неделя, 8 юли 2012 г.

Липса на компетентност или умишлено протакане – кое си избирате (Медиапул)





Медиапул пуснаха текста ми за гасенето на пожара на Витоша, за който мислех, че само аз бих публикувала тук. Дори са сложили следното уточняващо каре:

Пожарът в резервата "Бистришко бранище" избухна на 30 юни към 14 ч. и бе овладян на 5 юли рано сутринта. Бедствието ще се запомни и с необичайно големия брой доброволци, които се включиха в гасенето. Поради това, че част от тях са представители на екоорганизации или просто граждани, които протестираха срещу Закона за горите, а след това свидетелстваха за недобрата организация за потушаване на огъня, правителството ги обяви едва ли не за врагове, а журналистите, които критикуват хаоса при гасенето, бяха обвинени от премиера, че обслужват мафията.

Страшно съм им благодарна за това. Пействам и останалата част тук за всеки случай:

На Витоша отидохме за пръв път в понеделник. Не си представях с какво необучен човек би могъл да бъде полезен и се чудех дали, ако отидем пожарникарите няма да се чудят за кого по-напред да се грижат – за нас или за горящите дървета. Добре, че не му мислихме толкова и отидохме, за да помогнем. И покрай това да разберем защо този пожар продължи с пълна сила 4 дни, в които изгоряха хиляди дървета и чиито последици за околната среда около града, в който живее четвърт България, ще останат тук с години.
Понеделник
В понеделник ни разпределиха на долния фронт на пожара над село Бистрица. Макар че бяхме там от 5 ч., тръгнахме в 8 ч. и започнахме реално работа в 10 ч. Бяхме 30-тина души, доброволци и пожарникари, пожарникарите бяха много сърцати хора и заедно направихме всичко възможно да спрем пожара, доколкото това можеше да се случи с три моторни резачки, лопати, една-две кирки и "тупалки”, направени от широколистни дървета. Всички, които бяхме там – хората в кметство Бистрица, които ни дадоха вода, записваха ни и щателно ни звъняха после да проверят дали сме се прибрали, представителите на Природен парк Витоша, които ни предоставиха ръкавици и лопати, пожарникарите, ние доброволците, искахме да помогнем.
Не се намери обаче кой да разпредели задачите между службите – армия, пожарна, МВР, горски, да впрегне и нашата сила, която далеч не беше за подценяване, да определи от каква техника има нужда, да прецени кой в кое е най-добър и да изслуша експертите.
Два дни по-късно
И докато в понеделник суматохата сред вишестоящите беше донякъде обяснима – ситуацията беше неочаквана, мястото – труднодостъпно, службите – стреснати, то когато се върнах отново там в сряда, положението вече беше скандално. Бяхме в Бистрица в 5.20 ч. Имаше 150-200 души доброволци на място. Първо взеха четирима от най-подготвените (катерачи). Ние успяхме да се включим в следващия списък от 31 души и ни качиха на един камион. В 7:15 ч. тръгнахме от Бистрица към Железница, където спряхме и ни казаха да не слизаме, понеже само чакаме нещо или някого и продължаваме нагоре. Идеята беше да стигнем с камиона до хижа “Физкултурник” и да поемем към пожара в горната му част в близост до хижата. Впоследствие се разбра, че ще се чака по-дълго, слязохме, после ни казаха да се качим и да се преброим и ни уведомиха, че се връщаме в Бистрица. Възникна недоразумение между представители на две от службите, не беше ясно кой е казал да се връщаме, изясняваше се това още 20-тина минути, когато се разбра, че камионът трябвало да се върне, но доброволците да останат. За тоталното хабене на човешки ресурс два пъти беше сигнализиран и зам. вътрешния министър Веселин Вучков. Отговор не последва.

Хайде, май най-сетне тръгваме” беше най-често чуваната реплика в първата част на деня до 11.30 ч. и винаги се оказваше невярна. Камионът повече не го видяхме, използвахме момента да изтичаме до една железария и да си купим ръкавици, защото за разлика от понеделник, не ни раздадоха такива, продавачът ни подари и две маски за лице. Появиха се джипове, организирани от форума на офроуд общността и шестима души се натоварихме на един от тях. Впрочем, именно офроудърите ни зареждаха с храна и вода по-късно и дори караха някои от ръководителите на операцията. Шофьорите успяха с огромни усилия да ни изкарат почти до горе. По пътя подминахме ЗИЛ-овете на пожарната и армията, които бяха закъсали.

Пожарникари се катереха на крак нагоре с по две-три моторни резачки в ръце и туби с гориво, защото нямаше кой да ги извози.

Пред хижата бяхме около 10 ч. и заварихме гледка, която ни потресе. Беше пълно с хора - военни, полицаи, пожарникари, които изглеждаха все едно са на пикник, те просто лежаха. С питане намерих ръководителя, който стоеше на терасата горе и наблюдаваше хората. Попитах го как върви огънят и дали е прехвърлил просеките, изградени предишния ден. Той не можа да ми отговори и аз попитах колко човека са там в момента. От това, което ми каза, стана ясно, че до 11 ч. в сряда, 6 часа след като е изгряло слънцето, никой от службите не беше ходил до огъня в горната му част под хижа “Физкултурник”, за да провери какво се случва!

Хижа “Физкултурник” се намира на 20, най-много 30 минути от мястото на пожара и имаше подготвени хора, които биха тръгнали веднага на там, ако получат заповед. Вероятно са разчитали единствено на информация от хеликоптерите, която обаче не би могла да бъде достоверна предвид пушека, който се вдигаше. Това ми се стори скандално, но комисарят отказа да отговаря на повече въпроси, както и да ми каже името си. Редовите пожарникари обаче бяха по-словоохотливи и нямаха проблем с това да кажат, че операцията е под ръководството на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който в крайна сметка има последната дума и координира службите.
Малко след 11 ч. 24 доброволци (от късметлиите, защото другите останаха да чакат на хижата до 14 ч.) и 30-40 униформени най-сетне тръгнахме към мястото. В един момент трима от отговорните лица почнаха да спорят какво да правят с нас, всеки имаше различни заръки от властимащите долу. Казаха ни ние да тръгнем напред, явно за да не ги слушаме как си викат. Доброволци и горски почнахме да си проправяме път надолу и, когато всички бяхме напълно отчаяни, защото не знаехме къде е огънят и накъде да вървим, се оказахме точно срещу него. Имаше започната просека, но недостатъчна, а пламъците буквално пъплеха към нас и към живата гора. Падаше странна оранжева сянка и се дишаше трудно. На мястото
нямаше покритие и съответно нямахме връзка с шефовете долу, любопитна подробност е, че единият от отговорниците ни не знаеше как да ползва радиостанцията. Но това беше за добро – изведнъж започна да се върши работа. Горските се втурнаха да режат дървета, ние ги прехвърляхме от двете страни, разчиствахме всякакви съчки, шишарки и изсъхнала трева, за да не стигне пожарът до живата гора. Експертите впоследствие обясниха, че това, че пожарът
обхваща само изсъхналата, пострадала от смерча гора, е било огромен късмет, понеже живите дървета горят много по-бързо заради смолата по тях. Чист късмет беше и че нямаше вятър този момент.
Държавата, която няма GPS
В най-критичния момент, когато вече пламъците стигнаха и зелените клони, дойдоха два танка и почнаха да прокарват пътя, след около половин час се появиха и две водоноски. На четвъртия ден, сред декари погубена гора, най-сетне вода достигна горната част на пожара. Тогава се появи и един от шефовете в пожарната, съжалявам, че не разбрах името му, но съм безкрайно благодарна, че беше той. За пръв път някой се заслуша в информацията, която можехме да дадем. Обяснихме, че хеликоптерите не са достатъчно ефективни, защото не целят най-критичната точка между живата и мъртва гора. Но те и не биха могли, поради пушека, който се вдигаше. Андрей Ралев от гражданска група За Витоша попита защо не изпратим точни GPS координати на мястото. Оказа се, че нито армията, нито пожарната на мястото не разполагаха с GPS! Тогава Андрей извади личния си и продиктува координатите. След по-малко от 10 минути хеликоптерите дойдоха и започнаха да хвърлят вода на точното място, а не на посоки, както досега. Същевременно преди 2 седмици именно Андрей Ралев беше арестуван по време на протестите в защита на горите като човек, опасен за реда в държавата и сега трябва да й плаща на тази държава глоба от 100 лв…
Палеж?
Още в понеделник говорихме с пожарникарите и всички се съмняваха, че пожарът е възникнал от само себе си. Те изтъкнаха като причина за съмненията си факта, че пожарът много бързо се е разраснал в три посоки и в началото ясно са личали три гнезда. Вчера Симеон Арангелов от Природен парк “Витоша“ обясни, че “Бистришко бранище“ е резерват, в който първо е забранено да се ходи, второ – никой и не иска да ходи, защото там, където пожарът е възникнал, е непроходимо. Никой не би отишъл там ей така - на пикник с огън или да пуши цигари и да ги хвърля неизгасени, защото вследствие преминалия смерч мястото е неприветливо и дърветата са болни. Районът е влажен, шансът да е възникнал от стъкло, също е минимален. Нямало е гръмотевични бури в този момент. Според него някой е искал да покаже на защитниците на гората, че всичките им усилия могат да си отидат с едно драсване
