Президентските избори в Иран (насрочени за 14 юни) са важни, защото:
- ще предопределят посоката на развитие на една от най-изолираните държави в света, която в крайна сметка е също толкова далеч от България, колкото е и Германия.
- спомняте си протестите, които избухнаха през 2009 г. след преизбирането на Ахмадинеджад. Властимащите рискуват да им се случи отново това, ако не внимават. Страна на ръба на революцията още от 2009 г., в която съществува солидно ядро от културни и образовани хора, насърчавани да се занимават с изкуство, но в рамки, наложени отвън. Страна, в която музиката е забранена (ако не е религиозна) и същевременно, в която се прави и рок, и хип хоп, и техно партита.
- фон са събитията в Турция, които едва ли ще утихнат скоро. А там хората се изправят срещу липсата на демокрация, авторитаризъм, насилствената ислямизация...
12 юни. Поддръжници на Рухани в Техеран и тук видео:
11 юни. Реформистки настроеният кандидат Мохамад Реза Ареф заяви, че се оттегля. Каза, че е посъветван да направи така от Мохамад Хатами, президент на Иран между 1997-2005 г., про-западно ориентиран. Това става само ден, след като от борбата се отказа и Голам Али Хаддад Адел. Смята се, че в оставащите до вота дни той ще подкрепи кандидатурата на Хасан Рухани. Странна работа.
Значи в момента са шестима. Тези, които оставят най-силно впечатление у мен, са Хасан Рухани и Саид Джалили. Либералният и консервативният, ако въобще мога да ползвам подобни западни определения. Но разлика между тях има. Пример: Рухани е обещал, че ще освободи политическите затворници, ако стане президент. Това включва и Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г. и беше кандидат за президент през 2009 г. Неизбирането му тогава доведе до протести и създаването на Иранското зелено движение (не е природозащитно), чийто лидер е Мусави.
Относно кандидатите - две много полезни връзки - графика на Гардиън и удобен доклад на Small Media. Дотук те се включиха в 3 дебата, в които обсъдиха следните теми:
7 юни. Вътрешна и външна политика
Ето и три цитата от дебата на тема Култура, които идват от тримата по-реформаторски настроени кандидати:
За културата на Иран и колко важна е тя там съм писала повече във връзка с филма Арго.
- ще предопределят посоката на развитие на една от най-изолираните държави в света, която в крайна сметка е също толкова далеч от България, колкото е и Германия.
- спомняте си протестите, които избухнаха през 2009 г. след преизбирането на Ахмадинеджад. Властимащите рискуват да им се случи отново това, ако не внимават. Страна на ръба на революцията още от 2009 г., в която съществува солидно ядро от културни и образовани хора, насърчавани да се занимават с изкуство, но в рамки, наложени отвън. Страна, в която музиката е забранена (ако не е религиозна) и същевременно, в която се прави и рок, и хип хоп, и техно партита.
- фон са събитията в Турция, които едва ли ще утихнат скоро. А там хората се изправят срещу липсата на демокрация, авторитаризъм, насилствената ислямизация...
12 юни. Поддръжници на Рухани в Техеран и тук видео:
11 юни. Реформистки настроеният кандидат Мохамад Реза Ареф заяви, че се оттегля. Каза, че е посъветван да направи така от Мохамад Хатами, президент на Иран между 1997-2005 г., про-западно ориентиран. Това става само ден, след като от борбата се отказа и Голам Али Хаддад Адел. Смята се, че в оставащите до вота дни той ще подкрепи кандидатурата на Хасан Рухани. Странна работа.
Значи в момента са шестима. Тези, които оставят най-силно впечатление у мен, са Хасан Рухани и Саид Джалили. Либералният и консервативният, ако въобще мога да ползвам подобни западни определения. Но разлика между тях има. Пример: Рухани е обещал, че ще освободи политическите затворници, ако стане президент. Това включва и Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г. и беше кандидат за президент през 2009 г. Неизбирането му тогава доведе до протести и създаването на Иранското зелено движение (не е природозащитно), чийто лидер е Мусави.
5 юни. Култура
31 май. Икономика
Ето и три цитата от дебата на тема Култура, които идват от тримата по-реформаторски настроени кандидати:
#Aref: We can't treat our artists and cultural experts as government employees
#Rouhani: Are our cultural/religious beliefs to be protected only by a guy working in an office, or can people do that themselves?
#Gharazi: So thinking that culture can be altered or ruled by government is untrue.
#Rouhani: Are our cultural/religious beliefs to be protected only by a guy working in an office, or can people do that themselves?
#Gharazi: So thinking that culture can be altered or ruled by government is untrue.
За културата на Иран и колко важна е тя там съм писала повече във връзка с филма Арго.
4 коментара:
1. Защо се захващаш с президента, забраните които описваш не са ли в компетенциите на аятолах Али Хаменей?
2. Като си се захванала с правата и свободите в ислямския свят защо не обърнеш поглед и към уахабитите, при тях май не е по-различно?
ПС: "Планирам да концентрирам ...."ооооо какъв ли ужас е предизвикало това у салафитите по цял свят :)
хах не планирам да предизвиквам страх у никого : ) просто ми е интересно и искам да чета за това, отколкото за нещо друго. това е всичко.
Фокусираш/концентрираш чрез една и съща статия?
Можеше поне да добавиш ролята на "Съветът на пазителите на конституцията", реално всички кандидати се удобряват/дисквалифицират от него и съвсем обяснимо са близки до Хамений. В този контекст между Рохани и Джалили няма съществена разлика и двамата са част от статуквото, просто единия е доказал/показал, че проявява склонност за компромиси във външната политика и в частност в отнощенията със САЩ, мисля, че това е причината за по-положителния му медиен образ при нас. Иначе с тази система, какъвто и "реформатор" да се появи, свободата в Иран все ще е прецакана. Лично мнение :)
Само заради изборите ли се интересуваш от Иран?
Цялата история в близкия изток много напомня на това което се случи в източния блок през 90-те. Интересно дали след четвърт век нещата при тях ще изглеждат толкова болезнено познати и актуални, колкото са днес в това есе:
http://www.perunica.ru/otveti/vinovat/3096-ispoved-sverxcheloveka-1991.html ,
писано през далечната 1991 г.
Публикуване на коментар