение на 53 минути? Да. Гледах си часовника. И знаеш ли защо? Защото, да, не спях през цялото време. След дълъг гаден ден и преди още един такъв дълъг гаден ден. Това е първата година, в която съм в София през август и работя. А ти въобще не ми помагаш с ужасната си фалшива аларма. И знаеш ли какво - самият факт, че тя не спря 53 минути говори, че ти е напълно ненужна. Защо в 4 часа не излезе да видиш какво става? Можеше някой в този момент да ти сваля кичозните джанти, да ти вади чалгарския плейър, да отиде да го продаде в някоя заложна къща на Мария Луиза и после да се върне и за вътрешната гарнитура с леопардови шарки. Аха, не ме гледай тъпо. Вчера си представях хиляди варианти за изкормяне на сърцето ти през устата. Обаче така и не събрах силите да дойда да те търся. Още веднъж и имай предвид, че този път нищо няма да ме спре. Може да ти е смешно обаче няма нищо по-лошо от мен събудена не на време. Трябва да бъдеш забранен със закон - ти, тъпата аларма и онези две кучета в съседната къща, за които пък съвсем не ми се говори. Чувствай се предупреден!

Чалги

Абе тази история с чалгата почна да излиза извън контрол. Известно ли Ви е, че новата песен на няква си Емануела се казва "Духай". Възмутена съм.

Саша Барон Коен - будната съвест на нашето време

Редовият зрител на новия филм на Саша Барон Коен най-вероятно счита този културен феномен за принизяващо материалистичен, но мога да го уверява, че това е невероятно произведение на биохимията, биофизиката, неврофизиологията и невропсихологията. Бруно е завършен продукт от общественополитическата действителност на своята епоха, ярка сатира на съвременните нрави, образец за проява на истински актуално и народностно изкуство. Онова, което всъщност го превръща в съвест на епохата, е всеобхващата суета на модерния социум. В поредния си филм Коен се възправя срещу дехуманизиращата същност на едно общество, което превръща човека в машина за пари.

(Ахамм - преписано е от няколко кандидатстудентски теми за "Разни хора, разни идеали" на Алеко Константинов.)

Освен че е съвест на епохата, Бруно е готин. Бруно се ебава с всички табута в модерното общество. Довършва всички изречения, които нито един американец не би казал. И стъпква с лачените си обувки цялата политическа коректност на модерното общество. Ал Кайда, афроамериканци, гейове, Анджелина Джоли, Дарфур, СПИН, Боно, Булимия, Хитлер, абе няма спирачки. И да, адски невъзпитано е, неморално, неприемливо, цинично, прекалено. Ама е забавно. И не мога да кажа, че не се забавлявах, докато го гледах.

Бруно към член на терористична групировка: "Al Qaeda are sooo 2001."
Бруно на въпрос как е осиновил африканче: "Swapped him for an iPod"
Бруно към група военни, недоумяващи какъв е този смешен колан "Dolce and Gabanna, helloоо?"
Бруно към американски ловец: "This is such a "Samantha"-thing to say", препращайки към Секса и Града.
"Look at the evil people in the world, Saddam Hussein, Hitler, Stalin what do they all have in common? Moustaches!"

И един, който не съм го чула от филма, ама го прочетох днес някъде. "Do you think if house music was around in the 30's World War II would have even happened? The rise of club music, the fall of apartheid - coincidence or not?

Филмът трябва да се гледа няколко пъти, най-вече защото акцентът му е ужасен - комбинация примерно от холандското "зи", немското "в" и арабското "р".

А иначе, докато си седях в киносалона група от около 5 човека на моята възраст демонстративно се изнесе след 30-тата минута. Само отбелязвам.

Абе забравих си любимия цитат: "Ich was going to become famous by solving a world problem, but which one. Clooney's got Darfur, Sting's got the Amazon and Bono's got AIDS."

Pulp - This Is Hardcore

Делян Пеевски vs. Корупцията

Ако някога ви хрумне да напишете в гугъл "Делян Пеевски" и "корупция", ще ви излязат около 2600 резултата. От днес те са нараснали още. От днес този приятен младеж вече е не просто човек, който се свързва с думичката "корупция". От днес той е член на парламентарната група за борба с нея. Припомням, че Пеевски беше уволнен от поста зам. министър на вече закритото министерство на бедствията и авариите след грандиозния скандал между Р.Овч. и Ангел Александров в "Булгартабак". След като Станишев го разкара поради дефицит на морал, той бързо-бързо го върна на същата длъжност. Въпреки че не стана ясно как за краткия период Пеевски е успял да си набави липсващото качество. Майка му - Ирена Кръстева пък през това време купуваше медия след медия - Телеграф, Монитор, Политика, Тв7, Експрес преминаха в нейно владение. Дори направи с Правителството и онази мътна сделка за сградата на НАП. Тя май ще бъде отменена. Но едно е факт. Пеевски е последният човек в тая държава, който има правото да участва в нещо, което се бори с корупцията, камо ли пък комисия в Парламента. Баси. Уточнение - кандидатурата му беше отхвърлена.

Проф. Агент за българите в чужбина

Чудесен текст на Атанас Чобанов за бъдещия министър без портфейл Божидар Димитров. Толкова хубав, че няма нужда от коментар. Според мен е важно да се прочете, защото за разлика от мен, авторът е намерил най-добрия подигравателно-интелигентен тон, за да разкритикува известния в средите на ДС агент Кардам, Тервел или Телериг. За разлика от него, аз току що щях да стигна почти до бой с един колега по темата "Проф. Димитров". Проблемът е мнението ми, че изказвания от типа "Македония е наша" и "България на три морета" звучат по един начин в кръчмата и по съвсем друг, когато биха идвали от най-висш орган на власт. В крайна сметка се стигна до убийствения аргумент, че съм прекалено малка и глупава, за да изразявам мнение...

И още една добра статия от български журналист за Дойче Веле.

Снахи

Ако има причина снахата на Киров да не бъде в Парламента, то тя си проличава изцяло в това интервю, направено от 24 часа с обратната цел. Едно загатване за някаква политическа идея не открих в него. Журналистът можеше да попита нещо за бъдещето на България, за работата й в НС, за всякви там бъдещи творчески планове.. Но не.. само оправдания. Това, че си помагал в някакъв щаб все още не значи, че ти се полага място във висшите държавни органи.

Още едно доказателство, че с този Парламент много проблеми ще имаме. И то съвсем скоро.

Парфюм

Като изплашени до смърт очи, листенцата се задържаха за миг на повърхността и побледняваха на секундата, щом бъркалката ги потопеше и топлата мазнина ги обгърнеше... И... не мъртвите листенца ухаеха, ухаеше самата мазнина, която бе обсебила аромата на цвета.

Хаха, Парфюмът може да не е най-силната книга, която съм чела, но вече всяка сутрин, докато се мажа с разни всякакви миришещи неща, се чувствам гузна за мъртвите листенца. Понякога само едно добре написано изречение може да промени гледната ти точка върху част от живота, колкото и малка да е тя.

Mоре - не. Засега поне.

Soap Baloon
Originally uploaded by .Ywy. Iui

Докато ходех през парка, затънала в изпити и работа без никакви изгледи за почивка в бъдещите няколко месеца, да не кажа две години, видях цяла банда деца, които духаха през онези шишенца. Сещате се - една пръчка с кръгъл отвор отгоре, от който излизат балони. Майките им се караха наоколо да си облекат онова грозно яке и да не се катерят толкова нависоко по дървото. А те бяха бяха безумно щастливи и пищящи и въобще не ги интересуваше досадното мнение на майките. Та сетих се за една колежка, която вчера звънеше цял ден на разни бунгала по морето, за да запази място за себе си и бебето си за две седмици. Две седмици на морето, копеле! Вчера я помолих да ме осинови. А тя ме погледна с онзи неразбиращ поглед.

Хмм, искам да съм малка, да отида на соц станция в Несебър с наш'те и оттам нататък нищо да не ме интересува, освен дежурната доза цаца и.. /за малко да кажа бира/..:)

Флашмоб

Преди няколко месеца за пръв път ми обясниха какво е флашмоб. Няколко човека направиха това в България, предполагам, че впоследствие е имало и други, но все още не е станало кой знае колко популярно. А иначе идеята е супер и от психологическа гледна точка, и от чисто емоционална. Събира се група хора, правят нещо нетипично, а някой ги заснема тях и реакцията на хората около тях. В повечето случаи участниците зациклят в едно движение, пеят нещо, въртят се в кръгче... абе държат се неадекватно. А тези около тях се разкъсват от класическото съмнение: Всички ли полудяха или проблемът е в мен?

Вчера намерих този стокхолмски флашмоб. Нумеро уно:)

Цецка Цачева в Гугъл

Първото нещо, което излиза, когато в Гугъл напишеш името на новия шеф на Парламента Цецка Цачева е интересен блог пост от 7 декември 2008 г. Не можем да му се доверим напълно, но все пак е интересно да се прочете.

Съспенс

Бойко Борисов - властелинът на политическия съспенс. Откакто минаха изборите, шефът на ГЕРБ не се спира да открива. Градинки, площадки, игрища, ясли... И така, както си реже лентите, пуска по някоя половинчата информация на журналистите - я някой министър, я някой друг пост, я нещо за евентуална коалиция. Той обаче си държи на градинките и със своя така да се каже непринуден подход хока избиващите се за място до него репортери. "Вчера не видях градинката, да ви кажа. Всички други глупости пуснахте, само градинката, че е за 175 деца - не", цитира го агенция "Фокус" в петък.

Вчера пък още сутринта заяви пред БНР, че ще отзовава някакъв депутат. Кой ще да е този депутат, беше въпросът на деня. Как така ще отзовава депутат, пък се питах аз. В Конституцията термин "отзоваване на депутат" няма. Има оставка, присъда, смърт. В йерархията на държавната власт депутатът се намира много високо, поради голямата представителност на избора. Евентуалната възможност да го отзоваваш, когато си поискаш, би била подмяна на вота на избирателя.

Явно обаче в йерархията на нормативните органи над законите, над международните актове, над Конституцията имаме още нещо... Бойко Борисов:)

А депутатът се оказа онзи слабичък рапър от Бургас, който въобще не дискредитира толкова ГЕРБ. Доста по-негативен образ според мен има бившият сътрудник на Държавна сигурност, наричащ себе си професор, Божидар Димитров. И именно за него стисках палци цял ден. Ама не. 10 часа след като обяви пред БНР, че отзовава някого, ББ съобщи името му на Цветанка Ризовка на четири очи.

Ако не друго, новата власт поне ще държи хората в напрежение. Като сапунен сериал, в който а-ха да дойде интересната част и серията свършва...

Мастикис

Гледайки рекламата на Узаки незнамсикво вчера си мислех, че не само българите правят селски реклами. Днес обаче чета, че това било просто имитация на гръцкото узо и си е чисто бг производство от шефовете на Мастика Пещера /ония с дините, сещате ли се?/

Кръгове

За тези, които се лутат изгубени из политическото пространство от миналата неделя насам и по някаква причина не са разбрали какво точно се е случило на парламентарните избори, препоръчвам горещо тази статия. Когато снощи отворих капитал.бг и видях текста, подписан от "Кръгът Капитал" бях изумена от тази проява на самочувствие. Малко преди изборите се заговори, че Бисер Боев, бивш изпълнителен директор на "Икономедиа" /издаващи Капитал/ е бъдещият министър на икономиката. Тогава и тръгнаха спекулациите за "кръга Капитал", който щял да поеме някои от най-важните ресори в бъдещото правитеслство. Неприятно би било единственият качествено написан и същевременно почти непредубеден вестник да се превърне в инструмент на властта. Тази седмица обаче Капитал излизат с готино опроворжение. Рядко виждам такива достойни действия в публичното пространство, пък дори и да не се окажат напълно верни. Но това тепърва ще се види ясно на страниците на вестника.

Бащата на нацията говори

Президентът Първанов излезе от няколкоседмичното си усамотение, съпътствано с раздаване на ордени и чинове на български и чужди граждани и бягане от изборната тема, за да размаха своя пръст по бащински в деня преди изборите! Малките бебешки партийки ГЕРБ и БСП да се разберат, за да не дойде големият Татко да ги напляска ау!

Пред любимата Валерия Велева той разсъждава върху бъдещето на България, собственото си неподправено величие и други пикантерии:

"Аз съм 20 години в политиката и винаги съм се стремял да правя позитивни кампании, въпреки че е имало дълги периоди, в които съм бил най-охулваният." - /Може би това е било някъде около 1996 г. по времето на разни хиперинфлации, празни магазини и напълно съсипана икономика, голяма работа, каква е досадна тази опозиция.../

"Тогава, когато Бойко Борисов козируваше на Доган през 2001-2002 г., когато търсеше неговата подкрепа и ходеше на съборите и митингите на ДПС, тогава аз спечелих първите президентски избори. Още на първия тур!" /През 2001 г. Първанов печели изборите на втори тур, но кому ли са притрябвали тези подробности, когато четкаме президента!? А пък през 2006 г. Първанов печели изборите, след като получава солидната покрепа на ДПС - тогава 98% от електората на движението, гласувал на парламентарните избори през 2005 г., както и на двата тура на президентския вот е подкрепил стария нов президент по данни на агенция "Алфа рисърч"/

На България й трябва правителство с подкрепата не на 121, не дори на 130, а поне на 140-150 депутати.

Най-добрият вариант за България е тези две първи формации плюс трета, която да може да балансира при моменти на напрежение

Изборите ги насрочва президентът и много моля да не ми се подсказва какво да правя.

Съставът на следващото правителство, коалициите и евентуално новите избори ще ги реши лично избирателят. Утре. Не г-н Гоце. А фактът, че вестник "Труд" отделя толкова място на червения президент точно ден преди изборите и му позволява да си рекламира плановете, меко казано дразни. Струва ми се, че БСП бият отбой, пускат последният план в действие: благият назидателно говорещ баща, който казва, че негативните кампании всъщност не са били добра идея. И стига вече майтапчета - време е Станишев и Бойко да си стиснат ръцете и трезво да погледнат ситуацията.

Аз обаче продължавам да се надявам, че изходът от изборите ще сочи провал за БСП, така че тя да не е фактор, а заедно с нея и дразнещия популизъм на Първанов. Както и да се надявам, че подобен провал ще имат и допълващите се до "0" Атака и ДПС, перачите Лидер и смъркачите Новото време, както и психопатът Яне. Оптимизъм. :(

Гласувам

Да. Гласувам. Гласувам постоянно, избирам. Избирам марка кисело мляко. Избирам къси панталонки. Избирам място за ваканция. Избирам работа. Избирам приятели. Гласувам. Избирам. И не виждам причина да не избера и бъдещето си в неделя. Не ми се струва трудно да отделя 5 минути. Да дам личната си карта, да пъхна едно листче в едно пликче. И да взема личната си карта обратно. Правя го за без пари. Избирам.

Избирам дали да подкрепя популизъм. Дали да подкрепя национализъм. Дали да подкрепя мутризъм. Избирам да ги отрека. Гласувам за идеи. Избирам демокрация. Избирам хора с трезво мислене, потенциал и подходящо образование. Избирам хора и със слаби страни, просто защото хора без няма. Избирам хора, които да работят в институциите. Избирам институциите. Избирам Народно събрание, Министерски съвет. Защото смятам, че без тях не може. Отричам нихилизма. Отричам анархията. Отричам отричането. Избирам реализма.

Рядко си позволявам да казвам на непознати за кого гласувам. Но сега го правя. В неделя ще гласувам за Синята коалиция. Не защото смятам, че те ще Спасят България. Не защото смятам, че са безгрешни. Не защото смятам, че лично Иван Костов ще дойде вкъщи и ще ми напълни хладилника с кисело мляко и суджук. А защото знам, че те ще улеснят спасяването на България от самите нас. Защото не са малка партия, дело на политически инжинеринг. Защото са политици с опит. Защото са млади. Защото са единствените без агенти на ДС в листите. Защото за разлика от другите политици си спомнят, че тези 20 тежки години преход са създадени от едни други 50 тежки години на разграбване и изравняване. Защото не залитат към популистични промени в Конституцията. Защото не предлагат понижаване на данъците едновременно с повишаване на пенсиите. Защото правят разлика между турчин, Турция и ДПС. Защото не се загубват в безсмислен краен патриотизъм. Защото хората с неясен капиталов произход се опитват да ги съсипят вече 10 години чрез медиите. Ако щете - гласувам за Иван Костов, само защото хора като Валерия Велева и Слави Трифонов не го харесват.

Гласувам. Избирам.

Избори 2009 само още 2 дни

Колкото и да са важни изборите и колкото и да ме дразнят хората, отичащи напълно политиката и институциите, с нетърпение чакам приключването на предизборната кампания. Този ужасен популизъм зарази дори моите обичайни фаворити. Всички говорят с недовършени изречения, усмихват се чаровно и се правят на балансьори. Негативните кампании в лицето на Яне, Волен и БСП пък са съвсем безсмислени. Негативизмът не създава продукт, а е болест, която заразява. Усещам обществото си като много тежко болно в това отношение. Но напоследък е престанало да ми пука. Изморително е да се бориш срещу Отричането на всичко. И в този ред на мисли прочетох днес гениален цитат от някакъв комик, който беше нещо в духа на: Too bad the only people who know how to run the country are busy driving cabs and cutting hair. Бих включиха съжалението си и за козметичката ми. Та ето ги и някои от най-смешните послания.



Време е, ама за какво?



>

А някой спомня ли си миналогодишната кампания на един океан разстояние от нашите Лидер-и и ГЕРБ-ери? We want change! Както и Yes We can!

Спилбърг нещо сгафва

Steven Spielberg has released this statement about the death of Michael Jackson exclusively to EW:

"Just as there will never be another Fred Astaire or Chuck Berry or Elvis Presley, there will never be anyone comparable to Michael Jackson. His talent, his wonderment and his mystery make him legend."

Само дето Чък Бери е жив все още... А дори и Спилбърг да го е знаел, не е много етично да го слага в една графа с мъртви хора.

I don't sing it if I don't mean it

Няколко клипчета от CNN, които след близо 12 ч. гледане ми се струват най-интересното.

I don't sing it if I don't mean it


Реакция в Лондон


Не мога да повярвам колко дълго е продължил разговорът и че през цялото време не се споменава името.


Може би последното видео

50 години самота

Стоя на бара, а до мен някакъв пиян мъж излива половината си чаша на пода. Майкъл Джексън е умрял, казва той. А всички наоколо мислят, че се бъзика. Действието се развива снощи. А половин час по-късно съм вкъщи и гледам CNN, уикипедия вече пише Michael Jackson (1958-2009). Онзи се оказа прав.

12 часа по-късно все още ми е трудно да повярвам, че е възможно да се е случило това. Не е да не съм го очаквала, но не и днес. Не така. Дори съм си мислела, че за него щеше да бъде много по-добре да беше умрял в пика на кариерата си от свръхдоза, като Кобейн, като Меркюри, като Морисън, когато беше млад, хубав, всички го обичаха, пресата беше с него, а не да търпи това, което му се случи по-късно. Сега си давам сметка, че не е така. Дори и днес, когато дори и аз почти бях спряла да го слушам, загубата е огромна.

Коментарите валят. Оказва се, че повечето хора в крайна сметка са го уважавали, смятали са го за велик изпълнител. Но тъжното е, че признанието идва след смъртта. След като публиката го е въздигнала на най-високия връх на популярността, пищяла е, припадала е, купувала е албуми, билети и ... после го е изоставила там сам. Майкъл Джексън според мен беше от най-самотните хора в света. Джон Ленън беше казал веднъж: "В крайна сметка се прибираш сам и не можеш да си напълниш леглото с фенове". Мисля, че това с пълна сила се отнасяше и за него. Хората го обвиняваха, че е странен. Но, момент! Какъв се очаква да бъдеш, когато са те пуснали на сцената на 6 години и оттогава животът ти е само репетиции. Когато не можеш да излезеш на улицата, без тълпа нахални фотографи и пищящи тийнейджърки да те подгони. Тук не става въпрос за Риана примерно, 2 години и дотам. Става въпрос за един цял живот, в който практически няма човек на света, който не би могъл да те разпознае, ако си на плажа до него и разсеяно си бъркаш в носа. По форумите дори днес се обяснява как "тези операции, този педофил... едиквоси". Майкъл е имал много тежко акне като тийнейджър. От уникално сладкото хлапенце през 60-те, той се превръща в пъпчив хилав тийнейджър, а баща му го бие и му се подиграва за дебелия нос. В тези случаи мисълта за пластична операция сигурно не е много далеч. Витилигото е нещо съвсем различно обаче. А колкото до цялата тази "child-abuse" история - американският съд не го е признал за виновен по нито едно обвинение.

Майкъл Джексън е създателят на комерса. Но това не го прави комерс. Когато измислиш нещо ново, ти оставаш Първият и това е. Клиповете, хореографията, концертите, нищо не би било същото без него. Уникалният му талант на композитор, танцьор и певец се сливаше в едно с огромната му амбиция. Но това в което никога не е бил талантлив, беше да се прави на адвокат на себе си. И според мен нямаше нужда. Майкъл на първо място беше и човешко същество, а никой не му признаваше това право. Той не е мислел различно, ядял е и е спял като всички останали хора, дори според Лиза Мари е ругаел като всеки друг човек. Но това е нещо, за което може би и самият той е забравял, докато пищенето е проглушавало ушите му.

Не мога да си представя какво е да си отшелник, а в същото време всички да те познават. Да си невинен, а всички да те съдят без доказателства. Да правиш личен избор, а целият свят да го коментира критично. Това е трагедия. А и в последните години всичките му жалки подражатели се дистанцираха от него, да не би да им се лепне wacko-слава. Днес обаче валят трагични изявления от Бритни, от Бийонсе, от Тимбърлейк, Ашър и не знам си още кого. Дори Мадона и Лиза Мари обявиха, че не могат да спрат да плачат. Нищо лошо, разбира се, но защо никой не го подкрепи публично, докато срещу него валяха всекидневни подигравки и обвинения за какво ли не.

Резултатите от аутопсията ще са ясни късно тази нощ. Но каквото и да покаже, аз никога няма да изключа възможността и той сам да си го е причинил. Това се случи буквално дни преди началото на 50-те концерта в Лондон. 50 концерта, обявени от месеци, за които билетите са изкупени в първите няколко часа. Това може би беше наистина последното признание за него. Но и носеше огромна отговорност след себе си. Защото едно е да бъдеш отхвърлен от жълтата преса, друго е да разочароваш най-верните си фенове, когато са се надявали, че най-сетне ти ще се Завърнеш. А в крайна сметка какъв беше смисълът от това дългоочаквано завръщане? Майкъл все пак вече беше на 50, имаше куп здравословни проблеми, по едно време го возеха в инвалидна количка, срамуваше се от лицето си. Със сигурност на тези концерти той нямаше да се завърне така както очакваха всички. Не само неговите фенове, но и всички случайни посетители, отишли като в зоопарк да видят какво ще се случи. Със сигурност той е знаел колко високо е била вдигната летвата и то от самия него... Дори и да не е било нарочно, то поне напрежението е било прекалено голямо и така се е стигнало до снощи.

Много неща още исках да кажа, но вече не ми се пише.

Майкъл Джексън винаги ще бъде в топ 10 на най-великите изпълнители, независимо кои са останалите 9, каза някой днес. И аз съм склонна да му вярвам, дори да намаля бройката до 3.

Надявам се на хубав трибют концерт. Но знам какво ще стане... Достатъчно е да се сетя за концерта в памет на Фреди Меркюри. Музиката на най-великите може да бъде изпълнявана само от самите тях.

Gravity Co. ft. Веско Маринов

Малко със закъснение намерих съобщение в Дарик относно закриването на еврокампанията на ГЕРБ. Останах впечатлена от избора на музиканти, подгряващи публиката между партийните приветствия преди три дни:) Вечният Веселин Маринов и... Гравити Ко.

Единият - жива соцлегенда с впечатляваща хореография, мечта за стотици жени над 60.

Другите - от големите надежди на съвременната бг музика /особено преди смяната на вокалиста/, описващи музиката си като "електро-инди саунд, с топли вокални мелодии върху пулсиращи електронни бийтове".

Обзалагам се, че докато са пишели последното изречение и през ум не им е минавало, че ще трябва да си изпълняват електронното пулсиращо инди на една сцена с Веско Маринов.

Нелепа работа. Не разбирам защо трябва да се стига до подобно унижение. Явно след като БСП заложиха на Балтазар за еврокампанията си, старите им звезди са останали безработни и са го опрели до ББ.

Явно ГЕРБ се надяват на доста широка таргет група. Но понякога именно една комбинация между взаимноизключващи се стилове отблъсква най-много. Струва ми се, че бих издържало Веско по-дълго сам, отколкото Веско и Гравити Ко. Но явно у нас подборът на изпълнители по време на предизборна кампания не е нещо, върху което се мисли много дълго. За всеки по-малко. Какво слушаш: Продиджи и чалга, ти?