Разтърсващ репортаж за жените в Афганистан, които се самонараняват, вследствие упражняваното върху тях физическо и психическо насилие.
"I came from school and my husband was standing in the yard. I was talking on the phone. He asked who I was talking to. I refused to give him my phone. Then we started arguing and fighting. He left and I went back inside the house. I took a gallon of fuel and threw it on my body and then I decided to burn myself..."
А Надя Анюман е афганистанска поетеса, убита (вероятно) от мъжа си през 2005 г. Била е на около 25 години и е достигнала сравнителна популярност в една държава, където може да те обесят, ако те хванат да четеш Достоевски.
I am caged in this corner
full of melancholy and sorrow ...
my wings are closed and I cannot fly ...
I am an Afghan woman and so must wail.
—Nadia Anjuman
Белезите остават под бурката...
"I came from school and my husband was standing in the yard. I was talking on the phone. He asked who I was talking to. I refused to give him my phone. Then we started arguing and fighting. He left and I went back inside the house. I took a gallon of fuel and threw it on my body and then I decided to burn myself..."
А Надя Анюман е афганистанска поетеса, убита (вероятно) от мъжа си през 2005 г. Била е на около 25 години и е достигнала сравнителна популярност в една държава, където може да те обесят, ако те хванат да четеш Достоевски.
I am caged in this corner
full of melancholy and sorrow ...
my wings are closed and I cannot fly ...
I am an Afghan woman and so must wail.
—Nadia Anjuman
Белезите остават под бурката...
Няма коментари:
Публикуване на коментар