сряда, 27 юни 2012 г.

Инфраструктурата в планината



Миналата седмица премиерът каза следното: "положението на Витоша е трагично, разрушени сгради, опоскани постройки, няма къде да изпиеш едно кафе". После гледах и това интервю, където водещият пък възмутено разпитваше Тома Белев защо пейките на Витоша не са в добро състояние и защо пътищата във високите части не са хубави. Тези две мнения ми направиха силно впечатление.

И се замислих за моите разбирания за почивка и очевидната разлика между тях и тези, изложени горе. На планина ходя сериозно от 2 години, не е много, но пък достатъчно, за да си променя радикално разбиранията за удобствата и нуждата от тях.

Нека ви разкажа за инфраструктурата в планината:

Пътища

Десетки безименни ръце редят пирамидки от камъни в Пирин, които указват най-лесния път през трудните маршрути. Ти не ги виждаш, но усещаш, че някой се грижи за теб.

Невидимите ръце пък в Стара планина примерно поставят желони и мацват дърветата за туристите през зимата и камъните - за през лятото, когато снегът не ги покрива.


Напитки

Усещането да се наведеш над реката или езерото, да напълниш с вода шепите си и после да отпиеш, е прекрасно, няма какво да се лъжем. Особено, ако от няколко часа е нямало вода и случайна табелка със стрелка те е насочила натам.

Билките /за разлика от пистите/ покриват три сезона - мента, мащерка, жълт кантарион... Можеш да ходиш с торбичка, закачена на кръста и да събираш каквото си харесаш. Когато вечерта стигнеш, можеш да извадиш газово котлонче и да сложиш отгоре му канче.

Ако си чак такъв любител на споменатото кафе, можеш да си го носиш на прах и да си го разтвориш. Случвало се е да го правим, докато ходим и имаме чувството, че заспиваме - в движение, със студена вода. Спомням си веднъж като си намерихме една клечка по пътя и разбърквахме с нея.

Храна

Разбира се, храна си купуваме от магазините. Но пък изненадата да попаднеш случайно на поле от диви ягоди не може да се сравни с нищо. Диви срамежливи ягоди, къпини, ябълки, круши, боровинки... Есенно време можеш да се наядеш така.

Топлина

Независимо колко ти е студено и при какви условия си спал, има начин да се стоплиш. Не ти трябва нито климатик, нито печка на дърва. Трябва ти просто един баир. Тръгваш, трепериш, след 5 минути си по потник. Универсално правило.

Отмора

Както си с раницата, някой казва: 5 минути почивка. Строполяваш се на земята по гръб, повдигаш я малко нагоре и тя се превръща в идеална възглавница. Тревата ти гъделичка врата.

По пътя се намират също удобни камъни, скали..

За да разбереш тази инфраструктура и да успееш да се възползваш от нея, трябва да се отпуснеш и да оставиш тялото си да придобие формата на природата. Лесно е, всеки може да го направи, макар и с различна скорост. После природата е благодарна и ти отвръща с липса на сополи през зимата и хубаво настроение.

Скоро ме попитаха с какви хора ходя на протести и казах, че това са основно хората, които познавам от планината и че всички са страхотни. Чудя се дали защото са страхотни ходят на планина или планината ги е направила такива. И колкото повече мисля, толкова по-сигурна съм, че е второто. И виждам как хора се променят пред мен.

И си давам сметка, че с този си туризъм не съм желан гост за българските олигарх уонабис. Но пък няма село, през което да минем, и да не му уважим кръчмицата или поне магазина. Парите ни отиват при местните. Не са много. Но пък са на място..

Няма коментари: