сряда, 5 август 2009 г.

Аларми



Алармите са сооу 90-те, бате! Алармите са досадни и безсмислени. Ясно? Тогава защо по дяволите продължаваш да ги ползваш и ме побъркваш всяка нощ? Знаеш ли, че снощи в 4 часа, когато една светкавица тресна блока ми, тъпата ти аларма се включи? Знаеш ли, че не спря в продължение на 53 минути? Да. Гледах си часовника. И знаеш ли защо? Защото, да, не спях през цялото време. След дълъг гаден ден и преди още един такъв дълъг гаден ден. Това е първата година, в която съм в София през август и работя. А ти въобще не ми помагаш с ужасната си фалшива аларма. И знаеш ли какво - самият факт, че тя не спря 53 минути говори, че ти е напълно ненужна. Защо в 4 часа не излезе да видиш какво става? Можеше някой в този момент да ти сваля кичозните джанти, да ти вади чалгарския плейър, да отиде да го продаде в някоя заложна къща на Мария Луиза и после да се върне и за вътрешната гарнитура с леопардови шарки. Аха, не ме гледай тъпо. Вчера си представях хиляди варианти за изкормяне на сърцето ти през устата. Обаче така и не събрах силите да дойда да те търся. Още веднъж и имай предвид, че този път нищо няма да ме спре. Може да ти е смешно обаче няма нищо по-лошо от мен събудена не на време. Трябва да бъдеш забранен със закон - ти, тъпата аларма и онези две кучета в съседната къща, за които пък съвсем не ми се говори. Чувствай се предупреден!

Няма коментари: