Вървеше по шосето. Слушаше класическа музика,
притваряше очи, вдъхваше от нощния вятър и се мислеше в тъмни цветове,
загледана в двете кафяви обукви, които се гонеха една друга, но вместо да се
достигнат просто сменяха ролите си. Един дълъг жълт картоф я сепна. Жълт картоф
от заведение за бързо хранене. Седеше си на пътя й все едно имаше толкова права
да бъде там, колкото и нея. Представи си го как излиза от малкото хартиено
пликче, от нечия забързана ръка, от нечия препълнена уста. Бяха в един град,
съвсем близо. Тя, обречените обувки, и този неестествено жълт картоф.
1 коментар:
Иха! Страхотно.
Публикуване на коментар