Отвориха Старбъкс-ът в София!
Не знам какво стана с пица "Хът", на чието място се мъдри американската кафе-марка, но сигурно не е нищо хубаво. Мислех, че в България кафетариите с тази марка така и няма да заработят. За пръв път чух, че ще отварят заведение от една приповдигната статия в "Капитал". Уж за април месец беше планирано, ама така и не стана нищо. За всяко соц-кафе, което затваряха в центъра, се шушукаше, че щяло да приюти американците. Изненадващо обаче там изникваше някоя банка. Така че тамън си викам "Тц тц финансовата криза потапя и една от най-успешните търговски марки, щом не може да финансира и у нас едно кафене" и ето ти - нова Банка на гъзарско място, дето пък хич не се връзва с кризисните концепции.
Но! Днес нищонеподозиращо си вървя по "Гурко" и гледам - рекламите на Старбъкс блестят на ъгъла с "Левски", а пред тях - премръзнало момиче раздава безплатна мока. Реших да вляза, все пак цяло едно лято отделих на айсд гранде дикеф строубъри нон фет лате естествено с екстра бита сметана отгоре /нали млякото е нон фет => всичко е под контрол/, както и на американските лайф-стайл жертви, които успяват да запомнят нещо толкова дълго. Ако беше отворено, след като се върнах от Щатите, сигурно изобщо нямаше да му обърна внимание, но сега го ударих на носталгия. Персоналът е бонбон. Имаше опашка и все пак двама от баристите се скараха, защото и двамата искали да ме обслужат. Всичко става бързо, четкането е на много високо ниво, има всички видове посладители, млека, сиропи и т.н. Няма халф ен халф, но може би проблемът е, че в България по принцип сметаната не се произвежда в такива огромни опаковки, както в САЩ. И беше пълно, пълно почти като в Макдоналдс в началото на демокрацията.
Поръчах си едно чай лате със соево мляко, защото не се предлага в нито едно от "бързите" кафета в София. Според мениджъра ми в САЩ - Дейв, това си поръчвали бившите хипита. Кое уважаващо себе си хипи би платило 3 долара за нещо кофеиново, той не може да ми отговори. Някой позьор като мен ще да е:) След 5 години стаж Дейв беше развил теория за почти всички напитки. Бялата мока била за 15-16-годишни лигли с излишни пари. Черна мока за мъж значело, че е инфантилен. Колкото по-дебели били клиентите, толкова повече бита сметана искали. Дейв уважаваше само хората, които пият обикновено варено кафе - тези, от които фирмата печели най-малко. Според мен и обикновеното айс кафе с мляко си го бива, но сезонът го забранява в момента.
Иначе няма какво да се лъжем - всичко в Старбъкс пристига на прах и се бърка с вода или мляко в задната стаичка. Обзалагам се, че цената на този прах не е висока. Другото притеснително е болната хигиена. Когато една купчина пластмасови чаши падне на земята, реално се изцапва само най-горната. В този случай обаче се изхвърля абсолютно целият куп - 10, 20, 50 чаши. Няма никакъв проблем клиентът да поиска дабълкъп - и да му се даде допълнителна чаша. Друг пример за прекалена грижа за здравето на клиента са бисквитите, мъфините, кроасаните, браунитата, които се изхвърлят на всеки 6 часа. Както и затопленото мляко, което седи до 2 минути и после отива на разходка в канала под мивките. Дразнещи са и салфетките със сърцераздирателни призиви
за опазване на природата, от които можеш да вземеш и 100 и никой да не ти направи забележка. Както и водата, която тече нон стоп върху лъжиците, с които се разбъркват сиропите и пяната. Още повече вода се хаби и чрез най-широко приетия способ за миене на мръсни прибори - оставяш мръсната купа под врялата вода и чакаш 20 минути. Но това със сигурност се прави и на други места.
