Неда Солтани, Откраднато лице.

Да живееш живота на бежанец е като да си листо във въздуха. Просто висиш без усещане, че принадлежиш някъде. Изкоренили са те и не ти позволяват да се върнеш там, където ти е мястото.

Заради една снимка... си била принудена да присъстваш на погребението си, да гледаш стотици репортажи за смъртта си, да виждаш как хора плачат над лика ти. Заради една снимка правителството те е обвинило, че ти и твоето откраднато лице застрашавате националната сигурност, а противниците му - че си агент на правителството, изкривил образа на символ. Приятелят ти те е изоставил, не могъл да се справи с тази преждевременна гибел. Била си мъртва, мъртва, без място - и вкъщи, и навън. Заради една снимка във фейсбук си се превърнала в бежанка.

Докато преди малко четях това, потръпвах все едно съм над разказ на Кафка, но статията всъщност описва истинската история на Neda Soltani, която преди 4 години международните медии объркват с Neda Agha-Soltan.

Mohsen Namjoo - Toranj

като ме питат защо ми е толкова интересен Иран.. ами, ето затова е:



(текстът на песента е изграден върху две поеми, едната на Хафез - когото водят върха на средновековната персийска поезия)

И в Иран можели

Едно доста странно видеo по случай навършването на 100 дни от началото на управлението на Рухани в Иран. Пуснато е от официалния Youtube канал на президента, а описанието долу е, че било инспирирано от Yes We Can видеото на Обама. Използват се думи на различни езици, представящи етнически малцинства в Иран. Изрично пише, че Рухани не е знаел за тази инициатива. Иначе светска музика по принцип не се допуска официално в страната - само религиозна и, по изключение, народна. Тук даже жени пеят.

Tim Bray via Google+
Got your social-media-promoted lavishly-produced YouTube-optimized postmodern theocracy right here.  

Али Реза

Хвърлям по едно око на Human Rights секцията в irandailybrief, понеже ако нещата в Иран наистина почнат да се нормализират, това ще си проличи първо там. Защото те Рухани и Обама хубаво си приказват по телефона, но докато някои ужасяващи практики не бъдат прекратени, няма как да се говори за истинска промяна. Затова онзи ден се сепнах от тази новина:

Духовен лидер: Няма религиозно оправдание за втора екзекуция на човек, който е успял да оцелее след първата

Оказа се, че Али Реза, осъден за притежание на 1 кг. "кристал" (синтетичен наркотик), е бил обесен, като е висял на въжето в продължение на 12 минути. Съдебен лекар потвърдил смъртта му, бил издаден смъртен акт, подписан от съдия и други официални лица и тялото на Реза било закарано в морга. На сутринта хора от персонала на моргата отишли да изнесат тялото, когато... установили, че човекът все още диша. Той е закаран в болница, където състоянието му се подобрило. Но някакъв съдия Мохаммад Ерфан, побързал да попари впечатлението от чудото и заявил, че човек, осъден на смърт от Революционния съд, трябва да си понесе смъртната присъда и тя да се изпълни веднага щом медицинският персонал потвърди, че състоянието му е (парадоксално) достатъчно добро.

Е, днес чета нова новина по случая: правосъдният министър Мустафа Пурмохаммади е обявил на пресконференция, че няма да обесват Али Реза... пак. 

колко важно може да бъде едно писмо

Слушах по радиото сутринта, че голяма интрига се заформя следващата седмица по посоката САЩ-Иран. На Общото събрание на ООН в Ню Йорк ще присъстват лидерите на двете страни - Обама и Рухани. Въпреки че няма насрочени официални срещу между тях, имало шанс двамата да поговорят в кулоарите. Събранието идва точно след новината, че Обама е изпратил писмо на Рухани, в което го поздравява за изборната победа. Говорителката на иранското външно Марзие Афкхам (жена!) е казала, че Рухани от своя страна е отговорил с писмо, изразявайки вижданията си по "различни теми".

Това може да звучи като нещо абсурдно малко, но размяната на писма е грамаданска новина. Анализаторите гледат на нея като на възможна инициатива за по-голям контакт между враждуващите страни и дори като на първи стъпки към преки преговори в бъдеще. Иран и САЩ нямат дипломатически отношения от 1980 г., след като американското посолство в Техеран е нападнато и са взети заложници (история, за която Бен Афлек беше така любезен да ни разкаже в тъпия си филм Арго), от 1989 Иран добавя към името си "ислямска република" и загърбва светския облик на държавата.

И един ъпдейт от 19.09!

Рухани е почнал да освобождава политически затворници! Освободена е активистката за човешки права Насрин Сотуде и още няколко други жени. Смята се, че скоро това може да се случи и с лидера на Иранското зелено движение Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г.

Уроци по фарси

Ако на някого му се учи фарси (персийски, ирански), езика, на който се говори в Иран и Афганистан и който не е толкова сложен, колкото изглежда, понеже е от индоевропейското семейство, ето едно предложение:

Уроците ще се дават с помощта на специалност "Иранистика" в СУ и "Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България" през 2013/2014 г.

Освен персийски, ще има и теоретични предмети, които звучат супер интересно:

Изкуства и занаяти на Персия и Иран
Религиозно-философски учения в Персия и Иран
Иран в контекста на международните отношения
Масмедии в ИР Иран

Таксата е по 360 лв. на семестър, а стартът - 15 октомври.

И още един - от Културното представителство на Иран, съвсем апокрифен, на който попаднах случайно, защото за него дума не се споменава на сайта им. Иначе е 80 лв. и продължава до март.

музика за работа

един перфектен микс за работа днес



обръщам специално внимание на хърб алпърт, перфектно залепен за ghost song на doors

psychadelic jazz има ли такова?



и после на nese karaböcek

турски фънк с адския бас



това е римейк на песента talagh на иранската певица googoosh, считана за най-голямата поп икона на близкия изток



след революцията от 1979 г. в иран googoosh няма право да пее там, защото светската музика е забранена. въпреки това тя остава в страната, барикадирана в жилището си. през 2009 г. има концерт в дубай, хиляди иранци прекосяват морето, за да я чуят. същата година, по време на големите протести в техеран, тя заема и ясна политическа позиция, като критикува ахмадинеджад. произнася реч пред банер, на който са изписани имената на 600-те протестиращи, изпратени в затвори, имената на загиналите в протестите са в червено. "дойдох тук, за да бъда гласа на опечалените майки, загубили близките си в тези мирни демонстрации, за да бъда гласът на това спонтанно движение и да покажа своята солидарност", казва тогава гугуш. а гугуш ми звучи страхотно.

Рухани и жените в Иран

Ако нещо не се обърка покрай Сирия (и параноичните политици в Израел), Иран май е тръгнал в правилната посока. След като за президент беше избран умереният Хасан Рухани, за външен министър беше назначен бившият посланик в ООН Мохамад Джавад Зариф. При назначаването си е казал, че новата администрация (по думите му Администрация на надеждата и погледа в бъдещето) ще намали заплахите и така ще увеличи кръга на своите приятелства в региона и по света.

Новината от вчера е, че Зариф планира да назначи две жени - една за посланик и друга - за говорител на Министерството на външните работи, което ще се случи за първи път в историята на ислямската република. Самият Рухани вече е назначил две жени - Елхам Аминзаде за вицепрезидент на парламентарните въпроси и Парвин Дадандиш за съветник по въпросите на жените.

Още по време на кампанията му Рухани се свързваше с лилавото. Четох тук, че това било заради обещанието му да се бори за правата на жените. Казал е, че в правителството му разликите между мъжете и жените няма да бъдат толерирани. А дано - и тази жена да си кара спокойно автобуса вече.

Рухани

Улиците на Техеран също са пълни с хора. За президент бе избран единственият умерен кандидат, анти-екстремист. Хасан Рухани. Още тук.

Любопитно е, че Рухани завършва Каледонския университет в Глазгоу, Шотландия, впоследствие се сдобива и с докторска степен степен по конституционно право от същия университет. (Май) владее арабски, английски, френски, немски, че и руски.

Iranian Coca Cola

Това шише кола 2л. ме изуми и най-безцеремонно му се изсмях. Не бях и подозирала съществуването на Иранска Кола Кола, камо ли с бутилка, изписана на персийски. Колко тесногръдо от моя страна... Явно иранчани не са това, което ние европейците си представяме.