петък, 20 ноември 2009 г.

Равенство между половете = Математическо равенство



Докато вчера се обличах за работа, слушах с едно ухо Дойче Веле. Коментираше се, че всички основни постове в ЕС най-вероятно ще бъдат заети от мъже. Освен президента на ЕК, преизбрания Барозу, Лисабонският договор създава и още две ключови позиции - президент на ЕС и външен министър. Ключови, ключови, колко да са ключови. Това зависи само от личностите, които ще ги заемат, за да не останат просто някакви сложни органи, чиито функции са известни само на студентите, които учат право на ЕС и то само за няколко седмици - по време на сесията. Журналистът по Дойче Веле обясняваше каква вълна недоволство се е надигнала сред феминистките в ЕС, не можело всички постове да се заемат от мъже, нямало равенство между половете. 12 часа по-късно чух, че човекът, който ще отговаря за външната политика на Общността оттук нататък, е жена. Изненадващо не само за мен и журналистите, а доколкото разбрах и за самата Катрин Аштън, досегашен еврокомисар по търговията. Разбира се, информацията от нея си я набавих чрез Гугъл. Досега не бях чувала името й. Като се поразрових още малко, ми стана ясно, че вчера не само по Дойче Веле са се възмущавали срещу възможността само мъже да управляват ЕС. Натискът очевидно е бил огромен и така се е стигнало до консенсуса. Само че на мен ми е интересно трябва ли бъдещето на ЕС да се свежда до чиста математика? До разпределение на ръководните места по някакви критерии, гарантиращи липса на дискриминация - възраст, пол, политическа принадлежност, етническа принадлежност, националност... За този пост ни трябва: "Германка, на около 45, християндемократка, най-добре хомосексуална" примерно. Това не е ли лицемерно? И не спъва ли работата на институциите? Ако един мъж е по-добър от една жена лошо ли е той да бъде предпочетен? Или аз разсъждавам предателски спрямо собствения си пол?

1 коментар:

Konstantin Kutzkov каза...
Този коментар бе премахнат от автора.