Айде плюсове, минуси, но със сигурност има ново топло място с безжичен интернет, усмихнат персонал(!), чиято любезност дори и граничеща с лицемерие, ми харесва повече отколкото добре познатия маниер на "Казвай бързо кво искаш, шото имам семки за люпене." А марката има запазен знак, върху който можеш лесно да си рисуваш двусмислено, както Коко откри още в първата седмица и късаше нервите на шефовете, които постоянно откриваха големите пакети с гореспоменатите прахове в склада с променен надпис:
Не знам какво стана с пица "Хът", на чието място се мъдри американската кафе-марка, но сигурно не е нищо хубаво. Мислех, че в България кафетариите с тази марка така и няма да заработят. За пръв път чух, че ще отварят заведение от една приповдигната статия в "Капитал". Уж за април месец беше планирано, ама така и не стана нищо. За всяко соц-кафе, което затваряха в центъра, се шушукаше, че щяло да приюти американците. Изненадващо обаче там изникваше някоя банка. Така че тамън си викам "Тц тц финансовата криза потапя и една от най-успешните търговски марки, щом не може да финансира и у нас едно кафене" и ето ти - нова Банка на гъзарско място, дето пък хич не се връзва с кризисните концепции.
Но! Днес нищонеподозиращо си вървя по "Гурко" и гледам - рекламите на Старбъкс блестят на ъгъла с "Левски", а пред тях - премръзнало момиче раздава безплатна мока. Реших да вляза, все пак цяло едно лято отделих на айсд гранде дикеф строубъри нон фет лате естествено с екстра бита сметана отгоре /нали млякото е нон фет => всичко е под контрол/, както и на американските лайф-стайл жертви, които успяват да запомнят нещо толкова дълго. Ако беше отворено, след като се върнах от Щатите, сигурно изобщо нямаше да му обърна внимание, но сега го ударих на носталгия. Персоналът е бонбон. Имаше опашка и все пак двама от баристите се скараха, защото и двамата искали да ме обслужат. Всичко става бързо, четкането е на много високо ниво, има всички видове посладители, млека, сиропи и т.н. Няма халф ен халф, но може би проблемът е, че в България по принцип сметаната не се произвежда в такива огромни опаковки, както в САЩ. И беше пълно, пълно почти като в Макдоналдс в началото на демокрацията.
Поръчах си едно чай лате със соево мляко, защото не се предлага в нито едно от "бързите" кафета в София. Според мениджъра ми в САЩ - Дейв, това си поръчвали бившите хипита. Кое уважаващо себе си хипи би платило 3 долара за нещо кофеиново, той не може да ми отговори. Някой позьор като мен ще да е:) След 5 години стаж Дейв беше развил теория за почти всички напитки. Бялата мока била за 15-16-годишни лигли с излишни пари. Черна мока за мъж значело, че е инфантилен. Колкото по-дебели били клиентите, толкова повече бита сметана искали. Дейв уважаваше само хората, които пият обикновено варено кафе - тези, от които фирмата печели най-малко. Според мен и обикновеното айс кафе с мляко си го бива, но сезонът го забранява в момента.
Иначе няма какво да се лъжем - всичко в Старбъкс пристига на прах и се бърка с вода или мляко в задната стаичка. Обзалагам се, че цената на този прах не е висока. Другото притеснително е болната хигиена. Когато една купчина пластмасови чаши падне на земята, реално се изцапва само най-горната. В този случай обаче се изхвърля абсолютно целият куп - 10, 20, 50 чаши. Няма никакъв проблем клиентът да поиска дабълкъп - и да му се даде допълнителна чаша. Друг пример за прекалена грижа за здравето на клиента са бисквитите, мъфините, кроасаните, браунитата, които се изхвърлят на всеки 6 часа. Както и затопленото мляко, което седи до 2 минути и после отива на разходка в канала под мивките. Дразнещи са и салфетките със сърцераздирателни призиви
за опазване на природата, от които можеш да вземеш и 100 и никой да не ти направи забележка. Както и водата, която тече нон стоп върху лъжиците, с които се разбъркват сиропите и пяната. Още повече вода се хаби и чрез най-широко приетия способ за миене на мръсни прибори - оставяш мръсната купа под врялата вода и чакаш 20 минути. Но това със сигурност се прави и на други места.Айде плюсове, минуси, но със сигурност има ново топло място с безжичен интернет, усмихнат персонал(!), чиято любезност дори и граничеща с лицемерие, ми харесва повече отколкото добре познатия маниер на "Казвай бързо кво искаш, шото имам семки за люпене." А марката има запазен знак, върху който можеш лесно да си рисуваш двусмислено, както Коко откри още в първата седмица и късаше нервите на шефовете, които постоянно откриваха големите пакети с гореспоменатите прахове в склада с променен надпис:
Няма коментари:
Публикуване на коментар