Затворникът и Шестопръстият

Иво ми препоръча преди няколко седмици да прочета на Виктор Пелевин Затворникът и Шестопръстият. Четох го на ден по половин страничка в продължение на две седмици. Губех постоянно връзката и нямах време да се връщам назад. Чак днес се съсредоточих върху последните две страници и потънах в разказа. А пък е толкова сладурски този Затворник, докато обучава народа как да си придаде по-неапетитен вид и когато разбира, че Смъртта е дошла - "обърна се, хвърли върху гърба си още парцали и заспа". И последното ми харесва особено много, защото няма многоточие преди "заспа", а си е казано съвсем простичко, все едно на Затворника всеки ден му се случва да посреща Смъртта и да заспива. И краят: "И той махна с крило по посока на огромния блестящ кръг, напомнящ само по цвят онова, което те някога наричаха светила..." Така че и аз на свой ред сега го препоръчвам, но с уговорката, че в началото ми беше скучно и прекалено объркано. Но, както казва Пелевин: "Всяка мисъл, която възниква по време на четеното на тази книга, е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено."