Коледа и други препятствия

Плувам през море от хора насред Мол Ъф София, настъпвам кашмирени жилетки, разпилени книги на Гогол и основно - кал и локви, като се опитвам да не се пребия и същевременно да не обидя лелчето, която чисти. За четвърти път влизам в евтиния магазин на 1вия етаж и размишлявам дали да не си измия ръцете, купувайки за всички по един голям дебел суичър, намален на 20 лв. Аз бих се зарадвала /...честно/. И за четвърти път се отказвам, защото другите не са аз. И всъщност това е проблемът. От мен се очаква да купя нещо хубаво, полезно и на нормални цени. А "те" не са "аз" и "аз" не знам "те" какво разбират под хубаво, полезно и на нормални цени. Лутам се и се потя от рязката смяна на температурите. Чувствам се загубена сред стотиците неподходящи подаръци. И само мисля: На тях какво би им харесало - зелено май не носят, този тип яка не я харесват, това не е ли прекалено спортно, това не е ли прекалено късо, това не е ли прекалено тънко, червено, евтино, безвкусно, шарено, лъскаво, голямо, малко, навяващо неприятни асоциации, скучно... По дяволите на тях изобщо какво им харесва? Защо са ми приятели? Защо са ми роднини, като изобщо не си приличаме? Защо трябва да се чувствам длъжна да купувам подаръци?

И така не намразваме ли малко "другите", докато се опитваме да им изберем най-подходящия подарък?