Действието се развива преди около две седмици. Гара "Север" в Пловдив. Това е леля Николинка, доколкото разбрах от случайно минаващия покрай нея съсед. Заедно трябваше да пътуват до селото си, някъде около Карлово. Той предложи да седнат да си лафят, но леля Николинка отказа. Беше заета да раздава възпитание... с изпитателен поглед. Опита се да въведе и чичо Наско (вляво-седнал) в аферата, но той отказа - боляли го краката от мускулна треска. През уикенда обикалял Родопите за манатарки и сърнели и имал мускулна треска. Леля Николинка обаче не пожела да чуе историята му, а продължи да се взира нервно пред себе си. Обектът - група тийнейджъри от съседно до Пловдив село, които за уикенда пък били на екскурзия в Пловдив (в средата). Те даваха мило и драго леля Николинка да продължава да ги гледа вторачено. И се раздаваха като за последно. Подритваха се, говореха си на копеле, спореха миналата нощ кой най-много водка е изпил, слушаха хип-хоп от телефона си, някои, особено бунтарски настроени - пушеха и плюеха в краката си. Леля Николинка нищо не каза през цялото време. Наблюдавах четиридесет минути, докато ми дойде автобусът. Като се качих тя още беше там, права, въпреки че беше обяснила на чичо Наско колко много кръстът я стягаше в еди-коя си област. Отвреме навреме само поприцъкваше с език. И си я заснех. Да си имам пример за непримиримото желание на различните поколения да се дразнят помежду си. Което очевидно им доставя някакво особено удоволствие. На едните да се правят на свети води ненапити, а на другите - на по-тъпи, отколкото са.
Лошото е, че съм се хващала и от двете страни. Остарявам ли:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар