Ту дъ лееефт Ту дъ райт

Единственото място, на което мразя високите мъже, са концертите. Един такъв мъж снощи ми разваляше гледката към прилепналите дънки на Роб Б и страхотните му беквокалистки. По тази причина това беше най-подскачащият ми концерт с много -"йейейей уоуоуоооу". А той беше невероятен. Нареждам го директно след Депеш и Кууп.

Добри, който е същински Стерео ЕмСис ветеран, присъствал и на трите концерта, каза в края "Несравнимо е, копеле". Хората бяха много красиви и усмихнати, толкова много допринасящи за атмосферата. Викахме и пяхме два часа като за последно. Концертът беше перфектно балансиран от новите и старите песни. Последните ми навяха много топли спомени за студената зима в 9-ти клас, когато всеки ден ходехме почти целият клас в Бритиш Каунсил и гребяхме брит-албуми с пълни шепи. Та, не знам, но от асоциация към асоциация и ето ти - лицето на учителката по английски Йорданова, което ми се смееше през целия концерт:) Имаше цели четири песни бис. А самият Роб ни обичаше през цялото време. Не като Кравиц, примерно, който с неговото "Ю ар дъ моуст инспайъринг" ставаше досаден на моменти и навяваше малко лицемерие.




И все пак, накрая организаторите усърдно се опитаха да скапят настроението на публиката. Но тя отвърна на удара. На гардероба си бяхме оставили дрехите примерно 2 хиляди човека. И, о ужас, всички се събрахме в един и същи момент да си ги поискаме - за справка на организаторите - това обикновено става в края на всеки хубав концерт. Там обаче бяха оставени само две възрастни жени с напълно безпомощен вид и големи очила, които си губеха времето да ни се карат защо се бутаме. След около половин час напразни напъни към якетата, публиката реши да се пребори сама. И си направихме една малка анархия. Прескочихме огражденията и заехме службата на леличките, които вече бяха безсилни пред силата на Тълпата (Смирненски би бил горд с нас). За пръв път раздавах якета. Това е като да раздаваш любов, всички са доволни, топло им е и те гледат с благодарност. Ако с правото не провърви..

Сега пия кафе в едно малко местенце до Витошка и за пръв път си пиша в блога отвън. Адски вълнуващо е:)