Като изплашени до смърт очи, листенцата се задържаха за миг на повърхността и побледняваха на секундата, щом бъркалката ги потопеше и топлата мазнина ги обгърнеше... И... не мъртвите листенца ухаеха, ухаеше самата мазнина, която бе обсебила аромата на цвета.
Хаха, Парфюмът може да не е най-силната книга, която съм чела, но вече всяка сутрин, докато се мажа с разни всякакви миришещи неща, се чувствам гузна за мъртвите листенца. Понякога само едно добре написано изречение може да промени гледната ти точка върху част от живота, колкото и малка да е тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар