Превеждам текста на Aarya Nijat, публикуван в сайта The Asia Society, защото ми се стори интересен и написан много откровено. Авторката е афганка, а статията е от 2-ри април. Историческите избори за нов президент бяха проведени на 5-ти април с над 50% избирателна активност.
След няколко дни афганистанците ще упражнят правото си на глас в избори, считани за най-значимите в новата история на страната. За първи път след падането на режима на талибаните човек, различен от Хамид Карзай, ще заеме президентския кабинет в Кабул.
Не подценявам значението на изборите, но вярвам, че те са само средство към целта - един стабилен, мирен и проспериращ Афганистан.
Денят след изборите е онзи ден, в който започваме да работим върху онова, което ни предстои, върху това как да помогнем и да засилим новата администрация, за да може да се справи с критичните нерешени въпроси, като например подписването на двустранното споразумение за сигурност (BSA), договорът между Кабул и Вашингтон, който регулира присъствието на международни сили в Афганистан след 2014 г. До този момент президентът Карзай отказваше да подпише BSA.
Изборите не са последният ни шанс; по-скоро, са предпоследният. Последният ни шанс лежи в способността ни да дефинираме националния интерес на Афганистан, на фона на коренно различни племенни обвързаности и конкуриращи се приоритети. Да закачим всички надежди само върху тези избори, без адекватно да помислим върху по-големите проблеми, свързани с управлението, включването, сигурността и без ясно да определим стратегическите си национални интереси, свързани с нашите съседи, с региона и със световната общност, е признак на късогледство. Бъдещият президент и кабинетът му ще трябва да се съсредоточат върху спешната необходимост от осигуряване на добро управление, засилване на отчетността, както и създаване на приобщаващ политически климат.
Основната грижа в ума на всеки афганистанец тези дни е "Ще се закрепи ли държавата след изборите?" и, също толкова настойчиво, "Ще успее ли Афганистан да съгласува действията си и да продължи напред с BSA, преди да е станало твърде късно?"
Висящият BSA е показател за неспособността ни да разберем, колективно да дефинираме и защитим националните си интереси, когато става въпрос за изграждане на регионални и международни съюзи. Не можем да си позволим да продължаваме да пренебрегваме липсата на консенсус за разширяването и засилването на международното присъствие на Афганистан. Не можем да си позволим да пренебрегнем нашата география, история, както и значението на поддържането на топли отношения с непосредствените, както и с далечните ни съседи.
Веднага след дългоочакваните избори, ние, афганистанците, ще трябва да се възползваме от уникалната възможност да променим хода на историята си. Това е момент, в който поставяме бъдещето на Афганистан пред индивидуалните си етнически и племенни обвързаности.
Само когато се издигнем над личните си пристрастия, Афганистан ще престане да бъде описван като "окупирана нация", по думите на иранския президент Рухани, казани по време на тазгодишните чествания на Ноуруз в Кабул.
За изказвания като това можем да обвиняваме само нашата собствена липса на яснота и слабата си политическа воля. Но от 6-ти април нататък, това трябва да се промени.
Въпреки силния дъжд в Кабул, жени масово се редят пред урните, за да пуснат гласа си. Снимка: Intidar
Да, изборите в Афганистан са важни - Но такъв е и Денят след тях
Не подценявам значението на изборите, но вярвам, че те са само средство към целта - един стабилен, мирен и проспериращ Афганистан.
Денят след изборите е онзи ден, в който започваме да работим върху онова, което ни предстои, върху това как да помогнем и да засилим новата администрация, за да може да се справи с критичните нерешени въпроси, като например подписването на двустранното споразумение за сигурност (BSA), договорът между Кабул и Вашингтон, който регулира присъствието на международни сили в Афганистан след 2014 г. До този момент президентът Карзай отказваше да подпише BSA.
Изборите не са последният ни шанс; по-скоро, са предпоследният. Последният ни шанс лежи в способността ни да дефинираме националния интерес на Афганистан, на фона на коренно различни племенни обвързаности и конкуриращи се приоритети. Да закачим всички надежди само върху тези избори, без адекватно да помислим върху по-големите проблеми, свързани с управлението, включването, сигурността и без ясно да определим стратегическите си национални интереси, свързани с нашите съседи, с региона и със световната общност, е признак на късогледство. Бъдещият президент и кабинетът му ще трябва да се съсредоточат върху спешната необходимост от осигуряване на добро управление, засилване на отчетността, както и създаване на приобщаващ политически климат.
Основната грижа в ума на всеки афганистанец тези дни е "Ще се закрепи ли държавата след изборите?" и, също толкова настойчиво, "Ще успее ли Афганистан да съгласува действията си и да продължи напред с BSA, преди да е станало твърде късно?"
Висящият BSA е показател за неспособността ни да разберем, колективно да дефинираме и защитим националните си интереси, когато става въпрос за изграждане на регионални и международни съюзи. Не можем да си позволим да продължаваме да пренебрегваме липсата на консенсус за разширяването и засилването на международното присъствие на Афганистан. Не можем да си позволим да пренебрегнем нашата география, история, както и значението на поддържането на топли отношения с непосредствените, както и с далечните ни съседи.
Веднага след дългоочакваните избори, ние, афганистанците, ще трябва да се възползваме от уникалната възможност да променим хода на историята си. Това е момент, в който поставяме бъдещето на Афганистан пред индивидуалните си етнически и племенни обвързаности.
Само когато се издигнем над личните си пристрастия, Афганистан ще престане да бъде описван като "окупирана нация", по думите на иранския президент Рухани, казани по време на тазгодишните чествания на Ноуруз в Кабул.
За изказвания като това можем да обвиняваме само нашата собствена липса на яснота и слабата си политическа воля. Но от 6-ти април нататък, това трябва да се промени.
Afghans like to say:
Life goes on,
unmindful
of beginning,
end,
kamyab, nah-kam,
crisis or catharsis,
moving forward like a
slow, dusty caravan
of kochis.
Няма коментари:
Публикуване на коментар