Н.О.Х.А.

Концерт, на който алтернативата за тетрис на телефона ми в тоалетната звучи доста по-добре от присъствието в залата, май не си заслужава. За първите две песни на Н.О.Х.А. снощи бях на най-предното място, но бързо се отказах, защото рискът за здравето беше голям.

На влизане в залата се чакаше около половин час в студа, имаше хиляди хора в малкото "4-ти км", тълпата се избиваше в пого като на хард кор(?)концерт, охраната не реагираше, на няколко пъти щяхме да се самопремажем, черешката беше хвърлянето на вокалиста в публиката като на рок(?)концерт, който го направи заедно с микрофона си (който не беше безжичен), хората отпред ползваха сцената като бар и редяха бирите си в краката на музикантите, след което същите тези бири се разляха върху всякакви там кабели и стана късо, оттам микрофония, оттам част от инструментите престанаха да се чуват и всичко това беше гарнирано с пълна липса на въздух и солидни потни изпарения. Вокалистката поне реагира професионално и почна да бийт-боксира, когато нито един инструмент не се чуваше. Но затова пък беше облечена с нещо-подобно на рокля с крилца и огромни обици с розови пухове накрая, които не - не изглеждаха добре. Абе не ме плени нито тя, нито концертът, нито организаторите.

Готината част започна след края на Н.О.Х.А. В съседната зала имаше нещо като етно-парти. Етно ли беше, електро-индийско ли, есид-кючек ли, грууви-чалга ли - не ми беше съвсем ясно, но беше супер забавно да гледам всякакви хора, такива с раста, такива с палестински шалчета да въртят ма-анета във възторг. Част от парчетата сигурно съвсем спокойно биха се включили в плейлиста на клуб "Ориент 33" в Студентски град. Явно разликата между кючек и кючек е в начина, по който го танцуваш.