четвъртък, 31 януари 2013 г.

един дълъг жълт картоф я сепна



Вървеше по шосето. Слушаше класическа музика, притваряше очи, вдъхваше от нощния вятър и се мислеше в тъмни цветове, загледана в двете кафяви обукви, които се гонеха една друга, но вместо да се достигнат просто сменяха ролите си. Един дълъг жълт картоф я сепна. Жълт картоф от заведение за бързо хранене. Седеше си на пътя й все едно имаше толкова права да бъде там, колкото и нея. Представи си го как излиза от малкото хартиено пликче, от нечия забързана ръка, от нечия препълнена уста. Бяха в един град, съвсем близо. Тя, обречените обувки, и този неестествено жълт картоф.

1 коментар:

roxx каза...

Иха! Страхотно.