Али и Нино. Пустинята

I loved the flat sea, the flat desert and the old town between them. The noisy crowd who come looking for oil, find it, get rich and leave again are not the real people of Baku. They don't love the desert.

Maybe that is the one real division between men: wood men and desert men. The Orient's dry intoxication comes from the desert, where hot wind and hot sand make men drunk, where the world is simple and without problems. The woods are full of questions. Only the desert does not ask, does not give, and does not promise anything. But the fire of the soul comes from the wood. The desert man - I can see him - has but one face, and knows but one truth, and that truth fulfills him. The woodman has many faces. The fanatic comes from the desert, the creator from the woods. Maybe that is the main difference between East and West.

The desert is the gate to a mysterious and unfathomable world.



И преди съм писала за Али и Нино. Разликата е, че сега чета романа. Преди бях чела само за него, но не и него (което е тъпо, знам). Понеже не е преведен на български, трябваше да си го поръчам и да изчакам да ми го донесат от чужбина. Али и Нино са от Кавказ и са влюбени един в друг. Всеки в региона е чувал за тях, в Грузия са известни, колкото Ромео и Жулиета. Нино е грузинка, а Али - азер, Нино е християнка, а Али – мюсюлманин. Трагичната им любов се развива в Баку, в Тбилиси, в Техеран, в смутните времена в началото на ХХ век. Авторът на книгата е Курбан Саид, но това е псевдоним и не е ясно кой стои зад него – мистерия, която продължава да провокира ожесточени спорове в литературните среди. A eдно от ярките послания на книгата е това за пустинята. Никога преди не бях мислила за пустинята като за нещо, което може да бъде важно за някого, толкова колкото една гора.

Бонус, народна песен от Азербайджан.