сряда, 13 февруари 2013 г.

за Иран, Бен





















Гледах Арго преди няколко вечери.

Арго е за Иран. В Арго видях иранци, видях разярени тълпи от иранци, но не разбрах какво точно искат. Сториха ми се зли и агресивни. И еднакви. Видях множество от хора, не видях отделни лица. Видях обаче смели американци, видях умни американци, красиви и усмихнати също, видях американци с проблеми в семейството, видях американски деца.

Арго е номиниран за Оскар сега. Но той е филм с предизвестен успех. Касов. Скъп. Проектът, с който Бен Афлек иска да се утвърди. И защо, защо не се е постарал малко повече, за да покаже многообразното лице на Иран, да изследва проблемите малко по-задълбочено? Не разбирам. Защо за пореден път имаме повърхностния тъп американец, който реди клише след клише?

Иран ми е интересен. И, без да съм експерт, споделям няколко неща, които са ме впечатлили през последните години:

- в Иран европеец може да оцелее, без веднага да се окаже разкъсан от тълпи религиозни фанатици!!! Това го разбрах преди 4 години, когато в автобуса от Истанбул към София срещнах един поляк. Беше пътувал два месеца из страната, сам, с колелото си и се връщаше жив и здрав към Полша. Хората били добри, каза ми той, приютявали го в къщите си, давали му храна и вода, помагали му. Носеше бутилка иранска кока кола.

- на следващата година масови протести срещу крайния ислямистки режим разтресоха страната. Това някой спомня ли си го? Спомня ли си Неда, която беше зверски убита и се превърна в лицето на недоволството, на младите, борещи се за свобода? Протестите бяха потушени. Оттогава никой не говори за тях.

- четох новини за някакви студенти, хванати на огромно незаконно електронно парти около Техеран. Бяха осъдени на затвор и бой с камшици. Ето статия по темата в Уол Стрийт Джърнъл. Стана ми интересно и гледах My Tehran for Sale (трейлърцял филм), разказва се за млада жена, която се занимава с модерни танци. Актрисата, Марзие Вафамер, впрочем омъжена за един от известните ирански режисьори Nāsser Taghvāí, е осъдена на затвор и 90 удара с камшик, за това, че се е снимала във филма.

- скоро гледах Персеполис (трейлърцял филм) - модерната история на Иран, анимирана и ясно разказана. Препоръчвам го на всеки, който дори и малко се интересува от темата. Научават се любопитни факти, като например, че до 70-те там жените са ходели светски облечени, по бански на плажа и т.н. (А бабата във филма е удивителна!)

- миналата година Любомир бил в Иран с приятел. За две седмици лятото обиколили пустини, гонили камили, качили най-високия връх, ходили на море, посетили големите градове. В Техеран гостували на семейство, в което жените ходели с изрязани блузи. Казали им, че понякога дори се надяват на война с Израел, защото вярват, че само това е начин да се разклати режима.

- в Иран има жени, които са готови да отстояват неща, които ни звучат най-необичайно - правото да карат автобус, например.

- Иран има традиции в рок музиката и преди, и сега. Филмът No One Knows About Persian Cats (трейлърцял филм) разказва именно за това.

- вижте филма Раздяла (трейлърцял филм), който взе Оскар за чуждоезичен филм миналата година. Окей, може би е политическа награда, но със сигурност Иран има страхотно независимо кино, сравнимо с това в Европа.

- има и комерсиално кино, не толкова добро, но все пак съществува. Вижте примерно Circumstance (трейлър) за две влюбени едно в друго момичета, които се борят за връзката си.

- бих ви препоръчала и книгата "Къщата на джамията", но току що я започнах и все още нямам впечатления. Също както в Персеполис, авторът Кадер Абдола се опитва да покаже на достъпен език, но с факти историята на Иран и причините държавата да бъде толкова изолирана в момента.

- прочетете историята на Ширин Ебади, иранска юристка и правозащитничка, носителка на Нобелова награда за мир или пък тази на актрисата Голшифте Фарахани, може би най-известната иранска актриса, на която обаче и се наложи да избяга във Франция, след като получи категоричното неодобрение на иранското правителство... А да получиш неодобрението на управляващите за това, че играеш във филм, или танцуваш, или протестираш, или говориш с мъж не значи, че си готин млад ребъл, значи, че те заплашва болка, физическа болка, мъчения, смърт.

Идеята ми е: Иран не е хомогенна тълпа от агресивни религиозни фанатици, нито е джамията над този текст. Иран има много лица и много хора там заслужават не само подкрепа, но и честно отношение от страна на т. нар. Западен свят. И това с особена сила важи за хората, занимаващи се с изкуство и създаващи филми, които имат шанс да вземат Оскар. Защото хора като Неда, като Марзие, като Ширин са там и не могат да бъдат просто част от иранското множество. Защото Иран не е правителството на Иран, скъпи Бен!

* 19.02:
Abbas Kiarostami - Certified Copy, Close-up, Nan va Koutcheh [Le Pain et la Rue]
Джафар Панахи - Parde, Offside

3 коментара:

Konstantin каза...

По принцип се бях зарекъл да не споря повече с тебе, но току-що гледах "Арго" и просто не мога да се удържа.

Хубаво е, че си признаваш, че нищо не си разбрала. Но е просто страхотно как след това откровение следват един куп общи приказки за Иран и съвет(!!!) към Бен Афлек как точно да си прави филмите и какви послания да носят. Ще се опитам максимално простичко да обясня за какво всъщност става дума и колко абсурдно е филмът да бъде представян за антииранска и проамериканска пропаганда.

1. Това е филм, правен по действителни събития. НЕ Е художествена измислица, нито филм за културното многообразие на Иран. Определени детайли са преиначени и преувеличени, за да стане сюжетът по-увлекателен, но по принцип това си е почти документален разказ на събитията. Надявам се, че няма скоро да почнем да пишем нова, политически коректна история.

2. Филмът е колкото антиислямистки, толкова и антиамерикански. Не знам колко пъти във филма беше открито критикувана американската политика, която е поддържала един диктаторски режим, който е довел иранците до подобно озверяване и на практика е докарал ислямистите на власт. Затова има фанатизирани хора по улиците.

3. В подобни времена хората озверяват. Особено след като е свален от власт един отвратителен режим и хората искат мъст. И никъде не става дума за омраза към европейците, а към американците, която, както се повтаря неколкокократно във филма, е разбираема.

4. Има го положителният ирански образ във филма. Икономката Сахар рискува живота си, за да спаси американците и накрая ѝ се налага да бяха в Иран от аятоласите. Очевидно е, че не всички са споделяли ислямисткия фундаментализъм. По принцип каква е точно минималната доза политическа коректност, за да не бъде заклеймена дадена творба?

Филмът коректно представя предситорията на събитията, които доведоха до смъртта на Неда.
Най-интересното е, че "Арго" в момента е доста популярен в Иран и най-вече сред младите хора, които искат да видят и другата гледна точка върху събитията през 1980-81. Това за ислямистите е нещо като нашия 9-ти септември за комунистите. (Разбира се, филмът се разпростанява нелегално.)

Но да обвиниш точно Бен Афлек и особено Джордж Клуни, който е продуцент на филма, в проамериканска пропаганда и насаждане на настроения срещу Близкия изток е почти като да заклеймим Джон Кенеди като расист или Маргарет Тачър като комунистка.

zarichinova каза...

Благодаря за подробния коментар. Ще го имам предвид.

Unknown каза...

Все още се чудя с какво този филм спечели хората в Академията... чудя се всъщност само, когато някой приятел спомене "Argo" т.е. отдавна съм го забравил хаха. Иначе стана традиция изборът им за най-добър филм/актьор/актриса да бъде, меко казано, противоречив. Пиша от гледната точка на един огорчен фен на Гари Олдмън, знаеш какво се случи на миналогодишните Оскар-и.

Съгласен съм с мнението ти, че "Агро" е един повърхностен прочит на една от черните страници на Ислямската революция в Иран от 1979 година. Да не забравяме, че все пак говорим за холивудска продукция. За разлика от Бен Афлек, Стивън Спилбърг в по-силните си филми показва поне хуманните черти на "злодеите". От "Агро" останах с впечатлението, че в иранските спецслужби, разузнаването, паспортните служби, дори и в министерствата (в случая културното) работят слабоумни брадати муджахидини. Образът на икономката Сахар е единственото изключение. А за нейната съдба след бягството на западняците нищо не е споменато - смятам, че е препратка на сценаристите към смъртта на Неда. Сценарият е слаб гарниран с типичните холивудски преувеличения и очакваният хепи енд. Гледал съм по-задълбочени екшъни с участието на Стивън Сегал, който пребива от бой колумбийски наркодилъри, но поне някой негов приятел преди това е убит от същите :D. Последна критика - "приликите" между Афлек и Тони Мендез, човекът, който се жертва, за да спаси IV-ката на Лед Зеплин в Техеран - никаква! Както и да е, трябваше да изберат... ъъ Том Селек. По действителни събития! :D

Кратък преразказ на иранската революция - подобна е на нашия роден български преход към пазарна икономика хаха. Имат си интелигенция, която вижда влиянието на Хомейни в Иран и решава да го използва за отстраняване на диктатора. Аятоласите обаче надделяват над демократите и резултатите са налице. Явна идейна подмяна, каквато комунистите спретнаха у нас откакто се помниш. Непоправимо! Половин милион млади иранци бяха изпълнили площадите на Техеран през лятото на 2009 и пак нищо не се случи. Погледът на Неда, онези очи миг преди смъртта не стигнаха да катализират процесите. Остана само разочарованието и разцеплението в обществото. Това се случи и в Турция тези дни, беше си същият сценарий, обявиха ги за лумпени! Предстои да видим развръзката у нас... дъ лумпенс страйк бак!

Няколко филмови дейци в Иран са поставени под домашен арест заради неспазване на правилата, едва ли хората са имали намерения да снимат порно филми, но държавната пропаганда или я спазваш или... В случая A Separation (Раздяла) за мен си беше като гръм от ясно небе, даже се учудих как цензурата е била милостива към режисьора Ашгар Фархади. Раздялата между съпруг и съпруга е очевадна, но на фона на това наблюдаваме и съдебен процес между две семейства, които принадлежат към две различни общества. А Finale-то на филма е едно от най-изненадващите! Като цяло мисля, че заслужаваше наградата за най-добър филм, не само за чуждестранен. ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧИ НА СЪЩОТО СЪБИТИЕ, НА КОЕТО ОГРАБИХА ГАРИ ОЛДМЪН! I am calm. I'm calm! :D
http://www.youtube.com/watch?v=DdbatVq_E0k

А съджесшчън - Abbas Kiorastami - Ta'm e guilass (Taste of Cherry). Обожавам този филм! Имам съмнения, че си го гледала, ако не си - направи го след като премине протестната вълна. :)

P.S. - чуден блог, поздравления!