Добро утро, Диана, Мария и Зори! Пиша ви това, защото сте от малкото, които наминават насам. Освен това сте далеч от родна София, а ми се пие кафе с вас тази сутрин..
Тази сутрин станах рано, но пак се замотах нещо. Изскочихме с 15 мин закъснение от вкъщи - аз, плейърът и колелото. Преплувахме с тях през море от листа в Горната Борисова градина. После играх тенис един час. Треньорът беше нов - от онази порода мъже с големи мърдащи се цици, кльощави крака и убийствени лафове от типа: "следващия път по къси панталонки те искам, по-добре ще играеш така". След три години тренировки най-сетне направих един точен бекхенд и се пуках от гордост, докато той ми се караше, че не съм си свивала коленете достатъчно и държеше лично да ми покаже как се прави. После карах от Семинарията до Испанската, но почти целият път не беше асфалтов, а павиран. Проблемът е, че гумите ми ги пренадуха оня ден. Твърди, твърди.. И всяка неравност си я усещам в ушите, а паветата са си неравност до неравност, откъдето и да го погледнеш. После си намерих асфалтов път, ама него вече го бяха намерили и доста коли. И те много ми се ядосваха през цялото време. Явно защото аз и колелото не сме достатъчно големи, за да всяваме респект. Най-накрая стигнах до работа и в момента си стоя приятно изморена пред компютъра. А приятелчето е прилежно завързано на първия етаж за радиатора под зоркия поглед на охраната, който беше много учуден, че аз наистина съм дошла с "това".
Това беше моята сутрин:) Поздрави от есенна и мъглива София.
*Снимката е на Коко и спечели едно фликър-състезание за есенна снимка.
2 коментара:
dobro utro! kak tunko si se opitala da minesh, s obsht e-mail, tolkova obsht, che chak izblojen ;) kude e novata rabota?
е поне се опитвам да минавам някак! а работата е до испанската:)
Публикуване на коментар