понеделник, 3 юни 2013 г.

Хорхе Луис Борхес, автор на Моменти



Instantes

Si pudiera vivir nuevamente mi vida,
en la próxima trataría de cometer más errores.
No intentaría ser tan perfecto, me relajaría más.

Sería más tonto de lo que he sido,
de hecho tomaría muy pocas cosas con seriedad.
Sería menos higiénico.
Correría más riesgos,
haría más viajes,
contemplaría más atardeceres,
subiría más montañas, nadaría más ríos.

Iría a más lugares adonde nunca he ido,

comería más helados y menos habas,
tendría más problemas reales y menos imaginarios.

Yo fui una de esas personas que vivió sensata
y prolíficamente cada minuto de su vida;
claro que tuve momentos de alegría.
Pero si pudiera volver atrás trataría
de tener solamente buenos momentos.
Por si no lo saben, de eso está hecha la vida,
sólo de momentos; no te pierdas el ahora.
Yo era uno de esos que nunca
iban a ninguna parte sin un termómetro,
una bolsa de agua caliente,
un paraguas y un paracaídas;
si pudiera volver a vivir, viajaría más liviano.
Si pudiera volver a vivir
comenzaría a andar descalzo a principios
de la primavera
y seguiría descalzo hasta concluir el otoño.
Daría más vueltas en calesita,
contemplaría más amaneceres,
y jugaría con más niños,
si tuviera otra vez vida por delante.
Pero ya ven, tengo 85 años...
y sé que me estoy muriendo.
Моменти

Ако можех да изживея живота си отново,
Следващия път бих пробвал да правя повече грешки,
Нямаше да се старая да бъда така перфектен, щях да се отпускам повече.
Щях да бъда по-глупав, отколкото бях.
Всъщност щях да взимам насериозно по-малко неща.
Щях да се занимавам по-малко с хигиена.
Щях да поемам повече рискове,
Щях да предприемам повече пътувания,
Щях да съзерцавам повече залези,
Щях да изкачвам повече планини, да преплувам повече реки.
Щях да ида на повече места, на които никога не съм бил,
Щях да ям повече сладолед и по-малко боб,
Щях да имам повече реални проблеми и по-малко въображаеми.
Бях един от тези хора, които живяха разумно
И здравомислещо през всяка минута от живота;
Разбира се, имах моменти на щастие.
Но ако можех да се върна назад, щях да опитам
Да имам само красиви моменти.
В случай че не знаеш, от това е направен животът,
Само от моменти; не пропускай „сега“.
Бях един от онези, които никога
Не отиваха някъде без термометър,
Чанта с топла вода,
Чадър, парашут;
Ако можех пак да живея, бих пътувал по-лекомислено.
Ако можех пак да живея,
Щях да започвам да ходя бос от началото
На пролетта                 
И бих продължавал, докато свърши есента.
Щях да се въртя на повече въртележки,
Щях да съзерцавам повече изгреви,
И щях да си играя с повече деца,
Ако имах още един живот напред.
Но вече виждате, на 85 години съм…
И знам, че умирам.

И пак за него. Води се, че това стихотворение е написано от Борхес. Дори Боно от Ю2 в някакво мексиканско предаване го бил цитирал и казал, че е на "чилиеца" Борхес (това в графа епик фейл). Обаче не е. Порових се да търся автор, някои твърдят, че била американка на име Надин Стеър, други - карикатурист, Дон Херолд. Преведох го, мислейки си с каква лекота се справям с неговия език, после установих грешката. Все пак е хубаво и би могло да бъде написано от много хора (даже от някой автор на книги за самопомощ). Пък и, сигурна съм, на Борхес би му станала смешна тази история.


Няма коментари: