две неща.
Понеделник, 24 юни 2013 г., 21:29 ч.
Многохилядното шествие срещу правителството върви по Витошка. Малко сме се забавили на Орлов мост и затова сега сме най-отзад. От паркираните вдясно коли се отлепя тази на снимката долу (съжалявам за качеството) и полека се врязва в групата на протестиращите точно преди пресечката с Левски. Не разбирам от коли, но явно тази е скъпа. Полицаят, който стои на кръстовището, се обръща и се насочва към колата, обяснява, че е напълно забранено да се шофира в тази зона в момента. Шофьорът нагло се оправдава и нервира вътре, а около колата се натрупват все повече от шестващите хора. Полицаят е непреклонен. Ръкопляскаме му. Онзи успява да се отърве някак от множеството и полицая, скача върху газта, а явно и върху спирачката, защото се чува онова свистене, характерно за колите на страшните пичове и с висока скорост продължава към Петте кьошета. Отивам до полицая и му казвам, че съм снимала номера на автомобила (тогава не знаех, че е толкова размазан). Той отговаря, че добре знае кой е този и че вече се е обадил на колегите си на Петте кьошета да го спрат там. Да не се притесняваме. Ръкопляскаме.
Не знам докъде ще стигнем с протестите. Но за едно съм сигурна - търпимостта на хората към онези, които не желаят да спазват правилата и се чувстват над закона, става все по-ниска. Всъщност, достигнала е критично ниски нива. Виждам около себе си хора, които преди биха зацъкали с език и биха почнали да говорят за дередже, а днес говорят за върховенство на закона. А не е ли именно това базата, върху която трябва да се гради обществото?
И тук идва второто. И най-важното. Назначавайки Пеевски, БСП, ДПС и Атака доказаха, че за тях върховенството на закона не значи нищо. Един акт, който казва всичко. Станишев, Орешарски, Сидеров, Местан продадоха депутатите си (а и избирателите си) на най-мръсни интереси, защото извън личното падение на хора като Стефан Данаилов и Мартин Захариев, натискът очевидно е бил безпрецедентен. Лидерите в тези партии потъпкаха парламентаризма и се опитаха окончателно да слеят нелегитимните бизнес интереси с властта. Да, може би поведението им е резултат на дълги години надграждано усещане за безнаказаност. Но именно те достигнаха връхната му точка и всеки нов техен ден на власт е унижение за цялото общество. Никога няма да забравя неподправения страх, който изпитах, след като разбрах, че Делян Пеевски става шеф на Държавната сигурност. И заради този страх никога няма да им простя.
Нито съм толкова красива, нито толкова сита. И не това е темата. Никой да не смее да я подменя, моля! Искам върховенство на закона, искам стабилни закони, не такива, които се променят, за да угодят на някого, не искам публичните средства, нашите пари, да създават олигарси, искам нашите пари да са равномерно разпределени във всички частни банки, искам работещи закони за регулиране на медиите, монополите в тях и явните лъжи, искам за такива манипулации (като това, например) да има осъдени медии и не, това не е намеса в свободата на словото, това са механизмите на демокрацията, с които тя се самозапазва, искам реформа на съдебната система, искам службите за сигурност да не се подмятат от място на място и от закон на закон, обърквайки дори най-старателните студенти по право, искам цялостна концепция за тях. Искам типове като онзи горе да плащат глоби, докато не им омръзне и не почнат да спазват - кое - да, закона! Защото далеч от всякакъв болен национализъм, аз обичам България до полуда, обичам й природата, обичам й селцата, обичам й столицата, обичам й хората, обичам й планините, обичам, че е еднакво далеч от Армения и от Германия, обичам да пътувам в нея, обичам си приятелите. И искам точно тук да живея. И не съм само аз, хиляди сме и все повече ще ставаме.
Искаме правителството да си върви. Да, Станишев, Орешарски, Местан, Сидеров. Точно вие. Точно сега.
Обещаваме да ръкопляскаме.
ПС: Дотогава - можем да прочетем и подпишем тази Харта, а утре да пием кафе пред Парламента.
(препубликувано в Дневник)
Понеделник, 24 юни 2013 г., 21:29 ч.
Многохилядното шествие срещу правителството върви по Витошка. Малко сме се забавили на Орлов мост и затова сега сме най-отзад. От паркираните вдясно коли се отлепя тази на снимката долу (съжалявам за качеството) и полека се врязва в групата на протестиращите точно преди пресечката с Левски. Не разбирам от коли, но явно тази е скъпа. Полицаят, който стои на кръстовището, се обръща и се насочва към колата, обяснява, че е напълно забранено да се шофира в тази зона в момента. Шофьорът нагло се оправдава и нервира вътре, а около колата се натрупват все повече от шестващите хора. Полицаят е непреклонен. Ръкопляскаме му. Онзи успява да се отърве някак от множеството и полицая, скача върху газта, а явно и върху спирачката, защото се чува онова свистене, характерно за колите на страшните пичове и с висока скорост продължава към Петте кьошета. Отивам до полицая и му казвам, че съм снимала номера на автомобила (тогава не знаех, че е толкова размазан). Той отговаря, че добре знае кой е този и че вече се е обадил на колегите си на Петте кьошета да го спрат там. Да не се притесняваме. Ръкопляскаме.
И тук идва второто. И най-важното. Назначавайки Пеевски, БСП, ДПС и Атака доказаха, че за тях върховенството на закона не значи нищо. Един акт, който казва всичко. Станишев, Орешарски, Сидеров, Местан продадоха депутатите си (а и избирателите си) на най-мръсни интереси, защото извън личното падение на хора като Стефан Данаилов и Мартин Захариев, натискът очевидно е бил безпрецедентен. Лидерите в тези партии потъпкаха парламентаризма и се опитаха окончателно да слеят нелегитимните бизнес интереси с властта. Да, може би поведението им е резултат на дълги години надграждано усещане за безнаказаност. Но именно те достигнаха връхната му точка и всеки нов техен ден на власт е унижение за цялото общество. Никога няма да забравя неподправения страх, който изпитах, след като разбрах, че Делян Пеевски става шеф на Държавната сигурност. И заради този страх никога няма да им простя.
Нито съм толкова красива, нито толкова сита. И не това е темата. Никой да не смее да я подменя, моля! Искам върховенство на закона, искам стабилни закони, не такива, които се променят, за да угодят на някого, не искам публичните средства, нашите пари, да създават олигарси, искам нашите пари да са равномерно разпределени във всички частни банки, искам работещи закони за регулиране на медиите, монополите в тях и явните лъжи, искам за такива манипулации (като това, например) да има осъдени медии и не, това не е намеса в свободата на словото, това са механизмите на демокрацията, с които тя се самозапазва, искам реформа на съдебната система, искам службите за сигурност да не се подмятат от място на място и от закон на закон, обърквайки дори най-старателните студенти по право, искам цялостна концепция за тях. Искам типове като онзи горе да плащат глоби, докато не им омръзне и не почнат да спазват - кое - да, закона! Защото далеч от всякакъв болен национализъм, аз обичам България до полуда, обичам й природата, обичам й селцата, обичам й столицата, обичам й хората, обичам й планините, обичам, че е еднакво далеч от Армения и от Германия, обичам да пътувам в нея, обичам си приятелите. И искам точно тук да живея. И не съм само аз, хиляди сме и все повече ще ставаме.
Обещаваме да ръкопляскаме.
ПС: Дотогава - можем да прочетем и подпишем тази Харта, а утре да пием кафе пред Парламента.
(препубликувано в Дневник)
11 коментара:
Колко си права. Това специално обаче е син номер, тоест на чужденец временно пребиваващ в страната. Открай време това са едни от най-големите джигити на пътищата. Имам чувството, че са с "имунитет".
Моля ви престанете с тази харта. Хакерите вече публикуваха кой стои зад нея - партийни лица. Прочетете малко и не се хвърляйте в подкрепа на неясни каузи. В тази харта няма никакви конкретни искания, а само идейни възгледи - нищо за оставка, нищо за нови избори, нищо от исканията на протеста.
Здравейте,
Много добре знам кой стои зад тази Харта и именно затова я подкрепям. Нямам никакво намерение да защитавам личностите, които са я подписали - само по себе си това е обидно.
Кампанията срещу тях се води от хора, които се притесняват, че такива хора имат желание да се включат в политиката. Експерти с утвърден морал и ценности.
Моля, вие се запознайте по-добре. И правете подобни коментари с истинското си име.
Мерси предварително.
чудесно написано. много е хубаво колко сме много. благодаря. :)
Прочувствено, характерно за младоста, но първия пасаж е излишен, а примера бледнее пред същината на проблема. Знам, ще кажеш, че е пример за чувство на арогантност и неуважение на нормите и законите, и все пак е слаб. Виж, трети пасаж (второто) е прекрасен, кратко и стегнато със силни думи, който никой не би могъл да отрече. Ако думата страх (в края) бъде заменена с омерзение, предателство, обида и пр. вероятно и мнозина от хората симпатизиращи на БСП биха се подписали под него.
А исканията, като изключим това за парите и банките, са искания за нормална демократична и правова държава, но дали ще оставка е достатъчното и правилно решение. Не ме разбирай погрешно, от 4-та изброени един е за психиатрията, един се превърна от оважаван експерт в безволева и безхарактерна марионетка, един предаде партията идеите и принципите, а четвъртия .... е той просто е с друга закваска, както виждаме, в държавата в която тази етническа група преобладава игнорирането на "част" от обществото е държавна политика :)
И все пак, какво ще стане след оставката или както казва Ремарк "фашистите не са паднали от марс", т. е. от къде ще се появи/припознаем антипода на Пеевски, след като и според констатациите в хартата става ясно, че за да се превърнеш в икономически и/или политически фактор в България трябва да си еманация от качествата именно на човек като Пеевски или поне да си наследник на такъв род????
Но стига с този песимизъм:), дано поне от тези протести се роди и просъществува някакъв нов обществен договор, както и да се нарича.
Стискам палци .... макар и да не съм убеден, че оставка на всички и на всяка цена е най-прекия и безболезнен път.
ПС: един мой преподавател обича да казва "Ако на 20 години не подкрепяш и не се бориш за плурализам, демокрация, свобода и равноправие значи нямаш сърце. Ако на 30 години продължаваш да го правиш, значи нямаш акъл. - според мен е перифразира на мисъл станала популярна в Русия по време на промените
Здравейте! Много точно и адекватно мнение и позиция! А петиция за оставката събираме на този адрес: http://ostavkaoresharski.eu/petition/
Поздрави!
Димитър Русев
И аз имам безпокойства относно хартата. Някои от подкрепилите я са за мен честни хора. За други обаче знам, че са част от мафията зад сегашната власт, или са антипод на честност, утвърден морал и ценности.
Страх ме е, че знам до какво ще доведе това - доклад и заключения, чиято цел е да подменят разклатеното и с изчерпано доверие мафиотско статукво с неразклатено и с още неизчерпано доверие. Смяна на бушончетата, за да останат скрити и активни консуматорите...
За съжаление, идеята им как да се стигне до доклад и заключения подкрепя това ми предложение. Предвижда се създаване на елитна Комисия, която да определи експертните групи, които ще дадат заключенията и другите основи за доклада. Е, а знаем добре за кого работят командно-централизираните подходи и кой затова ги обича най-много.
Дано съм песимист, дано греша. Но напоследък за мой ужас ми се случва доста рядко.
Хартата.. е.. озадачаващо явление. Нещо като тупнала пред теб пищна, претъпкана кесия пари, докато молиш господа за някой петак. Търсите връвта за да видите кой я държи? Недейте.. Няма таква. Но ако не отминете готовото решение значи сте неуверен в способноста си да добиете свое, със сходно или по-добро качество. Всъщност, това е търсената индикация. Въпрос на време е, удобно да намерите следващата кесия. Ще установите че е по-малка. О да, ще ви компенсират веднага с ей онази следващата.. И така, по нечия друга пътечка.. докато пак започнеш да молиш господа за петак, загубил способноста си да съзидаваш свои път от свои решения и отговорности.
Анонимен (коментар 8) трудно може да се опонира на твърдение, което те поставя в позицията на неуверен, неспособен, безличен … . По смисъл много ми напомня на първата аксиома от „Теория за избора” на Уилям Гласнър, но все пак трябва да признаеш, че хората са социални същества, които в пътя на себеутвърждаването в едно общество се налага да „жертват” в по-голям или по-малка степен своята „свобада”, както и други жертват свободния си избор, принципи в името на междуличностните отношения и разбирателство, всичко е въпрос на баланс.
Дали чуждата пътечка ни обезличава и ни превръща в имагинерни субекти повлияни от външната среда и общото течение?
Ще ти отговоря с цитат:
„Преди да прочета Курс по чудеса бях изучавала много духовни и философски трудове. Имах чувството, че ме водят към величествена катедрала в ума ми, но щом стигнех до края на стълбите, вратата на църквата се оказваше заключена. Курсът ми даде ключа, който отвори вратата. Ключът, много просто, са другите хора.”
Защо не позволиш на хората правото да избират дали да създадат свой път или да припознаят чужд? Всеки сам отговаря пред себе си за това как ще се свърже с околните и това което психолозите наричат „обществено съзнание”
Нима предлагаш собствен път за всеки, без компромиси и разбирателство и необходимо ли е да споменавам, че това е пътя на „Свръхчовекът” а те рядко са разбрани и почти винаги са отритнати от обществото, поне докато са живи.
ПС: „Хартата.. е.. озадачаващо явление” не, тя е тъжно явление с претенции да постигне пречистване на обществото, към което аз съм крайно скептичен
Сравнително добро описание на проблема:
http://www.standartnews.com/mneniya-mneniya_ot_denya/hvatkata_na_starshata_-194151.html?fb_action_ids=503113973095423&fb_action_types=og.recommends&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%22503113973095423%22%3A406958509418343%7D&action_type_map=%7B%22503113973095423%22%3A%22og.recommends%22%7D&action_ref_map
Публикуване на коментар