петък, 22 юни 2012 г.

Държавата не те чува, ако не я заболи (Дневник)




Качвам част от статията на тема "За хората от протеста". Дневник даде възможност на няколко души да опишат причините, които ни карат да протестираме в защита на гората. Бях сред тях, за което съм много благодарна:

"На 25 години съм, завършила съм право и в момента работя като юрист. Не съм член на природозащитни организации, нито пък на политически партии. Много обичам да ходя на планина.

През зимата бях на някои от протестите срещу закона, както и този, който беше заедно с шистовия газ. Иначе сега бях на втория и третия ден (14-ти и 15-ти), както и на шествието вчера. Първоначално като видях новината, че законът е приет на второ четене, цъкнах с език и си помислих "Пак не успяхме". После започнах да чета онлайн дискусии, видях, че не съм единствената разочарована. Какво единствената… То интернет пушеше! Започна лавинообразното канене в събитието във Facebook, споделяне на информация, снимки, статуси, постоянно летяха нови и нови нотификации - всеобща еуфория, че не си сам в разбиранията си.

В първите дни преди ветото посланието ни беше "Плевнелиев, улови момента". С моя колежка направихме такъв плакат. Плевнелиев беше човекът, който единствен в цялата държава имаше правото да върне обратно на Парламента този закон. Посланието ни беше, че вярваме в него и в неговата еманципация от партията, която го е издигнала, че сега е неговият шанс да се докаже като личност.

Снощи (в сряда - бел.ред.) беше "Недейте да шикалкавите", защото в момента властите, защитаващи лобистки интереси, се опитват да ни изкарат шепа неориентирани млади хора, които не знаят какво искат. Опитва се да провокира конфликт между нас и другото - същинското общество. Но това не е така. И сами видяхме хората на вчерашния т.нар. контра-протест. На мен ми стана мъчно за тях, не знаеха за какво са там, докарани като някакво стадо от някъде, предвождани от хора със зле прикрита агресия в погледа.

Хората, с които бях там, са основно приятелите ми, с които ходим на планини. Там съм ги
срещнала, там сме станали приятели и всичките са страхотни, между 20 и 30 години, хора от IT сектора, политолози, бъдещи лекари, още юристи, няколко икономисти, двама бъдещи учители. Хората около нас не се различаваха – основно младежи, усмихнати и позитивни. Полицаите се стараеха да не бъдат агресивни. Сигурно и за тях е било напрегнато първите три дни, когато затваряхме Орлов мост.

Но нямахме избор, държавата трябва да я заболи, за да разбере, че има проблем, иначе не те чува. На 15-ти, към 22.30 ч., след като бяхме заедно с тях вече от три часа, на "Орлов мост" (до самите орли от страната на Иван Асен) един от не-организаторите на протеста донесе голям плик с минерални води и раздаде на протестиращите. Даде и на полицаите. Всички бяхме жадни. От тази страна бяхме останали малко хора и си говорехме с полицаите. Опитвахме се да им обясним защо сме там. Далеч съм от мисълта, че всички полицаи са лоши и приличат на безумния си шеф.

Ужасно се гордея, че живея в България в момента – че това се случва, че се будим за граждански живот и хората започват да осмислят концепцията на активизма. Това да защитаваш идеи, от които нямаш директна облага, не беше популярно до скоро тук и все още остава неразбираемо, щом има хора, които смятат, че някой ни плаща.

Ние не сме против тези хора, които бяха пред Парламента на обед вчера, не искаме да гладуват и да стоят безработни, но не смятаме, че положението им ще се подобри с променения закон. То ще постави в огромен риск българската природа и ще подобри положението в банковите сметки на Цеко Минев и десетки други знайни и незнайни собственици на офшорни дружества, които дори не искат данъците си да плащат в България. Ние не сме против и зимните спортове, а против безразборното унищожаване на гори с прекалено олекотени процедури и ниски такси. Защото това е една високорискова дейност, която може да има необратими последици, които да се проявяват с години напред. Процедурите изглеждат тромави, но те имат своята цел и това е гаранцията, че няма да се допускат своеволия и че със събраните такси ще се прави компенсаторно залесяване. Помислете за осиновяването на дете, лишено от родителски грижи. Както е хубаво за него бързо да се намерят родители, така и не бива това да се прави без засилен държавен контрол. Защото лесно уязвимото дете може да попадне в ръцете на неподходящ човек - например педофил или експлоататор.

Винаги, когато считам, че нещо е нередно, бих протестирала срещу него – дали ще е на "Орлов мост" или в спор с хора, или от Facebook, скайп, блога ми. Нямам проблеми със заявяването на мнение, когато наистина вярвам в нещо."

Няма коментари: