Тайните пътеки на Априлци

Априлци е малко градче в Стара планина, обединено от 4 села. Това го прави ужасно дълго и, на пръв поглед, изглежда като просто една улица с къщи от двете страни. Ако отидеш там на почивка, нямаш вътрешен човек и си предразположен към туризъм тип "маса", лесно можеш да забравиш къде точно си бил и да ти се стори просто поредното провинциално градче. Априлци обаче е уникално с тайните пътечки, които предлага на хората, които са готови да ги търсят. В края на Острец тръгва маркираната пътека към Марагидик. В края на Видима - пътят към хижа Плевен и оттам - към Ботев и Райското пръскало или към пещерата Водните дупки, или Видимското пръскало. Но, сгушени под възвишенията над четирите села, се намират куп немаркирани пътеки, които свързват кварталите далеч от асфалтирания път... на "високо равнище".

По едната от тях минахме миналата седмица. Тръгва се от квартал Острец, минава се покрай хотел Тихия кът и нагоре - към Параклиса. Всички местни знаят къде е малката постройка, построена с личните средства на хората, в чиито двор се намира. Под него върви пътечка, която води към махалата Маришница. Това са 30-тина къщи, отделени от останалите квартали и радващи се на пълна тишина. Ако Параклисът е на хълма, Маришница е долу, а от другата й страна се пада друг хълм, под който се намира гореспоменатият квартал Видима и който е на около 15 км. от Острец по официалния път и на 30-40 минути бърз ход по склоновете наоколо. Всички любезни дядовци в Маришница биха могли да ви насочат към кратките пътеки, които водят към Видима, ако не успеете да се ориентирате сами.
Ние бяхме решили да намерим Краткия път към Видимското пръскало, но, подобно на един испано-италиански колега, само си мислехме, че вървим по него, а всъщност намерихме Новия път към Марагидик. Да стигнем до там нямахме време обаче пък след 3 часа ходене си направихме един страшен пикник в подножието на върха и се върнахме обратно, губейки се и намирайки се постоянно. В крайна сметка разходката се оказа без крайна цел, но пък красотата на гледките наоколо компенсираха нашата липса на ориентация.