сряда, 15 юли 2009 г.
Mоре - не. Засега поне.
Докато ходех през парка, затънала в изпити и работа без никакви изгледи за почивка в бъдещите няколко месеца, да не кажа две години, видях цяла банда деца, които духаха през онези шишенца. Сещате се - една пръчка с кръгъл отвор отгоре, от който излизат балони. Майките им се караха наоколо да си облекат онова грозно яке и да не се катерят толкова нависоко по дървото. А те бяха бяха безумно щастливи и пищящи и въобще не ги интересуваше досадното мнение на майките. Та сетих се за една колежка, която вчера звънеше цял ден на разни бунгала по морето, за да запази място за себе си и бебето си за две седмици. Две седмици на морето, копеле! Вчера я помолих да ме осинови. А тя ме погледна с онзи неразбиращ поглед.
Хмм, искам да съм малка, да отида на соц станция в Несебър с наш'те и оттам нататък нищо да не ме интересува, освен дежурната доза цаца и.. /за малко да кажа бира/..:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар