сряда, 19 септември 2012 г.

46 текста на Ина Григорова




  1. ПСИХОдеЛИЧНО

  2. Той, разбира се, знаеше,
  3. че само това, което може да се сложи в думи,
  4. може да се помисли,
  5. но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода
  6. и филологията в него даваше заето,
  7. в главата му мравки отнасяха на гръб
  8. кочана от ябълката на познанието,
  9. той се навеждаше към тях в забавен каданс,
  10. но не успяваше да спре оглупяването,
  11. нея той мислеше здрав и все пак припаднал,
  12. буден, а в кошмарна невъзможност
  13. да спре да й разказва безкраен виц за борци,
  14. нея той мислеше в крака по стъпала,
  15. искаше да прати някой да й каже,
  16. че го е блъснала кола и е в Пирогов
  17. и тя да се натъжи,
  18. нея той мислеше през облени в кръв полузатворени
  19. от превръзката очи, без да го е блъснала кола,
  20. нея той мислеше в мускулни спазми,
  21. мислеше я героично без някога да се е бил изобщо,
  22. искаше да я спаси от изнасилване и да я изнасили,
  23. нея той мислеше в искания, но те не бяха
  24. оформени като такива,
  25. съществуването на мисъл преди езика
  26. му се струваше невъзможно,
  27. а нея той мислеше в солено, топло, червено
  28. и в точки от газирана вода.


Ама че стихотворение! Четох го и си мислех, че някой ми се е мушнал в главата. Някой, някой - Ина Григорова. И се сетих после, че имам един критичен пост за нея и интервюто й от Ню Йорк, който впрочем е толкова тъп, колкото и въпросното интервю. Същевременно се оказва едно от най-четените неща тук. Ина обаче продължава да ми харесва безобразно много. И никакви тъпи интервюта не могат да променят това. Понеже съм насъбрала нейни текстове - и поезия, и проза - от егоист, капитал лайт и разни блогове, сега реших да ги кача, ако искате и вие да четете.

Излязоха 46, като не знам дали всички са нейни или не, доверявам се на сляпо.

Във втората половина са неща, писани на английски, май през 2002 г. и все пак - най-новото, което съм й чела. I’ll provide the owl myself, възкликва тя на едно място, където си припомня детски Коледи, а на друго разказва за заминаването си към САЩ:

  1. so I 
    took a bow
  2. took a cab
  3. took a plane
  4. and landed on this side

Разбира се, нямам никакви права върху тези текстове и, ако някой се почувства ощетен, ще ги сваля.

И още малко по темата Ина (малката тъпа Гина).

4 коментара:

Анонимен каза...

Добра е, доста добра и все пак има нещо което леко, ама съвсем леко, ме дразни. Леката надменност и убеденост че само творците могат да открият истината чрез красотата, че само те могат да разбират и страдат по онзи възвишен и неповторим начин .....
"В този смисъл писателят няма нужда да подозира, че всеки момент може да умре. Той го знае. С всяка сцена, в която негов герой умира, с всеки комар, който героят му размазва на стената, с всяка жена, която си тръгва от героя му, той си припомня - и на свой ред припомня на другите - смъртта. Сеща се за сетен път как "всички сме стари, защото можем да умрем утре." В този смисъл писателят винаги е стар. За него всяко поливане на фикуса е приключение, защото може да му бъде за последен път. Писателят агонизира. Писателят живее сто живота едновременно."
ПС: май много задълбах и взех да ставам досаден :)

Анонимен каза...

само творците могат да намират и творят красота чрез всичко, което ги заобикаля. но от друга страна всеки може да бъде творец. всеки е бил творец. дори да не го съзнавал. така че не ми се струва надменно. струва ми се красиво :)

Unknown каза...

Само човек, който не е познавал Ина Григорова лично (дори да я е видял за няколко часа), може да каже за нея че е надменна.

Анонимен каза...

На Ина Григорова

Зъзнейки под дебелото одеало,
безсънено се опитвам да разшифровам думите ти,
като старателно изстисквам платоничното.

Навън такситата разплискват кишата в локвите.
Утре няма да личи че е валяло.
Няма да ми личи.

Март 2017