- ПСИХОдеЛИЧНО
- Той, разбира се, знаеше,
- че само това, което може да се сложи в думи,
- може да се помисли,
- но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода
- и филологията в него даваше заето,
- в главата му мравки отнасяха на гръб
- кочана от ябълката на познанието,
- той се навеждаше към тях в забавен каданс,
- но не успяваше да спре оглупяването,
- нея той мислеше здрав и все пак припаднал,
- буден, а в кошмарна невъзможност
- да спре да й разказва безкраен виц за борци,
- нея той мислеше в крака по стъпала,
- искаше да прати някой да й каже,
- че го е блъснала кола и е в Пирогов
- и тя да се натъжи,
- нея той мислеше през облени в кръв полузатворени
- от превръзката очи, без да го е блъснала кола,
- нея той мислеше в мускулни спазми,
- мислеше я героично без някога да се е бил изобщо,
- искаше да я спаси от изнасилване и да я изнасили,
- нея той мислеше в искания, но те не бяха
- оформени като такива,
- съществуването на мисъл преди езика
- му се струваше невъзможно,
- а нея той мислеше в солено, топло, червено
- и в точки от газирана вода.
Ама че стихотворение! Четох го и си мислех, че някой ми се е мушнал в главата. Някой, някой - Ина Григорова. И се сетих после, че имам един критичен пост за нея и интервюто й от Ню Йорк, който впрочем е толкова тъп, колкото и въпросното интервю. Същевременно се оказва едно от най-четените неща тук. Ина обаче продължава да ми харесва безобразно много. И никакви тъпи интервюта не могат да променят това. Понеже съм насъбрала нейни текстове - и поезия, и проза - от егоист, капитал лайт и разни блогове, сега реших да ги кача, ако искате и вие да четете.
Излязоха 46, като не знам дали всички са нейни или не, доверявам се на сляпо.
Във втората половина са неща, писани на английски, май през 2002 г. и все пак - най-новото, което съм й чела. I’ll provide the owl myself, възкликва тя на едно място, където си припомня детски Коледи, а на друго разказва за заминаването си към САЩ:
Във втората половина са неща, писани на английски, май през 2002 г. и все пак - най-новото, което съм й чела. I’ll provide the owl myself, възкликва тя на едно място, където си припомня детски Коледи, а на друго разказва за заминаването си към САЩ:
- so Itook a bow
- took a cab
- took a plane
- and landed on this side
Разбира се, нямам никакви права върху тези текстове и, ако някой се почувства ощетен, ще ги сваля.
И още малко по темата Ина (малката тъпа Гина).
И още малко по темата Ина (малката тъпа Гина).
5 коментара:
Добра е, доста добра и все пак има нещо което леко, ама съвсем леко, ме дразни. Леката надменност и убеденост че само творците могат да открият истината чрез красотата, че само те могат да разбират и страдат по онзи възвишен и неповторим начин .....
"В този смисъл писателят няма нужда да подозира, че всеки момент може да умре. Той го знае. С всяка сцена, в която негов герой умира, с всеки комар, който героят му размазва на стената, с всяка жена, която си тръгва от героя му, той си припомня - и на свой ред припомня на другите - смъртта. Сеща се за сетен път как "всички сме стари, защото можем да умрем утре." В този смисъл писателят винаги е стар. За него всяко поливане на фикуса е приключение, защото може да му бъде за последен път. Писателят агонизира. Писателят живее сто живота едновременно."
ПС: май много задълбах и взех да ставам досаден :)
само творците могат да намират и творят красота чрез всичко, което ги заобикаля. но от друга страна всеки може да бъде творец. всеки е бил творец. дори да не го съзнавал. така че не ми се струва надменно. струва ми се красиво :)
Само човек, който не е познавал Ина Григорова лично (дори да я е видял за няколко часа), може да каже за нея че е надменна.
На Ина Григорова
Зъзнейки под дебелото одеало,
безсънено се опитвам да разшифровам думите ти,
като старателно изстисквам платоничното.
Навън такситата разплискват кишата в локвите.
Утре няма да личи че е валяло.
Няма да ми личи.
Март 2017
Оххх!
Чудя се в коя посока да тръгна и от къде въобще дойдох тук? През годините, който се оказват страховито много, съм бърсал сълзи между ретовете на този форум не веднъж. Но, точно тази нощ, тук ме доведе, една друга, нова, неочаквана любов. Сякаш тазззи към Ина съм я или по-точно обратното, но не мога да се сетя как се нарича обратното на надраснал. Тя ми беше първата, а днешната мисля, че ще е последната. Глупости, пиша де. Исках да кажа благодаря за труда, и за върнатите спомени. Сякаш отново съм в асансьора и се качвам към редакцията на Егоист, потъвам в прашнниият мокет спомен от комунизма
Публикуване на коментар