Hurts

Откакто се чу за пръв път за Elevation Fest, се чудя дали да ходя. Някакси така и не ме обзе онова усещане за отиване "на живот и смърт". И напоследък общо взето се примирих, че ще изпусна фестивала за сметка на някакви други хубави и изискващи финанси събития през юни. И да ви кажа честно - не ме е яд. Не съжалявам за Morcheeba, нито за Parov Stelar, защото не ми звучат като музика за концерт. Първите си ги представям като пръсти с червен лак, пристъпващи самотно по зелена трева, а вторите - като домашно парти, без килими, изпълнено с къси рокли и опити за привличане на внимание. Stereo MC's съм ги слушала и са ми в топ 10 на най-готини концерти, но пък не виждам смисъл да ги повтарям. Cypress Hill наистина не са моята музика. 30 Seconds to Mars, признавам - нямам никакви наблюдения. Jamiroquai... уф, да, за тях съжалявам. Но хем "This Corner of the World" е от най-любимите ми песни, хем на Jamiroquai не държа толкова.

Истината е, че тези, за които бих си дала парите отвсякъде, са Hurts. Критиката, поне в България, е доста внимателна спрямо тях. След топлото посрещане на "Wonderful Life" никой не ги е хвалил шумно. (А аз обичам да се влияя от чуждите напътствия за музика, когато имам доверие в хората, от които идват.)

Hurts си имат страшно въздействащо звучене за лайв изпълнения. Понякога ми се иска да се гмурна в музиката им и да плувам, докато не изгубя всичките си сили и не се удавя напълно в нея. В Happiness откривам ужасно силно влияние на Depeche Mode, особено от последния им албум - Sounds of the Universe. А нямаше да им обърна никакво внимание, ако случайно не си бях качила миналата седмица албума на плейъра и днес не бях попаднала на Unspoken. И това определено е песента на деня ми с моя пръст, заседнал на "рипийт" бутона (особено след 3:40). А по всичко личи, че ще остане там и утре. Музиката им е поглъщаща. И някакси под това разбирам "звучене като за концерт".

Харесва ми и вокалистът, не му знам името, но има нещо адски хипнотизиращо в погледа му в "Wonderful Life", както всъщност и в цялостната естетика на клипа. Но пък, мисля, именно той е повод за отдръпването на разбирачите. Сладникав му е гласът, хълца и леко преиграва и макар че на мен ми допада този засилен драматизъм, понякога имам чувството, че а-ха и ще премине в звучене тип бой-група от 90-те.

Така че ако трябва да обобщя - Hurts могат да станат много големи. Направили са обаче  погрешен избор с името.