на клечка кибрит. И това беше постигнато – горе всичко е черно и прилича на клип към готик песен, животните, които са успели, са избягали, а резерватът, някогашен рай за дивия свят край столицата, е отворен за нежелани посетители от всички страни. Сега, заради прокараните просеки, в резервата може да се влиза с джипове и да се стига през гората от Железница до Бистрица. Според Арангелов вече приоритет трябва бъде затварянето на входовете на просеките, за да не се допуснат бракониери и невнимателни туристи.
Доброволците
Във вторник премиерът Бойко Борисов благодари за помощта на доброволците, въпреки че трудът им не бил ценен. После шефове в пожарната казаха, че не им е ясно възмущението ни, държали ни настрана, понеже се грижели за нашата безопасност. Разбира се, че ние сме по-малко ефективни от един танк. Разбира се, че не разбираме от гасене на пожари, колкото един пожарникар. Това не бихме могли да отречем. Доброволците обаче имаха потенциал, който не беше използван удачно. И те не бяха единствените, които бездействаха. Пожарникари и военни лежаха и чакаха заповеди, които не идваха или си противоречаха. И ако в сряда нямахме късмет с вятъра, танковете бяха закъснели още малко и пожарът беше достигнал живата гора, на премиера щеше да му се наложи да отложи официалното си посещение в “Бистришко бранище“ с още няколко дни.
Ръководителите на операцията криеха имената си от нас, но защо не посочим някои от тези на доброволците. В сряда Симеон Арангелов, който беше неотлъчно на Витоша от понеделник до четвъртък и спеше по три часа на нощ, Милуш Милушев, водач на похода “Ком-Емине“ и опитен планинар, който дори беше прекарал нощта на хижа “Физкултурник“, за да не губи време да слиза, както и още двама доброволци трасираха местността и уведомяваха службите как се развива пожарът, от къде трябва да минат просеките, за да се свържат и дали има опасност за жива гора. Георги Кожухаров, който във вторник общо четири пъти се качи в района на пожара над Бистрица и заедно с още 20-тина доброволеца изнесоха на гръб до там пожарникарски шлангове и една тежка помпа, тежаща около 60 кг. Андрей Ралев, който насочи хеликоптерите в най-критичния момент. Офроудърите, които единствени през цялото време, докато трагедията на Витоша се случваше, успяваха да се качват максимално близо до пожара и носеха храна и вода за всички участници в гасенето.
На тези хора ли правителството благодари за ентусиазма с половин уста и обвинява в липса на ефективност?
И останалите, които чакаха всяка сутрин в 5.30 пред кметство Бистрица. Това бяха стотици хора, които се сменяха всеки ден, хора, които обичат природата и не можеха да понесат да гледат огъня и пушека от удобния стол, повечето бяха планинари, катерачи, които ходят в подобни места за удоволствие всеки уикенд и които зарязаха работата си в София, за да стоят безполезни по 6 часа, чакайки заповеди. Доброволци, които от началото на пожара бяха там и познаваха района. Техният потенциал можеше да бъде използван разумно, ако някой беше седнал да помисли. Имаше и редица хора с позиции в обществото, част от тях журналисти в най-властните медии, които се включиха като частни лица и видяха “на терен”
как се управлява тази държава. И не на последно място, сред тях мнозинство бяха хората, които видяхме на Орлов мост по време на протестите.
Министър Мирослав Найденов във вторник заяви: “Еколозите вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат”. Именно тези хора бяха горе, г-н министър, не всички, разбира се, защото хората, които не са физически здрави, също имат право на гражданска позиция. И в четвъртък вечерта отново отидоха и на Орлов мост.
Бяхме просто част от обществото, сега сме еколози, защото вредното ви поведение спрямо българската природа и сега с пожара, и преди със законите, които се опитвате да прокарате, ни превърна в такива. А вие къде бяхте? Къде сте, всъщност?

1 коментар:

пожарогасители каза...

Статията,която ни споделихте с доста притеснителна и силно се надявам че всичко това не е било умишлено протакане, понеже тук проблемът е доста сериозен.Макар че пишете доста неща и факти,които май показват обратното.Това, че пожарникари и военни са лежали и са чакали заповеди, които не са идвали или си противоречили в решенията е ужасно. Дано повече не се повтаря подобен пожар, който в комбинацията с този вятър както и вие пишете е доста опасен за всички,които са в близост до него, понеже може да се разрастне още повече.