Спорейки с Румен, който за съжаление не е сред умните ми приятели, се сетих за една рубрика в Егоист, която беше забавна. Приключенията на Малката тъпа Гина. Сетих се за онзи момент, където Гина се качи и написа следното стихотворение:
"слънцето грее,
славейчето пее,
Дони е пич!"
Една от най-силните поезии, която се е случвала на българската литература от следосвобожденско време насам. Хубаво, ама какъв беше контекстът, нямам никакъв спомен. И го търсих в Гугъл, не, и потърсих в Гугъл Бинг и после и в Бинг търсих и пак не. Добре бе, обяснете ми как е възможно всичко от Егоист така недостойно да изчезне. Какво правим с бъдещите поколения, а? Писателският стил, тънката ирония и претенциозен хумор няма от само себе си да се изградят върху внуците ни, ако не си уважаваме историята! Ами, така е как.. Аз правих каквото можах с Ина Григорова, ама не мога с всичко да се занимавам. Трябва да се създаде архив, като онзи, дето го закриха и дето не можеше да се копи и пейства. Сега по-добре да може, за по-удобно като преписваш.
Ето малко от рубриката, запазена по разни сайтове:
елмаз (!)
Имало едно време един дядо и една баба. те живеели в къщичка на село, хранели кокошките, пиели млякото на кравата и когато им останело време, сядали на пейката пред къщичката и.... гледали видео .
В същото време, в другия край на света, малката захлупена Гина подскачала из полето, правела си китки от слънчогледи и звънливо пеела. Внезапно телефонът и звъннал. звънял, звънял, па престанал. когато се прибрала вкъщи малката тъпа Гина се досетила, че телефонът и е звънял и разбрала, че я е търсила нейната ослепителна майка, за която може да се кажат само добри неща. Почтената и разсъдителна жена- майката на малката захлупена Гина я била търсила, за да и каже, че както преди години и била казала нейната майка, която пък го чула от своята майка , идва момента когато едно малко и захлупено момиче, трябва да си намери правоверен съпруг. той трябвало да е висок, да не пие и пуши, да е сериозен човек, но с чувство за хумор, висшист, симпатяга, с гладка кожа, винаги с лъснати обувки и!!, с голяммм член.. С две думи, изяснила Гинината майка, на малката захлупена Гина и трябвала опора в живота.
Малката захлупена Гина се замислила, и след няколко години стигнала до великото умозаключение, за което почти не получи Нобелова награда, че Моооже би и е крайно време да се задоми. Тя седнала на един сравнително почистен пън и написала на голям лист хартия всички онези качества, които трябвало да притежава бъдещият Гин. започнала с големия член и начертала с едри букви в горната част на листа, не какво да е, а "The". това обаче не и се видяло достатъчно и, скъсала листа и на нов, още по-бял лист, с още по-едри букви написала "THE". Нарисувала 2-3 маргаритки, една принцеса с вълшебна пръчка и стихотворението: "бъди смел кат' смъртта, чист кат' сълза, и гордей се, че носиш името жена".
бипием
Един ден малката тъпа Гина реши, че е крайно време да се сблъска с Живота, защото й беше станало прекално скучно. Дори близането на розова близкалка взе да й писва, а да не говорим, че бая я измори, тъй като тя беше малка и тъпа, а близкалката беше нещо, с което тя едва успяваше да се справи, имайки предвид капацитета на малкото й гладко мозъче.
И значи, излезна тя да търси Живота и да се блъска в него, щото имаше нужда да усети нещо ново. По пътя си първо срещна Пенчо и тя го попита за Живота, ама Пенчо нещо не беше много в час, защото тъкмо се връщаше от един от дъ Файт Клъбс в столицата и сега крепеше ченето си, защото Дърдън го беше цапардосал, а всички знаем къв удар има наш Тайлър.
Разхожда се Гинка цял ден и накрая даже взе да й писва да се разхожда. Тя си беше такава, бързо й омръзваха нещата. Интересно беше, как като беше такава посредственичка, знаеше кое й харесва и кое не, дори понякога изказваше собствено мнение. Е, не правеше велики умозаключения, но тези нейни изказвания учудваха нейните приятелки от Спайс Гърлз.
Вечерта тъкмо реши да се прибира и вече аха да влезне в малката си тясна квартирка - голяма, колкото да побере голямата й главица с малко мозък и двете й подути от разходки крачета и кой мислите се появи на вратата? Да, самият Живот. Носеше й сметката за телефона (а тя си мислеше, че този месец са я забравили и ще мине без да плаща). Тя много се зарадва! Дори извика от щастие. Наистина й трябваше малко на нея. Веднага го покани на едно Куба Либре, за да може да го напие и после спокойно да го поблъска и да прави с него, каквото си поиска. Той пък Животът веднага прие съблазнителната й покана. Все пак беще трудно да се откаже на Гина и на нейната петнайсе каратова усмивка - нищо, че едното предно зъбче стърчеше малко напред! Влезнаха в квартирката и си пуснаха малко комерсиална музика, защото малката маца си мислеше, че така изглежда много модерна. Грешеше, но това друг път.
След като омая главата на Живота, тя реши, че е тайм фор екшън и извади въпросника, който само Животът не беше попълвал. Понеже много сричаше тя бързо отегчи госта си и той отказа да отговаря на въпросите й и взе да си й разправя разни работи. Каза й, че едно момче и едно момиче били излизали заедно някъде по Земята. Той не знаеше защо, но я предупреди, че това било топ сикрет и трябва да си трае, щото иначе ще стане лошичко за нея. Ама то нали си знаете малката тъпа Гина колко е тъпа и след два часа, когато Животът вече си беше отишъл, тя забрави той какво я бе предупредил. Помнеше само първата част за момчето и момичето, които бяха се срещали под кестена. Това за кестена беше нейна измислица, ама й харесваше как звучи, много поетично и ърбън.
На следващия ден Гина пак излезна, ама този път не самичка, защото имаше среща с Ачо Кучето. Тя не знаеше защо му викаха Кучето, ама имаше леки подозрения. Веднага щом го видя тя взе да му разказва, какво й бе казал Животът, или поне първата част от това, което й беше казал. Тя не знаеше, че като си отвори малката устичка ще постави началото на края. Тя никога нямаше да може да стане приятелка на момчето и момичето, защото те със сигурност щяха да бъдат наранени от нейното непристойно поведение на мъничка клюкарчица. Те щяха да кажат, че тя няма право да се меси в техния живот и че те, както всички, имаха нужда от малко "неприкосновеност на личния живот", както гласеше някой от членовете за Правата на човека.
Обаче минаха няколко дена и тя разбра, че момчето и момичето са разбрали, че тя познава Ачо и че е говорила нещо с него за тях. Те не бяха очаровани и дори й се нацупиха, защото тя беше лоша като Бритни и въобще не ги разбираше. Тя говореше много, а не трябваше. Малката тъпа Гина все пак не проумя в какво се състоеше нейната вина и не разгада, какво трябва да значи обърнатата усмивка на момчето и момичето. Тя много време мисли и направи няколко извода, които бяха далеч над възможностите и :
1. Ачо е педал, защото не поиска да я изпрати след срещата.
2. Момчето и момичето нещо трябва да са я сбъркали с друг човек, защото тя не беше направила нищо лошо. Все пак един беше казал преди нея преди много, много време, че "За да живееш, трябва да участваш в диалог!", а тя нямаше как да постигне това, без да си говори с Ачо.
3. Никога повече да не пие Куба Либре с Живота, защото той просто я подстрекава да говори с Ачо Кучето.
4. All is full of love - това не го измисли тя самата. Просто го чу от някаква вреслива мацка по някаква телевизия. Реши, че само тя я е виждала и никой няма да разбере за плагиатството.
След като измисли всичко това, малката тъпа Гина си легна, защото се беше преуморила, а и да не говорим за махмурлука, който я мъчеше - все пак Животът беше учил в Силиконовата долина и определено знаеше какво значи: "Да ударим по едно на Софт-а!"
някакъв коментар
Един хубав, слънчев ден, докато малката тъпа Гина си седяла в редакцията на небезизвестното музикално списание “Обоист”, пред нея изникнал позеленелия от яд Зеленко Зеленков и и изкрещял: “Малка тъпа Гино, ти била ли си в известната компютърна мрежа ЛиповМед ?” Тя отговорила, че не е била.
Зеленко позеленял от яд и отишъл да прави обемисти флашове…
Гина потъркала малките си тъпи очички и се почудила какво ли представлява мрежата ЛиповМед. Пред нея се появил големия тъп Гнойзи, който пушел замислено и по изключение не крещял на никого. Гина го попитала, кой може да и обясни за ЛиповМед. Гнойзи я насочил към Зеленков, който по една случайност бил най- големия специалист по ЛиповМед и неговото приготовление, и всъщност работел за музикалното списание “Обоист” по грешка. Зеленко обаче се бил оплел в един доста големичък флаш и тогава Гнойзи я насочил към красивия като картинка Картин Картофски- той също много разбирал от ЛиповМед, въпреки и това да не му влизало в работата.
Картофски обаче не можел да си позволи да хаби ресурсите на своя интелект с такива дребни задачи- точно в момента бил зает с писане на статия, за това как бабите го блъскали в градския транспорт.
Гина се отчаяла и от мъничките и тъпи очички потекли сълзи. Тя си замърморила, че ще каже на татко си, и ще напише стихосбирка, и по телевизията ще каже, и по радиото, и …
(липсва край)
"слънцето грее,
славейчето пее,
Дони е пич!"
Една от най-силните поезии, която се е случвала на българската литература от следосвобожденско време насам. Хубаво, ама какъв беше контекстът, нямам никакъв спомен. И го търсих в Гугъл, не, и потърсих в Гугъл Бинг и после и в Бинг търсих и пак не. Добре бе, обяснете ми как е възможно всичко от Егоист така недостойно да изчезне. Какво правим с бъдещите поколения, а? Писателският стил, тънката ирония и претенциозен хумор няма от само себе си да се изградят върху внуците ни, ако не си уважаваме историята! Ами, така е как.. Аз правих каквото можах с Ина Григорова, ама не мога с всичко да се занимавам. Трябва да се създаде архив, като онзи, дето го закриха и дето не можеше да се копи и пейства. Сега по-добре да може, за по-удобно като преписваш.
Ето малко от рубриката, запазена по разни сайтове:
елмаз (!)
Имало едно време един дядо и една баба. те живеели в къщичка на село, хранели кокошките, пиели млякото на кравата и когато им останело време, сядали на пейката пред къщичката и.... гледали видео .
В същото време, в другия край на света, малката захлупена Гина подскачала из полето, правела си китки от слънчогледи и звънливо пеела. Внезапно телефонът и звъннал. звънял, звънял, па престанал. когато се прибрала вкъщи малката тъпа Гина се досетила, че телефонът и е звънял и разбрала, че я е търсила нейната ослепителна майка, за която може да се кажат само добри неща. Почтената и разсъдителна жена- майката на малката захлупена Гина я била търсила, за да и каже, че както преди години и била казала нейната майка, която пък го чула от своята майка , идва момента когато едно малко и захлупено момиче, трябва да си намери правоверен съпруг. той трябвало да е висок, да не пие и пуши, да е сериозен човек, но с чувство за хумор, висшист, симпатяга, с гладка кожа, винаги с лъснати обувки и!!, с голяммм член.. С две думи, изяснила Гинината майка, на малката захлупена Гина и трябвала опора в живота.
Малката захлупена Гина се замислила, и след няколко години стигнала до великото умозаключение, за което почти не получи Нобелова награда, че Моооже би и е крайно време да се задоми. Тя седнала на един сравнително почистен пън и написала на голям лист хартия всички онези качества, които трябвало да притежава бъдещият Гин. започнала с големия член и начертала с едри букви в горната част на листа, не какво да е, а "The". това обаче не и се видяло достатъчно и, скъсала листа и на нов, още по-бял лист, с още по-едри букви написала "THE". Нарисувала 2-3 маргаритки, една принцеса с вълшебна пръчка и стихотворението: "бъди смел кат' смъртта, чист кат' сълза, и гордей се, че носиш името жена".
Един ден малката тъпа Гина реши, че е крайно време да се сблъска с Живота, защото й беше станало прекално скучно. Дори близането на розова близкалка взе да й писва, а да не говорим, че бая я измори, тъй като тя беше малка и тъпа, а близкалката беше нещо, с което тя едва успяваше да се справи, имайки предвид капацитета на малкото й гладко мозъче.
И значи, излезна тя да търси Живота и да се блъска в него, щото имаше нужда да усети нещо ново. По пътя си първо срещна Пенчо и тя го попита за Живота, ама Пенчо нещо не беше много в час, защото тъкмо се връщаше от един от дъ Файт Клъбс в столицата и сега крепеше ченето си, защото Дърдън го беше цапардосал, а всички знаем къв удар има наш Тайлър.
Разхожда се Гинка цял ден и накрая даже взе да й писва да се разхожда. Тя си беше такава, бързо й омръзваха нещата. Интересно беше, как като беше такава посредственичка, знаеше кое й харесва и кое не, дори понякога изказваше собствено мнение. Е, не правеше велики умозаключения, но тези нейни изказвания учудваха нейните приятелки от Спайс Гърлз.
Вечерта тъкмо реши да се прибира и вече аха да влезне в малката си тясна квартирка - голяма, колкото да побере голямата й главица с малко мозък и двете й подути от разходки крачета и кой мислите се появи на вратата? Да, самият Живот. Носеше й сметката за телефона (а тя си мислеше, че този месец са я забравили и ще мине без да плаща). Тя много се зарадва! Дори извика от щастие. Наистина й трябваше малко на нея. Веднага го покани на едно Куба Либре, за да може да го напие и после спокойно да го поблъска и да прави с него, каквото си поиска. Той пък Животът веднага прие съблазнителната й покана. Все пак беще трудно да се откаже на Гина и на нейната петнайсе каратова усмивка - нищо, че едното предно зъбче стърчеше малко напред! Влезнаха в квартирката и си пуснаха малко комерсиална музика, защото малката маца си мислеше, че така изглежда много модерна. Грешеше, но това друг път.
След като омая главата на Живота, тя реши, че е тайм фор екшън и извади въпросника, който само Животът не беше попълвал. Понеже много сричаше тя бързо отегчи госта си и той отказа да отговаря на въпросите й и взе да си й разправя разни работи. Каза й, че едно момче и едно момиче били излизали заедно някъде по Земята. Той не знаеше защо, но я предупреди, че това било топ сикрет и трябва да си трае, щото иначе ще стане лошичко за нея. Ама то нали си знаете малката тъпа Гина колко е тъпа и след два часа, когато Животът вече си беше отишъл, тя забрави той какво я бе предупредил. Помнеше само първата част за момчето и момичето, които бяха се срещали под кестена. Това за кестена беше нейна измислица, ама й харесваше как звучи, много поетично и ърбън.
На следващия ден Гина пак излезна, ама този път не самичка, защото имаше среща с Ачо Кучето. Тя не знаеше защо му викаха Кучето, ама имаше леки подозрения. Веднага щом го видя тя взе да му разказва, какво й бе казал Животът, или поне първата част от това, което й беше казал. Тя не знаеше, че като си отвори малката устичка ще постави началото на края. Тя никога нямаше да може да стане приятелка на момчето и момичето, защото те със сигурност щяха да бъдат наранени от нейното непристойно поведение на мъничка клюкарчица. Те щяха да кажат, че тя няма право да се меси в техния живот и че те, както всички, имаха нужда от малко "неприкосновеност на личния живот", както гласеше някой от членовете за Правата на човека.
Обаче минаха няколко дена и тя разбра, че момчето и момичето са разбрали, че тя познава Ачо и че е говорила нещо с него за тях. Те не бяха очаровани и дори й се нацупиха, защото тя беше лоша като Бритни и въобще не ги разбираше. Тя говореше много, а не трябваше. Малката тъпа Гина все пак не проумя в какво се състоеше нейната вина и не разгада, какво трябва да значи обърнатата усмивка на момчето и момичето. Тя много време мисли и направи няколко извода, които бяха далеч над възможностите и :
1. Ачо е педал, защото не поиска да я изпрати след срещата.
2. Момчето и момичето нещо трябва да са я сбъркали с друг човек, защото тя не беше направила нищо лошо. Все пак един беше казал преди нея преди много, много време, че "За да живееш, трябва да участваш в диалог!", а тя нямаше как да постигне това, без да си говори с Ачо.
3. Никога повече да не пие Куба Либре с Живота, защото той просто я подстрекава да говори с Ачо Кучето.
4. All is full of love - това не го измисли тя самата. Просто го чу от някаква вреслива мацка по някаква телевизия. Реши, че само тя я е виждала и никой няма да разбере за плагиатството.
След като измисли всичко това, малката тъпа Гина си легна, защото се беше преуморила, а и да не говорим за махмурлука, който я мъчеше - все пак Животът беше учил в Силиконовата долина и определено знаеше какво значи: "Да ударим по едно на Софт-а!"
някакъв коментар
Един хубав, слънчев ден, докато малката тъпа Гина си седяла в редакцията на небезизвестното музикално списание “Обоист”, пред нея изникнал позеленелия от яд Зеленко Зеленков и и изкрещял: “Малка тъпа Гино, ти била ли си в известната компютърна мрежа ЛиповМед ?” Тя отговорила, че не е била.
Зеленко позеленял от яд и отишъл да прави обемисти флашове…
Гина потъркала малките си тъпи очички и се почудила какво ли представлява мрежата ЛиповМед. Пред нея се появил големия тъп Гнойзи, който пушел замислено и по изключение не крещял на никого. Гина го попитала, кой може да и обясни за ЛиповМед. Гнойзи я насочил към Зеленков, който по една случайност бил най- големия специалист по ЛиповМед и неговото приготовление, и всъщност работел за музикалното списание “Обоист” по грешка. Зеленко обаче се бил оплел в един доста големичък флаш и тогава Гнойзи я насочил към красивия като картинка Картин Картофски- той също много разбирал от ЛиповМед, въпреки и това да не му влизало в работата.
Картофски обаче не можел да си позволи да хаби ресурсите на своя интелект с такива дребни задачи- точно в момента бил зает с писане на статия, за това как бабите го блъскали в градския транспорт.
Гина се отчаяла и от мъничките и тъпи очички потекли сълзи. Тя си замърморила, че ще каже на татко си, и ще напише стихосбирка, и по телевизията ще каже, и по радиото, и …
(липсва край)
Няма коментари:
Публикуване на коментар