петък, 3 юли 2009 г.

Гласувам



Да. Гласувам. Гласувам постоянно, избирам. Избирам марка кисело мляко. Избирам къси панталонки. Избирам място за ваканция. Избирам работа. Избирам приятели. Гласувам. Избирам. И не виждам причина да не избера и бъдещето си в неделя. Не ми се струва трудно да отделя 5 минути. Да дам личната си карта, да пъхна едно листче в едно пликче. И да взема личната си карта обратно. Правя го за без пари. Избирам.

Избирам дали да подкрепя популизъм. Дали да подкрепя национализъм. Дали да подкрепя мутризъм. Избирам да ги отрека. Гласувам за идеи. Избирам демокрация. Избирам хора с трезво мислене, потенциал и подходящо образование. Избирам хора и със слаби страни, просто защото хора без няма. Избирам хора, които да работят в институциите. Избирам институциите. Избирам Народно събрание, Министерски съвет. Защото смятам, че без тях не може. Отричам нихилизма. Отричам анархията. Отричам отричането. Избирам реализма.

Рядко си позволявам да казвам на непознати за кого гласувам. Но сега го правя. В неделя ще гласувам за Синята коалиция. Не защото смятам, че те ще Спасят България. Не защото смятам, че са безгрешни. Не защото смятам, че лично Иван Костов ще дойде вкъщи и ще ми напълни хладилника с кисело мляко и суджук. А защото знам, че те ще улеснят спасяването на България от самите нас. Защото не са малка партия, дело на политически инжинеринг. Защото са политици с опит. Защото са млади. Защото са единствените без агенти на ДС в листите. Защото за разлика от другите политици си спомнят, че тези 20 тежки години преход са създадени от едни други 50 тежки години на разграбване и изравняване. Защото не залитат към популистични промени в Конституцията. Защото не предлагат понижаване на данъците едновременно с повишаване на пенсиите. Защото правят разлика между турчин, Турция и ДПС. Защото не се загубват в безсмислен краен патриотизъм. Защото хората с неясен капиталов произход се опитват да ги съсипят вече 10 години чрез медиите. Ако щете - гласувам за Иван Костов, само защото хора като Валерия Велева и Слави Трифонов не го харесват.

Гласувам. Избирам.

3 коментара:

Puflet каза...

Choose life, choose job, choose a career, choose a family, choose a fuckin big television, choose washing machines,
cars, compact disc players and electrical tin openers ... свободата на човек е именно правото му да избира, а с поредица от избори определяме съдбата си. Ако просто се оставиш на течението не живееш, а просто съществуваш ... i chose not to choose life, i chose something else ...

zarichinova каза...

Пуфе, да не би да намекваш, че съм гледала/чела трейспотинг?:))
а иначе - да, и хероинът винаги остава вариант...

Puflet каза...

Просто началото на статията ми напомни за въпросната песничка. А хероинът... по-добре не ;)